Джеймс Туайнинг
Монетата (49)

46.

Гара Север, Десети район, Париж

21:13

Арчи вървеше към главния вход на гарата и току поглеждаше екрана на работещия си телефон. Пред гарата все още гъмжеше от алжирски таксиметрови шофьори и джебчии — обикаляха и търсеха поредната си жертва. Румънски циганки с бебета, внимателно загънати в шарените им поли, просеха — протягаха ръце, покрити с червени татуировки и отрупани със златни пръстени.

Усети колата, преди да я види. Фаровете й осветиха в жълто асфалта, а гумите изсъскаха, когато го настигна и подкара успоредно с него. После автомобилът спря и тъмното задно стъкло се смъкна. Арчи подозрително присви очи. Отвътре се разнесе сух мирис на климатик.

— Накъде си се забързал?

— Познаваме ли се?

— И да, и не.

— Нямам време за гатанки.

— Така е. Времето ти почти изтече.

— Касий? — Арчи хлъцна и сърцето му подскочи в гърдите.

— Дойде с отлични препоръки, но досега не си направил нищо, с което да докажеш, че заслужаваш доброто си име. Закъсня с първото яйце. А сега, когато ти остават два дни, няма и следа от второто.

Арчи преглътна и съжали, че бе решил да върви пеша.

— Знам, но е трудно. По-трудно, отколкото мислехме. — Докато говореше, се опита да надникне през пролуката в стъклото. — Може би ако имах повече време…

— Това, за съжаление, е единственото, което не мога да ти дам. Плащам ти щедро. И очаквам да доставиш стоката. Знаеш какви са последиците, ако не го направиш.

— Не съм виновен аз — заекна Арчи. — Феликс ме бави. Все още го обработвам.

— Това не е моя грижа.

— Планирал съм всичко. — Арчи се мъчеше да говори уверено.

— Къде е?

— Знаеш, че не мога да ти кажа.

— Къде е? — заплашително настоя гласът.

— В Амстердам — измънка Арчи и наведе глава.

— Добре. — Гласът прозвуча по-спокойно. — Ще поддържаме връзка. Не ме разочаровай.

Стъклото се вдигна. Колата се отдалечи от тротоара и след няколко секунди се скри от погледа му.