Даниел Стийл
Сватбата (9)

Глава 9.

Когато в понеделник се върна на работа след пътуването си до Ню Йорк, Алегра изглеждаше като минала през месомелачка. Беше бледа и уморена и Алис не пропусна да отбележи, че дори е отслабнала.

— Какво се е случило с теб? — дискретно попита тя, но Алегра само сви рамене.

Истината все още бе твърде болезнена. Тя непрекъснато си повтаряше, че той сигурно я е мамил през цялото време на връзката им, а тя е била кръгла глупачка щом го е допуснала. Възприемаше се като абсолютна малоумница.

Веднага щом пристигна в офиса, Алегра се потопи в работа, но по някое време през деня си даде сметка, че гордостта й наистина е наранена, но пък изобщо не е сигурна, че е чак толкова съсипана от раздялата с Брандън. Не беше сигурна дори дали, и колко, го е обичала. И това бе най-странното в случая. Беше тъжно, но изобщо не съжаляваше, че всичко приключи. В определен смисъл дори изпитваше облекчение.

През последната седмица в Ню Йорк непрекъснато си бе задавала въпроси относно връзката й с него, започнала бе да проумява смисъла на онова, което й говореха хората, да се замисля върху неговата дистанцираност, студенина, нежелание за интимност и подкрепа, които, в светлината на последните събития, не я изненадваха ни най-малко. Та как би могло да бъде иначе, щом той е имал още десетина други приятелки! Или пък само една! Алегра никога нямаше да узнае колко други жени е имало, нито пък колко сериозни са били отношенията му с тях. Но самата мисъл, че е имало поне още една, не само че я изпълваше с гняв, но и я караше да се възприема като глупачка.

По средата на деня вече бе дотолкова затънала в документите, затрупали бюрото й, че мислите за Брандън напълно изхвръкнаха от съзнанието й. Брам бе във възторг от турнето, организирано от нея и спонсорите. Малаки й позвъни от рехабилитационния център и поиска пари, но Алегра, по настояване на съпругата му, отказа.

— Извинявай, Мал. Обади ми се отново след тридесет дни, когато приключиш с детоксикацията, и тогава ще поговорим отново.

— Ти за кого работиш, по дяволите? — вбесено възкликна той, а тя само се усмихна и продължи да нахвърля бележки за срещата си със следващия клиент.

— Работя за теб. А ти трябва да се оправиш. — След това му разказа за турнето, което предвиждаше за него, и с това го разсея за малко преди предстоящите му масаж и психо сеанс в група.

— Ще ми се и аз да имах време за такива процедури — рече Алегра и погледна Алис.

Обядът й се състоеше от кисело мляко и чаша кафе, които изгълта докато преглеждаше предложението за филмов договор, пристигнало току-що за Кармен. Предложението беше фантастично и Кармен щеше да изпадне във възторг. Ролята бе много сериозна и след този филм Кармен щеше да се превърне в звезда за цял живот.

Алегра набра телефонния й номер, но попадна на телефонен секретар.

— Къде, по дяволите, е тя? — промърмори Алегра.

Звънна и на всички останали номера, с които разполагаше, но без резултат. Опита се да си спомни имената на някои приятели на Кармен, както и на баба й в Портланд. Момичето никога преди не бе изчезвало по този начин, а и обикновено звънеше на Алегра по пет-шест пъти на ден и я занимаваше с всевъзможни проблеми. Сегашното й поведения бе абсолютно нетипично и необяснимо. Кармен Конърз се бе покрила някъде и като че ли никой не бе в състояние да я намери.

След връчването на наградите Златен глобус в Четър се бе появил един-единствен материал за нея, придружен от снимка, на която Кармен върви непосредствено зад Алегра и Алън. В статията се намекваше, че Алегра всъщност служи само за параван, за да прикрие романтичната връзка между Алън Кар и Кармен Конърз. Най-смешното в случая бе, че папараците за пръв път бяха налучкали истината и бяха пуснали историята в аванс.

Докато четеше статията, Алегра изведнъж си спомни за едно от съобщенията, записано на телефонния секретар в дома й. Докато го слушаше, си бе помислила, че оставеният телефонен номер й се струва познат. Тя отвори куфарчето си и извади един тефтер, в който записваше срещите и ангажиментите си. Беше записала номера заедно с още няколко други на едно листче хартия, което бе пъхнала в бележника. След неколкоминутно ровене най-после го откри. Погледна го по-внимателно и изведнъж проумя, че това е телефонният номер на Алън в Малибу. Кармен очевидно беше при него. Алегра си спомни, че той с готовност й бе предложил гостоприемството си.

С усмивка набра номера и Алън отговори веднага.

През уикенда го бе търсила в дома му в Бевърли Хилз, но той не си беше у дома. И през ум не й бе минало да му позвъни в Малибу, защото той ходеше там много рядко. Беше изключително глупаво от нейна страна да не се сети, че вероятно все още е там заедно с Кармен.

— Здрасти — невинно поздрави Алегра. Държеше се така, сякаш му се обажда без някакъв специален повод.

— Не ми ги пробутвай тези — отряза я той и се разсмя. Познаваше я твърде добре. — Отговорът е, че изобщо не ти влиза в работата.

— А какъв е въпросът? — през смях попита тя. Алън звучеше като щастлив и дори малко оглупял мъж. Чуваше се как някой говори и се смее край него и Алегра реши, че това трябва да е Кармен.

— Въпросът е къде съм бил през цялата седмица. А отговорът е: Изобщо не ти влиза в работата.

— Чакай да позная. В Малибу, с носителката на Златен глобус за най-добра женска роля. Близо ли съм?

— Определено попадна право в целта. Но тя и бездруго ти се обади, за да остави телефонния ми номер, така че не ми се прави на толкова голям детектив. Подсказахме ти достатъчно.

— Да, но аз се оказах твърде тъпа и не схванах веднага. Стори ми се, че номерът ми е познат, но едва преди малко разбрах чий е. Е, как е животът на плажа? — Беше й приятно отново да чуе гласа му.

През уикенда искаше да му разкаже за Брандън, но в момента не й се говореше за това. Не и пред Кармен. Не обичаше да споделя лични проблеми с клиентите си. Алън беше различен. Двамата бяха приятелчета от деца.

— Животът е прекрасен. — Той сякаш цял сияеше. — Дяволски прекрасен!

След като произнесе последните си думи, той се наведе и целуна Кармен.

— Не трябваше ли да работиш нещо в момента? — Алегра го бе изпуснала от погледа си напоследък. Последният му договор бе сключен от агента му.

— Ще съм свободен още един-два месеца. Чакам окончателното решение във връзка с филма.

— Е, аз пък имам страхотно предложение за Кармен и ако приеме, може и да те изпревари.

Макар че и тя едва ли щеше да започне репетиции преди юни.

— Къде ще се снима? — Опита се въпросът да прозвучи нехайно, но Алегра знаеше, че проявява небивал интерес.

— Точно тук, в Ел Ей. За разлика от твоя — додаде тя.

Неговите филми по правило винаги се снимаха в някакви отдалечени, забравени от бога места. Предстоеше му да снима в Швейцария, но му предлагаха снимки и в Мексико, Чили и Аляска. Вероятно щеше да излезе страхотен приключенски филм, обаче предстоеше доста работа и изключително много препятствия за преодоляване. Последният му филм пък беше заснет в джунглите на Тайланд и по време на снимките загинаха двама каскадьори. Може би сега, когато Кармен бе близо до него, той щеше да се откаже поне от каскадите.

— Кармен знае ли къде ще снимаш следващия си филм?

— Вече й казах. А тя отговори, че ще ме придружи.

Швейцария поне бе достатъчно цивилизована държава, за разлика от повечето страни, в които работеше.

— Може би ще свършиш навреме, за да можеш да наблюдаваш снимките на нейния филм. — Филмът наистина щеше да бъде страхотен и Алегра искрено се вълнуваше заради клиентката си. — Може ли да говоря с нея?

— И това ли беше? Петнадесетгодишно приятелство, среща за церемонията по Златните глобуси, а сега изведнъж ме захвърляш като употребявана носна кърпичка.

— Не точно. — Тя се разсмя и за пръв път през този ден се почувства добре.

Продължаваше да изпитва тъга и да се вини за глупостта, проявена по отношение на Брандън, но самият факт, че бе имала смелостта да се изправи срещу него и най-после да приключи с тоя етап в живота си, я изпълваше с увереност в собствените й сили. Изкушаваше се да разкаже на Алън, но все още не беше готова да го направи. Нужно й беше време, за да признае пред света, че Брандън я бе направил на глупачка, а тя го бе изловила с друга жена. Но поне бе сложила край на всичко. И това беше нещо.

— Как беше в Ню Йорк? Надявам се да си сключила страхотни сделки.

— Всъщност уговорих няколко. Беше забавно. И имаше много сняг.

И пързаляне по леда. И целувки.

— Снегът в Ню Йорк не е най-забавното нещо. — Алън не разбираше радостните нотки, прокраднали се в гласа й.

— Но на ледената пързалка е забавно.

— Ходила си да се пързаляш? Охо, около теб май става нещо. Да не би да си завързала връзка с онзи стар писател, с когото трябваше да се срещнеш? Как се казваше? Дикенс? Толстой?

— Джейсън Хавертън. Страхотен човек. Но ти си невероятно непочтителен идиот, щом можеш да си помислиш, че бих могла да въртя любов с него… макар че той сигурно не би имал нищо против, а и аз много го харесах.

— Старчоците като него са готови на всичко за малко секс. Отдавна трябваше да си проумяла това.

— Ти май говориш от собствен опит, а? Така ли е?

— Господи, колко си гадна! Не е прилично да се държиш толкова грубо с другарчето си от гимназията.

— Нали знаеш, че никой вече не е влюбен в теб… освен, може би, Кармен.

Да не говорим за още няколкото милиона жени по света. Но двамата с Алън бяха толкова стари приятели, че тя сякаш забравяше за огромната му популярност.

— Ще ми дадеш ли най-после да разговарям с нея, или ще трябва още дълго да търпя глупостите ти? — Алегра се смееше от сърце. Алън беше невъзможен, но тя го обичаше.

— Ще я попитам дали желае да разговаря с теб. И, между другото, кога ще можем да те видим?

Зададе въпроса така, сякаш двамата с Кармен бяха вече женени и Алегра си помисли, че държанието му е много мило.

— Може би този уикенд, ако не ми излезе някакъв друг ангажимент — отвърна Алегра с ясното съзнание, че няма да има такъв.

— Ако обърна внимание, казах, че искаме да видим теб. В единствено число. Поканата не се отнася за онзи мухъл.

— Не бъди груб по отношение на Брандън — заяви тя по-скоро по навик. Тя самата би искала да изрече куп грубости по негов адрес, но не беше готова да разговаря с Алън по въпроса.

— Никога не съм груб с мърлячи като него. Опитай се да се отървеш от него, за да можем да излезем на вечеря. Или пък можем да си останем тук. Ще те оставя да го обсъдиш с господарката по тия места — рече той, подаде слушалката на Кармен и я целуна.

Алегра търпеливо изчакваше от другия край.

— Здрасти — най-после се обади Кармен.

Кипеше от живот и щастие. Беше прекарала девет страхотни дни в абсолютно уединение с Алън. Някои от жителите на колонията я бяха разпознали на плажа, но никой не я бе обезпокоил. В Малибу живееха хора, които бяха далеч по-известни от нея. И бяха свикнали да срещат знаменитости по плажа си. Там бяха Никълсън, Стрейзанд и Ник Нолти, Шер, Том Круз и Никол Кидман. Кармен Конърз изведнъж се бе озовала сред сродни души в Малибу и чувството на сигурност, което изпитваше в дома на Алън, й се стори страхотно.

— Липсваше ми — призна Кармен, макар да не бе скучала изобщо.

— И ти на мен. В Ню Йорк беше истинска лудница, но на мен ми хареса. Познай обаче какво предложение имам за теб! — Алегра бе развълнувана като малко дете в очакване да разкаже на Кармен всичко за проекта.

— Не зная. Парфюмът? Разговаря ли с тях в Ню Йорк?

— Да. Но предложението е ужасно. Изобщо нямаше да ти хареса, а освен това щеше да ти се наложи да прекараш месеци наред из универсалните магазини, опитвайки се да го продадеш. Неее — провлечено заяви Алегра и още повече разпали любопитството на момичето. — Какво ще кажеш за един нов и грандиозен филм с роля за теб, която няма начин да не ти донесе награда на Академията.

— Уха! И кой ще участва в него?

— Ти. — След това Алегра изреди още пет звезди, а на Кармен й се зави свят само като слушаше имената им. — А какво ще кажеш за предложението да платят на тазгодишната носителка на наградата Златен глобус три милиона долара за участието в този филм? Как ти се струва?

— Ще умра! — изпищя Кармен и се затича да каже на Алън. После отново се върна, за да продължи разговора с Алегра. — Не мога да повярвам.

— Напълно си го заслужи — увери я Алегра и се запита защо винаги вярваше, че другите заслужават да им случи нещо прекрасно — в работата и в личния живот, а по отношение на себе си никога не бе изпитвала подобна увереност. Въпросът й се стори интересен. — Бих искала да дойдеш, за да обсъдим подробностите с продуцентите — додаде делово Алегра.

— Разбира се. Кога?

— Кажи ми кога ти е удобно и ще уредя срещата. — Хвърли един поглед към календара си. — Какво ще кажеш за четвъртък?

— Уха! Може ли и Алън да дойде?

— Ако желае.

Алън погледна към Кармен и кимна в знак на съгласие.

— Той каза, че ще дойде… и, Али… — Кармен се поколеба, но въпросът беше от изключително значение за нея. — Може би следващия път ще можем двамата с Алън да се снимаме заедно.

О, боже, помисли си Алегра. Стигна се и до тази уговорка. А подобни договори невинаги бяха лесни. Освен това на американските жени, както и на всички техни посестрими по света, никак нямаше да им хареса фактът, че любимият им секссимвол живее едва ли не на съпружески начала и то с момиче, което изглежда като Кармен.

— Ще поговорим за това. Тези неща не са толкова прости, но може би ще може да се уреди нещо. Впоследствие. Ако и двамата сериозно го искате. — Никак не й се щеше да уреди договор за седем или осем милиона долара, а може би дори десет, щом ставаше дума за Алън, а после всичко да се провали, ако отношенията им придобият друг обрат и те откажат да работят заедно. Изобщо не й трябваха подобни главоболия. — Засега предлагам да поизчакаме.

— Разбирам. Ти си мислиш, че може да се разделим — мъдро отвърна Кармен. — Но няма да стане. Сигурна съм. Той е най-невероятният мъж, когото съм срещала някога — заяви тя и конспиративно сниши глас. — Не бих могла да живея без него.

— Какво става със заплахите? Мълчание, а?

— Пълно.

Но пък тя не бе ходила никъде, а след като спечели Златен глобус, за нейна огромна изненада дори и таблоидите я оставиха на мира.

— Тук се чувствам в пълна безопасност — обясни й Кармен и Алегра се усмихна. Та кой не би се чувствал така в компанията на Алън? Дори сестра й Сам с пълно основание твърдеше, че Алън е голям симпатяга.

— Много се радвам за вас двамата — искрено я увери Алегра.

— Благодаря, Али. Заслугата е изцяло твоя. Защо не дойдеш този уикенд на вечеря, за да го отпразнуваме?

— С удоволствие.

— Ела в събота. В неделя Алън иска да отидем на боулинг.

— Защо тогава не дойда в неделя? Много бих искала да го бия.

— В такъв случай, щом искаш, ще преместим боулинга в събота. И вечерята ще бъде тогава.

— Кой ще готви? — закачливо попита Алегра и Кармен се разсмя.

— И двамата. Алън ме учи да готвя. И Али… — Тя отново развълнувано се разсмя. Животът й едва започваше. — Благодаря за филма.

— Трябва да благодариш на продуцентите, а не на мен. Те ми се обадиха. А аз наистина вярвам, че предложението ще ти хареса.

— Даже повече от това.

— Ще се видим в събота. Освен ако преди това не организирам срещата с продуцентите. А ако междувременно ти потрябва нещо, обади ми се.

По всичко личеше обаче, че Алън е в състояние да се погрижи за всичките й проблеми. Беше й се обаждала само веднъж през изминалата седмица, и то само за да остави едно съвсем обикновено съобщение. Нещата около Кармен започваха да се успокояват и подреждат добре, което беше чудесно. Алегра имаше нужда от малко време за себе си, за да може на спокойствие да излекува раните си и да се опита да проумее какво всъщност се бе случило.

До края на седмицата Алегра се посвети изцяло на работата и клиентите си. Кармен и Алън пристигнаха в четвъртък и обсъдиха подробно условията по договора за новия й филм. Оставаше само да бъде подписан. А след обяд Алегра отиде при доктор Грийн, подготвена психически за неприятния разговор, който предстоеше. Остана обаче приятно изненадана. Доктор Грийн я похвали за смелостта, с която бе посрещнала неприятностите, и единственият й упрек бе свързан с нежеланието на Алегра да й се обади по-рано.

— Защо не дойде да поговорим през уикенда? Сигурно ти е било много трудно в периода след завръщането ти от Сан Франциско и преди срещата с Брандън в неделя.

— Трудно беше наистина, но нямаше много за казване. През повечето време се чувствах ужасно заради подозренията си, че той ми е изневерявал през цялото време, а аз съм била твърде глупава, за да разбера какво става в действителност. В продължение на две години вярвах, че той има нужда от време, от спокойствие и любов, а голата истина е, че не е давал и пет пари за мен.

— Брандън вероятно е изпитвал нещо към теб — поправи я доктор Грийн. Алегра, изпълнена с гняв от предателството му, бе стигнала сега пък до другата крайност. — Обичал те е, доколкото е бил способен на това. Зная, че това не е голямо успокоение, Алегра, но все пак е нещо.

— Но защо съм била толкова глупава? Как съм могла да бъда такава глупачка в продължение на цели две години?

— Защото така си искала. Ти имаше нужда от човек, който да ти даде близост и подкрепа. За жалост Брандън се оказа мъж, неспособен на близост и привързаност, а ти изведнъж започна да го подкрепяш и закриляш. И това се оказа решение с твърде незадоволителен изход. Но как се справяш сега? Какви чувства изпитваш по отношение на случилото се?

— Чувствам се сърдита, глупава, разгневена, изпълнена с негодувание, независима, свободна… понякога съжалявам, а друг път не изпитвам никакви съжаления, често се боя, че следващият мъж в живота ми едва ли ще се окаже по-различен. Може би те всичките си приличат — или поне онези, които ме привличат. Струва ми се, че това ме плаши най-много — мисълта, че нещо такова може да ми се случи отново, и отново, и отново… че ще прекарам целия си живот, заобиколена от безчувствени мъже.

— И сама разбираш, че това изобщо не е задължително. Мисля, че този път си извлече важна поука. — Доктор Грийн изпитваше много по-голяма увереност от Алегра и това я изненада.

— И кое ви кара да вярвате в това?

— Защото си намерила сили да се изправиш срещу проблема веднага щом си осъзнала какво точно става, взела си решението с главата си и си сложила край на връзката. И макар въпросът за това кой всъщност е предизвикал разрива да е малко спорен, аз съм убедена, че ти си предприела решаващата стъпка. Ти си разкрила измамата му, а той е пропълзял като червей в тъмната си дупка и се е скрил вътре. Важното е, че този път не си се престорила, че той все още те обича и държи на теб. А това е голяма крачка напред, Алегра.

— Може би — промълви Алегра, но не изглеждаше особено убедена. — А сега какво?

— Ти ми кажи. Какво искаш? Каквото и да е то, сигурна съм, че имаш силите да го постигнеш. Всичко зависи от теб. Можеш да си намериш някой прекрасен мъж. Трябва само да пожелаеш да го направиш.

— Мисля, че срещнах такъв мъж в Ню Йорк — предпазливо й довери Алегра, — но все още не съм съвсем сигурна.

Сега, когато се бе върнала в Ел Ей, тя бе започнала да се отнася с подозрения и към него. Мислеше си, че случилото се там едва ли е било чак толкова фантастично, а и не вярваше той да е по-различен от останалите мъже в живота й. Та нали тя си го бе избрала.

— Връзките от разстояние са друг начин за избягване на по-голяма интимност — напомни й доктор Грийн, но този път Алегра посрещна думите й с усмивка.

— Той също беше там по работа, макар всъщност да е роден в Ню Йорк. Но сега живее тук. — Доктор Грийн повдигна многозначително вежди и кимна в отговор.

— Колко интересно… Разкажи ми за него.

Алегра й разказа всичко — онова, което той бе споделил, както и личните си впечатления. Докато говореше за разходката с файтона из заснежения парк и за прекрасните часове, прекарани на ледената пързалка, Алегра се улови, че разказът й звучи като нереална фантазия дори в собствените й уши. Почувства обаче, че Джеф й липсва. Беше си обещала да не му се обажда и бе удържала обещанието си. Искаше да си даде малко време, за да преживее случилото се с Брандън.

— Защо? Той може да си помисли, че не проявяваш интерес към него — обобщи доктор Грийн. — Така както го описваш, оставам с убеждението, че е много приятен и свестен мъж. Защо не му се обадиш?

— Още не съм готова. — Алегра не приемаше идеята и доктор Грийн, колкото и да се опитваше, не можа да я убеди, че трябва да му позвъни. — Нуждая се от време след Брандън.

— Не, нищо подобно — рязко възрази доктор Грийн. — През последните две години ти се налагаше да го оправдаваш пред всичките си познати, а ето че съвсем наскоро си прекарала една седмица в Ню Йорк и при всяка възможност си се целувала там с един приятен мъж. Не смятам, че си чак толкова разстроена от загубата на Брандън.

Алегра се усмихна. Докторката я бе хванала натясно.

— Може би искам просто да се скрия за известно време.

— Защо?

— Предполагам, че съм уплашена — призна й Алегра. — Джеф наистина е страхотен, но аз не желая отново да остана разочарована. Ами ако в действителност не е точно такъв? Още едно такова разочарование ще ме съсипе.

— Не, няма. Ами ако се окаже, че той е просто човек? Как ще се почувстваш тогава? Пак ли ще бъдеш разочарована? Май ти харесва повече като фантазия, предпочиташ да го възприемаш като пълна противоположност на Брандън, а?

Алегра се надяваше да не е така.

— Не зная какво изпитвам към него. Зная само, че когато бяхме заедно, бях готова да го последвам до края на света. Доверявах му се напълно. А сега, когато вече съм си у дома, мисълта за това ме плаши.

— Напълно разбираемо, но би могла поне да се срещнеш с него.

— Не ме е потърсил. Може да се вижда с друга жена.

— А може просто да е зает. Може би пише, или пък не желае да се натрапва след всичкия шум, който си вдигнала около връзката си с Брандън. Струва ми се, че си длъжна поне да го информираш, че си сложила край на отношенията си с Брандън. Това може да доведе до някаква развръзка.

Алегра обаче предпочиташе да изчака и да види дали той ще я потърси.

И той го направи. В петък. Обади се късно след обяд и колебливо попита за нея. Говореше като човек, който не е сигурен, че постъпва правилно като се обажда в офиса й. Алис я информира кой е на телефона, а Алегра пое дълбоко дъх и вдигна слушалката. Ръката й трепереше. Имаше чувството, че остатъкът от живота й започна в мига, в който чу гласа му.

— Алегра?

— Здрасти, Джеф. Как си?

— Вече съм по-добре. Зная, че ти обещах да не се обаждам известно време, но просто не издържах. Реших, че трябва да те чуя, а след това пак ще те оставя на спокойствие. Ужасно ми липсваш.

Две години бе очаквала Брандън да произнесе тези думи, а с Джеф всичко изглеждаше толкова по-лесно. Алегра изведнъж се изпълни с вина и разкаяние загдето не бе послушала доктор Грийн и не му бе позвънила.

— И ти ми липсваш — тихичко отрони тя.

— Какво става с подопечните ти сега, когато вече си край тях? Държат ли се прилично? Или пак ти се налага да се занимаваш със заплахи, папараци и откачалки в четири сутринта?

— Всъщност седмицата беше доста натоварена. — Като се изключи личният й живот, но тя пропусна тази подробност. — Ами ти? Как върви сценарият?

— Ужасно. Не ми се работи откакто съм се върнал. Мисля, че срещата с теб ме извади от релси и трайно разстрои работата ми. — Последва кратка пауза, а след това Джеф я попита нещо, което не му даваше мира откакто се бе върнал от Ню Йорк. — Как мина уикендът?

— Интересно — хладно отвърна Алегра. — Ще трябва да поговорим за това. — Не й се искаше обаче да обсъжда този въпрос в офиса.

— Това ми звучи като предложение за среща в необозримо бъдеще — тъжно констатира той. Беше изчакал цяла седмица преди да й позвъни и сега се опияняваше от разговора с нея. Освен това умираше да я види.

— Не мисля, че е така — тихо отвърна тя. Опита се да бъде смела и си припомни думите на доктор Грийн. — Какво планираш за този уикенд?

Алегра сдържа дъха си и зачака. О, Господи, не позволявай и той да се окаже като другите…

— Това покана ли е? — Той като че ли беше зашеметен от изненада. Какво се бе случило с Брандън? Боеше се обаче да я попита и да развали всичко.

— Би могло да бъде. Утре ще вечерям с приятели в Малибу. Искаш ли да дойдеш? Срещата е съвсем неофициална — сини дънки и стари тениски. Може дори да поиграем боулинг.

— С удоволствие. — Изглеждаше въодушевен. Не можеше да повярва, че Алегра го бе поканила да я придружи. — Може ли да попитам кои са приятелите. Ей така, от любопитство… не ми се ще да се ококоря като глупак като пристигнем там.

Имаше представа с какви хора общува Алегра и задаваше този въпрос напълно основателно.

— Алън Кар и Кармен Конърз, но те предупреждавам, че не бива да казваш на никого, че си ги видял заедно. И двамата са се покрили в Малибу, за да избягат от таблоидите.

— Обещавам да не казвам на никого — през смях заяви той. А и на никого измежду познатите му не би му хрумнало да попита. — Май се очертава превъзходна вечер.

— Не се надявай толкова — щастливо възрази Алегра. — И двамата са ужасни готвачи. Но пък иначе са страхотни. С малко късмет, може и да решат да поръчат храна отвън. Ще им го предложа. Кармен все още не се е научила да готви, а Алън в момента я обучава. В резултат на което може да ни сервират нещо наистина ужасно.

Алегра се разсмя. Радваше се, че може просто да си поговори с него, и двамата продължиха още известно време да си разказват как са прекарали седмицата един без друг.

— Наред ли бяха нещата, когато се прибра у дома? — уклончиво попита Джеф и тя отговори утвърдително. Прекрасно разбираше обаче какво точно се крие зад думите му. Искаше да разбере за Брандън, но й се стори, че ще е твърде неудобно да му разкаже всичко по телефона. Никак не й се искаше да го прави. Щеше да й е по-лесно да му каже за случилото се в неделя преди да отидат в дома на Алън.

Говориха още няколко минути и затвориха.

До края на вечерта Алегра не можа да спре да мисли за него. Имаше намерение да отиде на вечеря у родителите си, но когато им позвъни, узна, че те смятат да вечерят навън. Прибра се у дома, приготви си бъркани яйца и отново потъна в мисли за Джеф и Брандън. Не желаеше отново да допусне същата грешка. Не искаше отново да повярва, че мъжът до нея е по-добър, отколкото е в действителност.

Джеф пристигна в къщата й в събота, пременен в безупречно изгладени, избелели сини дънки, искряща бяла риза и блейзър. Все още се обличаше като нюйоркчанин и на нея това много й хареса. Изглеждаше като слязъл от рекламен плакат на Ралф Лорен. Тя самата бе облечена с бели дънки и бяла риза, а на раменете си бе наметнала червен пуловер.

Алегра го посрещна малко свенливо, а той огледа къщата и изрази възхищението си. Сякаш започваха всичко отначало. В следващия миг обаче той бавно я придърпа към себе си и я целуна.

— Така е по-добре — тихо промълви Джеф. — Много дълго очаквах този момент.

— Девет дни — прошепна в отговор тя, а той отрицателно поклати глава.

— Тридесет и четири години. Твърде дълго те чаках, госпожице Алегра Стайнбърг.

— И защо се забави толкова? — попита Алегра и се сгуши в прегръдките му.

Двамата седнаха на дивана и с възхищение се загледаха в панорамата, разкрила се пред очите им. Чувстваха се прекрасно заедно и сякаш изобщо не се бяха разделяли.

— Не искам да бъда груб — най-накрая предпазливо подхвана той, когато Алегра стана, за да му донесе диетична кола от кухнята. Последва я и огледа с одобрение обзавеждането. Но и в кухнята нямаше и следа от Брандън. — Къде е той?

— Кой? — Изглеждаше озадачена от въпроса му. Щяха да се срещнат с Алън и Кармен в Малибу, а не в нейната къща.

— Брандън. Моят съперник. — Беше любопитен да узнае какво се бе случило между тях, че тя изведнъж се оказва свободна в събота вечер. По телефона не бе пожелала да му даде никакви обяснения. Може би пак беше в Сан Франциско. — Отсъства ли?

— За постоянно. — Тя му се усмихна закачливо. Приличаше на палаво хлапе, извършило нещо, което не е трябвало да прави. — Просто изчезна. Предполагам, че съм пропуснала да ти кажа.

Джеф стоеше и се взираше в нея с недоумение. После остави колата си върху гранитния плот.

— Чакай малко. Изчезнал… вън от играта… адиос… и ти не си ми казала? Не мога да повярвам. Ти, малка негоднице! — Отново я сграбчи и с все сила я притисна към себе си. — Как се осмеляваш да ми причиняваш това! От вчера се опитвам да отгатна какво се е случило. Защо не ми се обади? Струва ми се, че уговорката ни беше именно такава — да ми се обадиш, ако нещо се случи.

— Много неща се случиха, след като се върнах, но имах нужда от време, за да осмисля нещата преди да ти позвъня.

Джеф разбираше това, но бе прекарал в агония цялата изминала седмица. Щеше да му е много по-лесно, ако беше научил, че тя се е разделила с Брандън. А сега в главата му напираха хиляди въпроси, които искаше да й зададе.

— За какво долно деяние трябва да му благодаря, ако някога го срещна?

— Те очевидно са не едно и две, а аз съм живяла в пълно неведение по въпроса. Върхът обаче беше в петък вечерта, когато отидох в Сан Франциско и се появих неканена в хотел Феърмонт. Тогава чашата наистина преля. В стаята заедно с него имаше друга жена. И аз внезапно си дадох сметка, че го е правил през цялото време. В последвалия разговор той почти потвърди подозренията ми.

— Приятен тип. Със страхотни принципи. Обичам такива мъже — със солидни морални устои.

Джеф се опитваше да се шегува, но вътрешно кипеше от гняв заради всичко, което е трябвало да преживее. Случилото се бе невероятно унизително и жестоко. Но по някакъв ужасно непочтен начин той се радваше, че всичко бе приключило, и то толкова бързо. За негов късмет.

— Бедата е в това — изкоментира Алегра, — че аз също държа на тези дребни нещица като принципи, етика, вярност — все скучни и отегчителни изисквания, които в последно време никак не са на мода. Освен това май обичам да се заблуждавам по отношение на хората. И за нещастие обикновено греша. В повечето случаи не успявам да забележа и схвана най-същественото. Всъщност ако трябва да си призная честно, до този момент съм попадала все на неподходящи хора.

— Може би нещата най-после са се променили — промълви Джеф, застанал зад нея. Отново я притисна към себе си и почувства топлината на стройното й тяло. — Може би изведнъж си започнала да разбираш хората по-добре.

— Наистина ли? — предпазливо попита тя, очаквайки от него отговор, който да й вдъхне увереност.

— А ти как смяташ?

— Аз първа попитах. Не мисля, че бих могла да преживея това отново. Случва ми се вече три пъти. Три страйка и напускам играта!

— Не, Алегра — възпря я той и я обърна към себе си, за да може да вижда очите й. — Ти току-що започваш. Все още си много млада. А и всичко е въпрос на практика. Сега всичко ще бъде по-различно. И този път ще се получи… защото го заслужаваш…

Тя го погледна и очите й се напълниха със сълзи. Този път, когато Джеф я целуна, Алегра отвърна на целувката с цялото си сърце и с убеждението, че този път не се раздаваше от глупост. Джеф имаше право. Това, което ги свързваше, наистина беше голямо. И истинско. А той никога не би я измамил, не би я превърнал в глупачка. Убедена бе в това с цялата си душа.

Двамата прекараха още известно време заедно и тя му показа цялата къща. Имаше странното чувство, че той ще прекарва много време в нея и че тя всъщност му показва новия му дом. Много странно чувство!

— Харесва ми! — заяви той, докато разглеждаше с възхищение онова, което Алегра бе постигнала в малката къщичка. Тя също обичаше дома си и одобрението му я зарадва.

Малко след това двамата тръгнаха за Малибу. Пътуваха четиридесет и пет минути до дома на Алън. През целия път Алегра разказваше на Джеф за своя приятел, за лудориите, които бяха вършили заедно в училище. Въпреки това Джеф като че ли загуби дар слово, когато се изправи пред домакините.

Кармен беше невероятно красива даже и с тениска и сини дънки. Тя притежаваше същото онова чувствено излъчване, характерно за Монро, но беше далеч по-красива и зашеметяваща, а Джеф се оказа неподготвен за срещата с нея.

А когато се изправи пред Алън, изпита усещането, че се взира право във филмовия екран — само че този път героят беше от плът и кръв. Гледаше го, смееше се, а усмивката разкриваше съвършените му зъби, оживяваше невероятно сините му очи, осветяваше красиво изсеченото му лице. Алън силно напомняше за Гейбъл. Двамата с Кармен бяха страхотна комбинация. Представяше си какво ще стане, когато пресата надуши връзката им. Пък за таблоидите просто не му се мислеше.

Домакините ги поканиха вътре. Алън им бе приготвил мексикански ястия, а на Джеф сервира текила. Държеше се много гостоприемно, но от време на време озадачено поглеждаше кавалера на Алегра. Най-накрая я издебна сама и я попита направо, а тя само се засмя пакостливо.

— Какво, по дяволите, става, малка потайнице? Кой е той? И къде е онова влечуго? — Никога досега не бе използвал някоя що-годе цивилизована дума по отношение на Брандън, защото никога не го бе харесвал. Този път обаче Алегра не каза нищо в негова защита. Само стоеше и се хилеше срещу Алън. — Този ми харесва. А какво направи с другия? Да не си го убила?

— Малко остана. Оказа се, че ме е мамил през последните две години… — С две думи резюмира случилото се тя. — Миналия уикенд го излових с една от мацките му в хотел Феърмонт. Всъщност те не бяха в стаята, но пък гащичките и сутиенът й бяха там. А също и прозрачната й нощничка.

— Защо не ми се обади, пуйко такава? — Изглеждаше обиден и наранен.

— Имах нужда от време, за да свикна с положението. Не зная… — Тя изведнъж го погледна сериозно. — Позвъних ти веднъж, но ти не си беше у дома. А и аз се чувствах толкова гадно, че нямах никакво желание да разговарям за Брандън с когото и да било. През цялата седмица седях сама у дома и ближех раните си.

— Недей да ближеш рани, ами се благодари на Бога! — сериозно заяви Алън и й наля чаша сода. Не й харесваше текила. — Този тип щеше да те направи нещастна до края на живота ти. Повярвай ми! Зная какво говоря.

Алегра и сама разбираше, че Алън има право.

Поговориха още малко за Брандън, а след това Кармен и Джеф се присъединиха към тях.

— Какво сте намислили, вие двамата? — попита Джеф и обгърна Алегра през раменете. Тя се усмихна свенливо. — Каква е уловката тук? Мога ли да ти имам доверие по отношение на този мъж? Кажи ми истината, за да зная срещу какво съм изправен. Боя се, че не мога да се състезавам с него. И така, той представлява ли заплаха?

Алън се разсмя и побърза да го успокои.

— Не и през последните петнадесет години. На четиринадесет годинки беше дяволски сладко момиченце, но единственото, което успях да измъкна от нея, бяха няколко лигави целувчици. Надявам се, че през годините си започнала да се целуваш по-добре — грубо додаде Алън, а тя го сръга в ребрата.

— А пък ти, негодник такъв, имаше толкова остра брада, че цялото ми лице пламваше и след това си имах разправии с майка си.

— Знаеш ли, и сега е така — изведнъж се обади Кармен и Алегра се разсмя. Беше им много забавно заедно и Алегра си помисли, че никога преди не бе виждала някого от четиримата по-щастлив.

Алън приготви мексикански питки тако за вечеря, а Кармен сервира ориз по испански и огромна купа салата. Освен това имаше сладолед и топъл фондан за десерт. След това като деца си опекоха кестени в камината.

Най-накрая излязоха да се поразходят по плажа. Разговаряха безспир и се смееха, тичаха по мокрия пясък, а вълните ласкаво се разбиваха в огрятия от лунните лъчи бряг. Вечерта беше съвършена.

Когато най-после се върнаха в къщата, Кармен погледна с усмивка Алегра, а после и Алън. Прикова в него огромните си сини очи и му прошепна нещо. Искаше позволение да им каже, а той се поколеба за миг, загледан в старата си приятелка и в Джеф. Питаше се дали Алегра ще одобри решението му и дали може да има доверие на Джеф. В крайна сметка реши, че всичко ще бъде наред, а и тя вече едва се сдържаше и сякаш всеки момент щеше да експлодира от вълнение.

— Смятаме да се оженим в Лас Вегас в деня на свети Валентин — обяви тя, а Алегра се престори, че припада от изненада.

— Мечтата на Купидон и кошмарът на всеки адвокат. — Веднага потърси погледа на Алън, като се чудеше дали той наистина иска точно това. Той обаче изглеждаше напълно уверен в решението си и целият сияеше от щастие. Беше на тридесет години и се предполагаше, че на тази възраст би трябвало вече да е наясно какво желае и какво не. — Вестниците ще ви побъркат. Дяволски се надявам, че ще пътувате дотам инкогнито и ще използвате други имена. Сложете си перуки, боядисайте лицата си, направете нещо! Защото това ще е новината на века. Писанията за принцеса Дайяна и принц Чарлз бяха нищо в сравнение с това, което ви очаква, деца. В името на бога, бъдете внимателни…

— Ще бъдем — увери я Алън и тогава му хрумна нещо. — Ще ни станеш ли шаферка, или свидетел, или както там се нарича? — След това сърдечно погледна й Джеф. — Ти също можеш да дойдеш, ако успееш да издържиш край нея толкова дълго. Ще се радваме да присъстваш — искрено добави Алън и Джеф остана трогнат от поканата.

Алън и Кармен се оказаха сърдечни и непосредствени хора и той прекара страхотна вечер в дома им. Не беше официална, или твърде интелектуална, подобно на събиранията в Ню Йорк, но атмосферата беше толкова земна и приятелска, че той остана очарован. Всъщност тази непосредственост на хората по тия места бе и сред причините, довели до идването му в Калифорния, но тези двамата бяха специални личности. Харесваше ги, но през цялата вечер не успя да свали поглед от Алегра. Все още не можеше да повярва на добрия си късмет.

И тъй като до сватбата оставаха само още две седмици, те прекараха следващия час в разговори за нея. Алън искаше да заведе Кармен на риболов в Нова Зеландия за медения им месец. Беше снимал филм там и страната много му харесваше. Тя пък искаше да отиде в Париж, защото никога не беше ходила там.

— Тогава ще заведа теб в Нова Зеландия, Джеф — заяви Алън и запали цигара. — А момичетата могат да си останат у дома и да се забавляват като ходят на пазар.

Но даже и докато се шегуваха, Алегра не спираше да им напомня, че трябва да бъдат внимателни. Журналистите щяха да превърнат живота им в ад веднага щом узнаеха истината. От жизненоважно значение бе да запазят плановете си в тайна възможно най-дълго.

— Как ще стигнете до Вегас?

— Мислех просто да шофирам до там — практично отвърна Алън.

— Защо не ви наема един микробус? Брам използва един, който е страхотен. Ще видя дали ще мога да го осигуря като подарък от мен.

Пътуването им до Вегас щеше да й струва около пет хиляди долара, но тя смяташе, че си заслужава да ги плати. Микробусът беше фантастичен — приличаше на яхта или пък на частен самолет. А и никой нямаше да заподозре нищо, ако го наемеше на нейно име.

— Звучи забавно — съгласи се Кармен, а Алън реши да приеме предложението и благодари на Алегра.

Джеф и Алегра им помогнаха да разчистят и да приберат мръсните съдове в миялната машина, за да може домашната помощница да се заеме с тях на сутринта.

Тръгнаха си от дома на Алън в единадесет. Луната все още светеше ярко и Джеф я попита дали не би искала да разгледа къщата му, преди да я закара у тях. Домът му беше само на няколко преки. Тя се поколеба в началото, но след това кимна в знак на съгласие. Всичко все още бе твърде ново за нея и в някои отношения сега се стесняваше повече отколкото в Ню Йорк. Там всичко се случи толкова набързо. Трябваше да вземат онова, което могат, докато все още имат тази възможност. Отношенията им малко напомняха на любовен роман на борда на кораб, а сега изведнъж се бяха озовали в реалния живот и Алегра знаеше, че и двамата са сериозни в намеренията си. А това си беше доста страшничко. Освен това все още не можеше да повярва, че Кармен и Алън наистина ще се оженят.

— Аз ги запознах само преди две седмици — невярващо възкликна тя, когато спряха пред една малка, но добре поддържана къщичка на плажа.

— Това е Холивуд — през смях отвърна Джеф, макар че според него Кармен и Алън си подхождаха съвършено. Да се решат на брак само след едномесечно познанство, изглеждаше малко рисковано, но той, кой знае защо, имаше чувството, че нещата между тях ще потръгнат.

Алегра също изпитваше подобна увереност.

— И двамата са страхотни. Но ми се щеше да не бяха прибързвали толкова.

Не се учудваше от решението на Кармен, но Алън определено я изненада. Той обикновено бе твърде предпазлив. Но може би и той чувстваше, че това е правилната стъпка за него.

— Ще дойдеш ли наистина на сватбата? — попита тя Джеф и го последва към входната врата на къщата му.

Той отключи и се обърна да я погледне, като се питаше дали да не я грабне и да я пренесе през прага. Искаше му се да го направи, но се боеше да не я стресне с този толкова сериозен жест, особено предвид новината, че двама нейни близки приятели смятат да се оженят само след четириседмично ухажване.

— Бих дошъл, ако нямаш нищо против. Никога не съм ходил в Лас Вегас.

— Почакай само да го видиш! — Тя се разсмя. — Тогава Ел Ей ще ти заприлича на Бостън.

— Нямам търпение — през смях отвърна Джеф, замислен върху думите й. Твърде много неща очакваше с нетърпение, много неща искаше да прави заедно с нея, много неща искаше да й покаже. Това бе само началото.

Той я разведе из дома си. Къщата беше малка и спретната и изненадващо подредена за един писател. Подовете бяха застлани с рогозки, а удобните канапета бяха тапицирани с дънков плат. Джеф ползваше къщата под наем, но и тя, също като него, носеше у себе си типичната за изтока атмосфера. Къщата напомняше на Алегра за Кейп Код и за летните вили на Ню Ингланд. Беше съвършена за Джеф — удобна за писане, идеална за усамотяване с книга в ръка в облачни и дъждовни дни. Имаше още камина и няколко големи кожени фотьойли. Спалнята обаче бе обзаведена с огромно легло, което си изглеждаше съвсем по калифорнийски.

В къщата имаше още огромна баня с мраморна вана и джакузи и просторна кухня, в която бе сложена маса за дванадесет души. Джеф разполагаше още с кабинет и малка спалня за гости. Къщата наистина бе съвършена.

— Как успя да намериш нещо толкова подходящо за теб? — Алегра бе впечатлена. Да намериш къща под наем в Малибу, беше като да откриеш къс самородно злато в кашата си за закуска. И също толкова вероятно.

— Всъщност къщата е на един приятел, който се върна на изток миналото лято. Той с удоволствие ми я даде под наем, а аз с още по-голямо удоволствие я наех. Той се върна в Бостън и си мисля, че в крайна сметка ще реши да я продаде. Мислех си, че може да я купя. Но в момента я ползвам под наем.

Тя се огледа с усмивка. Къщата й харесваше и много му подхождаше. Интересното беше, че тя бе съвършено различна от тази на Алън, която беше в типичен за Ел Ей стил и малко напомняше за атмосферата на югозападните щати.

Двамата излязоха на разходка на плажа, но вятърът ги принуди да се приберат на топло. Седнаха на канапето, сгушени един в друг, и потънаха в сладки приказки.

Беше вече един часа, когато Алегра реши, че е време да се връща в града. Не й се щеше да го разкарва до Ел Ей, но двамата бяха пътували до вилата на Алън с колата на Джеф и тя просто нямаше как да се прибере в Бевърли Хилз.

— Беше много глупаво от моя страна — извини се Алегра. — Трябваше да се срещнем тук. Чувствам се ужасно, че трябва да те карам да шофираш дотам и обратно.

— Нямам нищо против. Та нали това е есенцията на живота в Калифорния. Шофирането.

За разлика от Брандън, който постоянно се сърдеше за нещо, Джеф беше изключително непосредствен и добросърдечен. А компанията му й бе изключително приятна. Алегра имаше чувството, че се познават от години. Също като Кармен и Алън и те двамата се чувстваха чудесно заедно.

Целунаха се отново. Но този път сякаш вложиха повече плам и страст. Алегра отвърна на целувката без задръжки. Беше й толкова хубаво, че е с него сама, че имат достатъчно време, не бързат за никъде, не мислят за никого, освен за себе си. Беше им достатъчно, че са заедно.

— Никога няма да си тръгна, ако не стана скоро — тихо промърмори Алегра, а той я целуна отново.

— Точно на това се надявам — прошепна в отговор Джеф.

— Аз също. — Тя се разсмя. — Но ми се струва, че трябва да си ходя — додаде тихо след това.

— Защо? — попита Джеф и се излегна до нея на дивана. Алегра не възрази.

Останаха така известно време, загледани в огъня, който Джеф бе напалил в камината, след като пристигнаха. Къщичката беше изключително уютна, океанските вълни се плискаха само на няколко метра отвън, а лунните лъчи посребряваха пясъка по плажа. Но Алегра можеше да мисли единствено за Джеф, който я държеше в прегръдките си.

— Ще ме сметнеш ли за луд, ако ти кажа, че те обичам? — попита той и я погледна.

Въпросът му прозвуча толкова естествено, сякаш така е било предопределено от съдбата. Алегра бе почувствала това още при първата им среща у семейство Вайсман.

— Не, няма. Странно ли ти се струва? Имам усещането, че винаги съм те познавала. Също както Алън.

— Иска ми се да съм те познавал тогава. Обзалагам се, че си била много сладка на четиринадесет — подхвърли той, докато се опитваше да си я представи с лунички, плитки и скоби на зъбите.

— Да, а и лигавите ми целувки също. Толкова много се забавлявахме тогава. Всичко в живота ни беше толкова просто и лесно…

— И сега е просто — спокойно подхвърли Джеф. — Нещата се усложняват само когато има нещо, което не е правилно. А нашият случай не е такъв. Това, което става между нас, е абсолютно правилно и ти го знаеш.

— Наистина ли? — попита Алегра и вдигна очи към него. Той се претърколи по-близо до нея и я целуна по-страстно от всякога. — Толкова ме е страх понякога — призна му тя в полумрака на стаята, осветена единствено от горящия огън.

— От какво?

— Да не сбъркам, да не се обвържа отново с неподходящ човек. Не желая да прецакам живота си като… като всички онези жени, които се омъжват за неподходящ мъж и съжаляват за това до края на живота си или пък едва не се саморазрушават, опитвайки се да променят нещата. Не искам да ми се случи нещо такова.

— Значи няма — разумно заключи Джеф. — Щом не се е случило досега, няма да се случи и оттук насетне.

— Винаги съм била твърде уплашена да не сбъркам, но и винаги съм се бояла да направя онова, което трябва.

Джеф я слушаше и си мислеше, че знае кое е най-доброто за тях и от какво имат нужда и двамата. Време беше; нямаше никакъв смисъл да се измъчват повече.

Той много нежно я вдигна от дивана, така както си беше с белите дънки и червения пуловер, и я отнесе в спалнята. Положи я на огромното легло, застлано със синя покривка от дънков плат. Леглото беше удобно, а Алегра знаеше, че е в сигурни ръце, и не направи никакъв опит да си тръгне или дори да се отдръпне от него. Тя само лежеше върху леглото и се взираше в лицето му с огромните си зелени очи. Джеф я целуна и тя мигновено отвърна на ласките му. Бавно и нежно Джеф съблече дрехите й, погали всеки сантиметър от тялото й, целуна всяко местенце и извивка. Езикът му, ръцете и очите му се опиваха от нея, а тя му отвръщаше със същата страст и отдаденост.

Любиха се часове наред, а на изгрев-слънце Алегра заспа като бебе в прегръдките му.

Той стана преди нея и й приготви закуска. Занесе я на поднос до леглото, а след това събуди Алегра като обсипа целия й гръб с целувки. Тя се размърда и го погледна, а на лицето й изгря щастлива усмивка. Бяха прекарали една незабравима нощ.

Джеф се бе оказал прав. Време беше да си принадлежат.

Двамата закусиха заедно, а след това дълго разговаряха. Когато Алегра най-после се надигна от леглото, Джеф я заведе в банята и се потопи заедно с нея за една дълга и мързелива вана в джакузито. После се разходиха по плажа. В далечината забелязаха Алън и Кармен. Не пожелаха да им се обадят, а се върнаха обратно в къщата и се любиха отново. Прекараха целия неделен следобед в прегръдките си.

А в къщата на Алън Кармен продължаваше да повтаря настоятелно.

— Зная, че тази сутрин видях Алегра да се разхожда с Джеф.

— Но те си тръгнаха още снощи — поправи я Алън, който вече се държеше като съпруг. — Али не би постъпила така. Не толкова бързо. Тя обича да обмисля всичко много внимателно. А и ми се струва, че все още се страхува заради случилото се с Брандън.

— Казвам ти, че ги видях. — Кармен беше категорична.

А когато късно след обяд Джеф и Алегра минаха с колата край къщата на Алън, двамата с Кармен бяха в градината и ги видяха. Алън изглеждаше много изненадан.

— Видя ли! — възкликна Кармен, когато Алегра и Джеф им махнаха от колата и отпрашиха към града.

— Проклет да съм! — промърмори Алън и ги изпрати с поглед.

Мислено им пожела късмет. Джеф му се стори добър човек. А Алегра заслужаваше най-доброто, което животът можеше да предложи. Алън бе убеден в това, защото я обичаше като своя сестра.

— Може пък да направим двойна сватба във Вегас — подхвърли Кармен и се разсмя.

Алън обаче много се съмняваше в това.