Джеймс Туайнинг
Монетата (75)

72.

22:00

На малкия подиум застана мъж. Намазаната му с брилянтин черна коса блестеше като лакиран шлем.

— Госпожи и господа, благодаря ви, че дойдохте тук тази вечер, и както обикновено, моля да ни извините за късното предупреждение в последната минута и за ентусиазирания обиск на колегите ми горе. — Жълтеникавото му сипаничаво лице се изкриви в усмивка. Ноздрите му потрепваха, бледите му устни се опънаха, разкривайки беззъба уста.

Публиката се засмя нервно.

— Тази вечер ще ви представим тридесет предмета, затова предполагам, че ще приключим около полунощ — продължи мъжът. Гласът му отекваше зловещо в каменните стени.

Том разпозна монотонните отворени гласни и съскащите съгласни на езика африкаанс на холандските и германски заселници в Южна Африка, загрубял в триста и петдесет годишната битка с местното население, англичаните и природата.

— Всички оферти се правят в американски долари и се изплащат незабавно в брой или с потвърден електронен трансфер. Анонсите са обвързващи и нямате право да се отказвате, затова мислете два пъти, преди да се изкихате.

Присъстващите отново се засмяха одобрително. Този път мъжът не се усмихна.

— Ако няма въпроси, ще започна.

Купувачите останаха мълчаливи. Аукционерът кимна и в стената от едната страна на платформата се отвори малка врата. Появиха се двама мускулести мъже — носеха картина с позлатена рамка. Сложиха я на триножник вляво от подиума и единият с театрален замах махна зеленото платно, с което беше завита. Том тихо ахна.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Вермеер — прошепна той. — Картината беше открадната от бостънския музей „Изабела Стюарт Гарднър“. Чух, че била унищожена. Касий явно разпродава най-хубавите си неща.

— „Концерт“ от Ян Вермеер, рисувана от 1665 до 1666 година. Наддаването ще започне от три милиона долара. Някой ще даде ли три милиона? Благодаря, господине. Три милиона и двеста хиляди?

Наддаването вървеше бързо и без усложнения. Нямаше мобилни телефони и компютърни екрани, нито забавяния, обсъждания или връзки на живо с Ню Йорк и Токио. Купувачите очевидно бяха дошли с подробни инструкции от работодателите си какво да вземат и колко да платят. Платното на Вермеер се продаде за малко повече от шест милиона долара, „Буря в Галилейско море“ от Рембранд — за осем милиона, а наскоро открадната от музея в Хамбург скулптура на Джакомети, заменена под носа на пазачите с дървено копие — за триста хиляди.

— Това може да са нашите неща — изведнъж прошепна Том.

Единият помощник се беше качил на платформата и държеше тънко метално куфарче.

— А сега, госпожи и господа, ще ви покажем изключително рядка вещ. — Аукционерът огледа затаилата дъх в очакване публика. Асистентът отвори сребристото куфарче и го наклони към светлината, за да могат присъстващите да видят съдържанието му. — Съществуват само осем от четиристотин и петдесетте хиляди „двойни орела“, изсечени от министерството на финансите на Съединените щати през 1933 година с указ на президента. Предлагаме ви пет от тях. Ще започна наддаването от двадесет милиона долара. Някой ще даде ли двадесет милиона?

Във въздуха се вдигнаха четири ръце. В същия миг във водохранилището се разнесе оглушителен гръм и част от покрива се срути.