Джеймс Туайнинг
Монетата (79)

76.

11:34

Ударите от килията отекваха в коридора. Отначало пазачът, по-ниският и пълният от двамата, които бяха придружили Ван Симсон, не му обърна внимание и заби нос във вестника. Но непрестанният изнервящ трясък на метал се засилваше и той започна да хвърля все по-гневни погледи към килията.

Подновената канонада след краткото затишие го завари неподготвен и го накара да разсипе кафето си. Горещата течност намокри черните му бойни панталони. Той изруга, скочи от тясното бюро, хвърли вестника на стола и ядосано закрачи към килията.

Шумът внезапно спря. Пазачът се усмихна и извади новия си пистолет „IMI Барак“ от кобура под мишницата си. Имаше дълъг стаж и опит и разбираше кога хората се опитват да избягат, но нямаше нищо против. Щом пленникът искаше да си играят на котка и мишка, щеше да му достави това удоволствие. Знаеше как да купонясва.

Той превъртя ключа и блъсна силно тежката метална врата на килията. Тя се отметна и се тресна в стената. Това щеше да се погрижи за всеки, който се криеше зад нея. Пазачът нямаше да се хване на този стар номер.

Крушката беше отвинтена и той запали малкото фенерче под дулото на пистолета. Лъчът освети клетката, която само преди няколко минути беше сложена на главата на пленника. Сега беше в средата на стаята. Той обходи с фенерчето останалата част на килията — беше неестествено тиха след силните трясъци. И празна.

Или не?

В отсрещния ъгъл видя „желязната дева“. Вратичките бяха открехнати, така че някой можеше да се крие вътре, без да се набоде на шиповете. Пазачът се усмихна на проницателността си и се запромъква натам. Пръстът му беше на спусъка на пистолета.

— Излез! — извика той, но не получи отговор. — Излез! Знам, че си там.

Отново мълчание.

Пазачът изруга и се наведе, като сложи лявата си ръка на едната вратичка и подпря дулото на пистолета на другата, а после рязко ги отвори.

В уреда за изтезания нямаше никого.

Свитият в ъгъла Том го блъсна с всичка сила и го повали на земята. Клетката се люшна напред, после с трясък се стовари на пода. Шиповете на отворените вратички се забиха в пазача и прекършиха гръбнака му като вейка.