Джеймс Туайнинг
Монетата (25)

22.

Министерство на финансите, Вашингтон, окръг Колумбия

25 юли — 08:52

Хората минаваха край тях и стъпките им отекваха в ярко осветения подземен коридор като продължително бавно ръкопляскане. Важни личности със значки, пропуски и папки отиваха или се връщаха от тайни срещи, на които обсъждаха тайни неща с тайни хора.

Дженифър знаеше, че би трябвало да е нервна. В края на краищата, откакто се беше върнала от Кентъки, с Корбет бяха прекарали предишния ден и голяма част от вечерта, подготвяйки се за срещата, и тя вървеше право към огневата линия. Странното беше, че го очакваше с нетърпение. За пръв път, откакто беше започнало разследването, имаха отговори.

— Не забравяй какво ти казах — наруши мълчанието Корбет. — Говориш кратко и по същество и се придържаш към сценария. И без излишен драматизъм.

Говореше бързо и тихо. В гласа му се долавяше леко безпокойство.

— Не се тревожи — усмихна се тя. — Разбрах.

Докато Дженифър беше в Кентъки, Корбет бе изпратил екип във Форт Нокс. Хората му бяха прегледали всеки документ и сантиметър на охранителната система. Все още стъписаният Ригби ги беше пуснал вътре, бе изключил телефона си, бе заключил вратата на кабинета си и ги беше оставил сами. Бяха оползотворили времето си добре — онова, което бяха намерили, беше свързано с разкритията на Дженифър.

— Ще ми позволиш ли?

— Какво?

Тя протегна ръце и оправи яката му — беше се обърнала.

— Благодаря. — Той се усмихна. — Хората тук са костеливи орехи. Искам да се представиш добре, това е всичко. Те не се интересуват от оправдания, само от резултати.

— По дяволите! — Дженифър завъртя очи към тавана. — Защо не ми го кажеш направо? С кого си имаме работа? Тъпаци от Висшата лига или бюрократи от втория ешелон?

— Доколкото ми е известно, по малко и от двете. Директорът Грийн, директорът на монетния двор Брейди и двуличното копеле Джон Пайпър от Агенцията за национална сигурност.

— Агенцията за национална сигурност? — сепна се Дженифър. — Какво общо имат пък те със случая?

— Е, ще разберем — навъсено отвърна Корбет. — Познаваш ли Пайпър? — Тя поклати глава. — Голям образ. От двадесет години е в Агенцията и не е стигнал доникъде. И после изведнъж семейството му дарява пет милиона долара за предизборната кампания на новия президент и той започва да общува с големите клечки в Пентагона и наваксва пропиляното време.

— Смяташ, че ще искат да се намесят?

Корбет й хвърли окуражителен поглед.

— Не. Искат да чуят какво знаем. Успя ли да се наспиш?

— Отчасти.

Очите му за миг омекнаха.

— Ако работата е прекалено много, ще назнача човек да ти помага.

Дженифър го погледна възмутено.

— Не. Справям се отлично. Ако ми потрябва бреме на плещите, ще си кажа.

Той се усмихна.

— Само питам.

Вратата срещу тях се отвори и от стаята се показа мъж. Кестенявите му коси бяха пригладени назад, очите присвити, лицето изнурено и бледо. Беше по риза. Черните му панталони бяха вдигнати толкова високо, че се виждаха найлоновите му чорапи. Усмихна се с половин уста на Боб и изобщо не обърна внимание на Дженифър.

— А, Корбет.

— Здравей, Пайпър. — Боб кимна.

— Ти си на пангара, мой човек.

Дженифър и Корбет се спогледаха и влязоха.