Джеймс Туайнинг
Монетата (62)

59.

22:27

Човекът определено следеше Том. Отначало Дженифър помисли, че мъжът просто може да върви по същия път. Но той се стрелкаше приведен между колите и зад дърветата, завиваше след Том и спираше едновременно с него и тази вероятност бързо се изпари.

Ето защо Дженифър изостана на петдесетина метра зад тях: внимаваше къде стъпва, контролираше дишането си и се придвижваше от сянка на сянка като малка лодка, плаваща срещу вятъра. Инструкторите в Куонтико я бяха обучили добре.

Тримата вървяха покрай колите — те бяха наредени плътно една до друга и приличаха на пъстроцветна метална стена. И навсякъде имаше велосипеди — заключени с вериги за дървета, перила, стълбове на лампи и пътни знаци. Дори един за друг. Минаваха покрай барове и нощни клубове в мазета и едрите широкоплещести охранители, застанали отпред, ги канеха да влязат — първо Том, после непознатия и накрая Дженифър, сякаш танцуваха странна дълга конга.

Докато навлизаха все по-навътре в града, приглушеният бас на групите, които свиреха на живо в дълбините на безбройните задушни барове, и смехът на веселящите се младежи, които излизаха олюлявайки се от заведенията, постепенно утихнаха в далечината. Повърхността на канала бе тъмна и някак гъста в мрака.

Том, а после и мъжът, завиха надясно. Дженифър бавно се промъкна до ъгъла и предпазливо надникна.

И двамата бяха изчезнали.