Джеймс Туайнинг
Монетата (59)

56.

21:37

Щом стъпките на Том заглъхнаха, Дженифър бързо облече черен пуловер върху коприненото си бельо, смени обувките с високи токчета с маратонки, грабна ключа за стаята, изтърча надолу по стълбите и излезе на улицата.

Огледа се. Улицата беше тиха и безлюдна. Беше го изпуснала. В края на улицата проблясваше само фар на отдалечаващ се велосипед.

И в следващия момент го видя. Тъмният му силует се очерта за миг на червените тухли, когато на следващата пряка зави кола.

Дженифър се долепи до стената и се запромъква след него. Виждаше главата и раменете му, когато Том минаваше под уличните лампи или покрай синкавото сияние на нечий телевизор. Проследи го по моста, покрай назъбените тухлени стени на красивата „Ваах“, или Сградата с кантара, на площад „Нюмаркет“ и танцуващите светлини на ресторантите на открито наоколо, докато непогрешимият блясък на витрините не потвърди накъде се е отправил. Към Вален, квартала с червените фенери.

След стотина метра Том се наведе, сякаш за да завърже връзките на обувките си, и после се втурна в една странична уличка. Дженифър хукна след него. Знаеше, че ако го изгуби в лабиринта от преки, няма да го намери отново. Сърцето й се разтуптя. Съзнанието й вреше и кипеше от въпроси. Къде отиваше Том? Защо сега? И защо не й бе казал нищо?

Приближи се до уличката, забави крачка, допря гръб до стената и надникна зад ъгъла.

След около метър и половина уличката се разширяваше в малък площад. В отсрещния край имаше друга алея, водеща към улица, успоредна на онази, на която стоеше Дженифър. В лявата страна на площада имаше три еднакви витрини, фенерите им осветяваха калдъръма в тъмночервено. Срещу тях се извисяваше тъмна бетонна стена. Избледнелите олющени остатъци на абстрактните фрески по нея бяха посветени на отдавна забравен световен ден за борбата срещу СПИН. В мрака наоколо не се виждаше нищо друго.

Том стоеше пред витрината в средата и разговаряше през отворената врата с настоящата й обитателка, красива млада жена с високи скули, тънка талия и силиконов бюст. Късата й руса коса игриво подскачаше около лицето й, докато говореше. Устните й бяха намазани с блестящо червено червило. Яркосините сутиен, бикини, чорапи и жартиери контрастираха на млечнобялата й кожа.

Том се наведе към жената, която направи крачка напред и съблазнително се облегна на рамката на вратата, и прошепна нещо в ухото й. Тя се засмя — гласът й отекна по уличката като стъклен звънец — и отметна глава, така че косата й докосна раменете й. Том й даде няколко дискретно сгънати банкноти и жената бързо ги грабна с изящните си пръсти.

Младата проститутка — все още се кикотеше — отстъпи встрани и Том влезе. Тя го последва, затвори вратата и дръпна плътните червени завеси. В краищата на витрината насмешливо затрептяха ивици светлина.