Даниел Стийл
Сватбата (15)

Глава 15.

През следващите две седмици животът им като че ли отново влезе в предишното русло предвид дадените обстоятелства. Лекарят на Блеър прегледа Сам и обяви, че бременността протича без усложнения. Бебето се развива и нараства, здравословното му състояние изглежда добро.

Сам се занимаваше с индивидуалните си занятия като частна ученичка, но продължаваше да бъде мълчалива и затворена. Срещна се още два пъти със Сюзан и успяха да стеснят избора на евентуалните осиновители до четири семейства. През следващите един-два месеца Сам щеше да вземе окончателното решение. Сюзан щеше да й осигури всичката необходима информация за семействата, за да й помогне да избере най-подходящото. Тя не желаеше да пришпорва нещата и държеше Сам самостоятелно да вземе най-сполучливото решение.

Алегра се опитваше да свърши възможно най-много работа, за да може през уикенда да отиде с Джеф до Ню Йорк, за да се срещнат с майка му. Не можеше да се каже, че очаква пътуването с нетърпение — вече бяха разговаряли по телефона с госпожа Хамилтън, която й бе задала безброй подчертано лични въпроси. Алегра остана с впечатлението, че е неподходящ за дадена работа кандидат, явил се на интервю при твърде взискателен работодател. Отношението на госпожа Хамилтън я забавляваше, но и обиждаше. Алегра обаче предпочете да не казва нищо на Джеф. Цялото й внимание бе насочено към турнето на Брам и тя бързаше да приключи с организирането му. Първият му концерт щеше да бъде в понеделник в Сан Франциско и Алегра много държеше да присъства. През следващите няколко месеца Брам щеше да кръстосва страната надлъж и нашир като на Четвърти юли щеше да пее на големия форум на западните щати в Йнгълсайд близо до Ел Ей. След това турнето включваше концерти из Япония и други страни по целия свят. Последните концерти щяха да се проведат в Европа. Алегра му бе обещала да го посещава от време на време в различните кътчета на земното кълбо. Турнето щеше да му донесе печалба от сто милиона долара — твърде примамлива бала с пари, както насмешливо се бе изразил Джеф, когато чу сумата. Алегра никога не би си позволила да сподели с него тази цифра, ако тя вече не бе публикувана по страниците на всички вестници, тъй като Брам бе имал глупостта да я обяви публично.

Всичко изглеждаше под контрол поне до деня, след който Алегра и Джеф трябваше да отпътуват за Ню Йорк за уикенда. Оркестърът, маршрутът, спонсорите — всичко бе уточнено с най-големи подробности. И тогава, точно преди Алегра и Джеф да тръгнат за Ню Йорк, телефонът на Алегра иззвъня. Минаваше полунощ. Барабанистът на състава бе извършил самоубийство — все още не се знаеше дали бе посегнал на живота си съзнателно, или просто бе взел свръхдоза наркотици. Настана истинска лудница. Медиите пощуряха, приятелката на барабаниста се оказа задържана от полицията, а турнето не можеше да започне без барабанист.

В два часа сутринта Алегра все още разговаряше с Брам по телефона. Той току-що се бе върнал от моргата, където бе идентифицирал дългогодишния си приятел и бе силно разстроен.

Спонсорите бяха по-притеснени и от него. Те се свързаха с Алегра десет минути след като Брам затвори. Телефонът й не спря да звъни до шест сутринта.

Джеф бе очевидно вбесен, когато двамата седнаха да закусват. Не бе успял да мигне през цялата нощ, а през деня му предстояха няколко много важни срещи.

— Съжалявам — тихо рече Алегра и му наля чаша кафе. Още през нощта бе направила изявление за пресата, което вече бе отпечатано по първите страници на вестниците в Ел Ей. — Всички прекарахме много трудна нощ.

— Трябвало е да станеш ченге или шофьор на линейка — заяви той и я изгледа мрачно. — Създадена си точно за такава работа. Но аз, от друга страна, не съм. Иска ми се да можех да подремна малко между телефонните ти разговори.

— Зная. И съжалявам. Но не мога да го избегна. Турнето на Брам е застрашено от провал. Трябва да видя какво ще мога да измисля днес, за да оправя нещата.

Умът й работеше трескаво още от ранна сутрин. Брам познаваше няколко барабанисти, които би могъл да покани, но това щеше да отнеме време, а и повечето музиканти вече имаха други ангажименти.

— Не забравяй, че самолетът ни излита в шест часа — многозначително рече Джеф.

— Няма — отвърна тя.

Половин час по-късно тръгна за офиса и през целия ден не спря да работи нито за миг. Двамата с Брам прегледаха отново плановете за турнето и внесоха някои промени в маршрута. В четири часа Алегра погледна часовника си и осъзна, че предстои сериозна криза. По никакъв начин не можеше да изостави Брам в този момент. А ако искаше да хване самолета, трябваше да тръгне веднага. Беше казала на Джеф, че ще се срещнат на летището.

Позвъни му вкъщи, но той вече бе тръгнал. Освен това нямаше телефон в колата — смяташе това удобство за твърде калифорнийско. Така че Алегра нямаше друг избор, освен да го потърси на летището.

Алегра остави съобщение в пет часа, когато се предполагаше, че пътниците за техния полет трябва да чекират багажа си. В пет и петнадесет Джеф позвъни в офиса. Алис я информира, че е той, и Алегра грабна слушалката. Той не изглеждаше особено радостен да чуе гласа й.

— Къде си? Предполагам, че това е много тъп въпрос, тъй като току-що набрах номера на офиса ти. Какво става?

— Спонсорите заплашват, че ще бойкотират турнето. Твърдят, че случилото се е нарушение на подписания договор, а до този момент ние все още не сме успели да осигурим друг барабанист. Не зная дори как точно да ти го кажа, но аз просто не мога да го изоставя в този момент, Джеф. Турнето започва в понеделник.

Според първоначалните й планове Алегра смяташе да пристигне със самолет в Сан Франциско, за да гледа първия концерт на Брам в Оуклънд колизеум. Но сега подобен вариант й се струваше немислим. Турнето просто не можеше да започне без барабанист.

— Не мислиш ли, че агентът му е този, който би трябвало да оправи цялата тази бъркотия?

— Стига да може. Но аз също съм част от екипа, а те ще имат нужда от мен, за да подпишат съответните договори.

— Не можеш ли да свършиш това от Ню Йорк?

Искаше й се да каже „да“, защото не желаеше да го разочарова, но задълженията си бяха задължения и тя не можеше просто ей така да си тръгне. Налагаше се да му каже истината, макар да знаеше, че това ще го разстрои.

— Наистина трябва да остана тук.

— Добре, разбирам — тихо отвърна Джеф. Гласът му обаче бе леденостуден.

Настъпи продължително мълчание.

— Какво смяташ да правиш? — Алегра започваше да се паникьосва, че той ще сложи край на връзката им. Ами ако го изгубеше? — Ще отидеш ли сам? — нервно попита тя.

— Идеята беше да те запозная с майка ми, Алегра. Аз самият я познавам отдавна — хладно отбеляза той.

— Съжалявам — отрони тя, разкъсвана от угризения, загдето го бе подвела по този начин и го бе зарязала сам на летището. — Опитах се да се свържа с теб у дома, но те нямаше. Да се обадя ли на майка ти и да й обясня какво се е случило?

— Аз ще й се обадя. Тя никога няма да те разбере. Ще й сервирам някоя опашата лъжа — починал близък, хранително отравяне или нещо от сорта. Майка ми не е и чувала за рок звездите и техните турнета.

— Джеф, ужасно съжалявам…

— Зная. Не можеш да го избегнеш. Ами вечеря? Ще можеш ли да се измъкнеш, за да хапнем поне? Или смяташ да минеш на пост и молитва?

— С удоволствие ще вечерям с теб — отвърна тя, преизпълнена с благодарност към Джеф, който изглеждаше склонен да й прости. Или поне да я нахрани. Реши, че това е добър знак. Джеф беше невероятно свестен мъж.

— Алегра, зная, че вината не е твоя. Само че започна да ми писва непрекъснато да променяме плановете си и да се съобразяваме с някой друг. Може би, когато се оженим, ще се замислиш малко по въпроса. Този път дори и аз съзнавам, че присъствието ти е наложително, но тези хора едва ли не очакват от теб да им бършеш задниците, да ги държиш постоянно за ръчичка, да взимаш всички важни решения вместо тях.

— Точно затова ми плащат.

— А пък аз мислех, че ти плащат за юридическите услуги.

— Така ни учеха в юридическия факултет, но това се оказа лъжа. Всъщност ни плащат точно заради готовността да им бършем задниците.

Тя се разсмя тихичко и Джеф се усмихна от другия край.

— Обичам те, лудетино такава! След малко тръгвам от летището и ще мина да те взема от офиса. А ако Морисън откаже да се лиши от присъствието ти поне за няколко часа, ще му размажа физиономията. Можеш да му предадеш думите ми.

— Ще го сторя. Дословно.

— Всичко наред ли е? — попита Брам Морисън, когато Алегра приключи разговора с Джеф.

Всъщност тя изпитваше огромно облекчение. Преди разговора с Джеф се тресеше от ужас, че той може да реши да развали годежа заради невъзможността й да отиде до Ню Йорк, за да се запознае с майка му.

— Да — отвърна тя и се усмихна. — Тази вечер трябваше да отлетя за Ню Йорк, за да се запозная с бъдещата си свекърва, но току-що отмених пътуването. Джеф беше вече на летището.

— Много съжалявам…

Брам беше сърдечен и добронамерен човек, който работеше повече от всеки друг в бранша. Като повечето музиканти, с които Алегра бе работила, той също бе взимал наркотици в ранната си младост, но за разлика от повечето от тях, от години не бе посягал към дрогата. Беше човек, който държи на семейството си, а в музиката бе истински гений. Освен това много рядко си позволяваше да се възползва от времето й и я безпокоеше само в случаите, в които действително се нуждаеше от помощта й. Както в случая. Но звезда от неговия калибър често се сблъскваше с неочаквани и сериозни проблеми — заплахите за живота на децата му, а сега и ненадейната смърт на барабаниста на групата.

Брам имаше дълга, рошава коса и брада. Носеше малки очила с телени рамки и приличаше на обезумял, докато двамата с Алегра отново и отново преглеждаха договора. Някой току-що му бе съобщил за друг барабанист, много добър при това, към когото можеха да се обърнат за помощ. Лъч на надежда отново изгря на хоризонта.

Джеф пристигна в седем часа и Алегра и Брам решиха да прекратят работа за няколко часа. Той и бездруго трябваше да хване телефона и да се опита да открие въпросния барабанист. Посъветва Алегра да си почине добре през нощта и се уговориха да се срещнат отново в офиса й в девет часа на следващия ден.

Алегра и Джеф отидоха да хапнат в „Пан е Вино“. Алегра изглеждаше измъчена и смазана от умора. Джеф също бе леко напрегнат. Майка му бе изпаднала в гневен пристъп, когато той й се бе обадил, за да я информира за промяната в плановете им. Била резервирала маса за вечеря в „21“ за събота вечер, а освен това не беше от хората, които обичат да променят плановете си. Още повече че ставаше дума за някакво си момиче от Калифорния, което дори не познаваше.

— Тя какво каза? — нервно попита Алегра, убедена, че след този случай госпожа Хамилтън ще я намрази завинаги.

— Каза ми да отменя сватбата — сериозно отвърна той. Алегра смаяно ахна и Джеф се разсмя. — Заяви ми, че нашето поколение е абсолютно безотговорно и че човек не би могъл да разчита на нас за каквото и да било. След това изрази съжаление за смъртта на сестрата на баба ти, но не пропусна да отбележи, че въпреки това си могла да отидеш и да я видиш, пък макар и само за един ден. Обясних й, че си твърде разстроена, за да пътуваш, а и че погребението е в неделя. Не мисля, че повярва и на думица от онова, което й наговорих, но просто нямаше какво да стори. Успях да се свържа с един цветарски магазин в Ню Йорк точно преди да затворят и оттам ми обещаха да й изпратят на следващия ден голям букет с картичка от нас двамата.

— Изобщо не те заслужавам — искрено промълви Алегра.

— И майка каза същото, но аз я уверих, че греши. Обещах й обаче, че ще я посетим през уикенда след Деня на падналите във войните. За нея това е особено важно, защото точно в този ден отваря къщата ни в Саутхемптън. Така че, каквото и да става тогава, ще трябва да отидем.

— Ами филмът ти?

— Няма да работим тогава. Нали е празник.

Снимките започваха след три дни и това бе основната причина, поради която бяха решили да пътуват именно през този уикенд.

В края на краищата нещата се подредиха като по ноти. Алегра работи с Брам през следващите три дни и в неделя всички промени бяха готови. Изискванията на спонсорите бяха задоволени. Алегра, както винаги, се бе справила превъзходно и Брам остана изключително доволен. Кризата бе избегната.

А в неделя вечерта Джеф я изненада с малка кадифена кутийка за бижута. Беше възнамерявал да й я даде в Ню Йорк, но пътуването им се отложи с цял месец, а той не желаеше да чака нито миг повече.

Тя я отвори предпазливо. Целият плаж бе окъпан от последните лъчи на залязващото слънце. Това беше последната им свободна вечер преди Джеф да започне да снима филма. Ръцете й трепереха, докато отваряше кутийката. Не можеше да не се досети какво има в нея. Но когато го видя, ахна от изненада. Пред очите й се откри прекрасен старинен пръстен със смарагд, заобиколен от диаманти.

— О, Джеф, толкова е красив… — Очите й се напълниха със сълзи.

Това не беше обикновен годежен пръстен — той сякаш живееше свой собствен живот. Алегра дори не държеше да получи годежен пръстен. А и двамата с Джеф никога не бяха разговаряли по този въпрос.

— Мислех да те взема със себе си по магазините, за да си избереш сама годежния пръстен, но тогава видях този и реших, че много прилича на един от пръстените на баба ми. Купих го от Дейвид Уеб, но, ако не ти харесва, ще го върнем обратно и ще ти купим някакъв ДРУГ.

Джеф я гледаше с усмивка и тя го целуна.

— Прекрасен е… Не заслужавам това. Обичам те толкова много!

— Харесва ли ти?

— Много.

Пръстенът беше съвършен. Джеф го сложи на пръста й. Оказа се точно по мярка. Лицето на Алегра засия от щастие. Не можеше да свали очите си от бижуто, което изглеждаше внушително, но в никакъв случай не беше крещящо, защото моделът му беше изключително елегантен и изчистен.

Тази нощ разговаряха часове наред за семействата си, за живота си, за бъдещите си планове, за предстоящата сватба. Времето летеше неусетно.

Вече беше първи май и до сватбата оставаха само още четири месеца. Алегра бе затънала до шия в работа, а майка й постоянно й се обаждаше и й напомняше за нещата, които трябваше да свърши по подготовката на тържеството. Блеър искаше Алегра да се обърне за помощ към сватбен консултант, който да й помогне да се справи с всички подробности. Алегра намираше идеята за смешна и нелепа, но истината бе, че нито тя, нито майка й можеха да намерят свободно време, за да организират сватбата. Майка й бе заета повече от всякога с телевизионното шоу, а Алегра бе така затрупана с проблемите на клиентите си, че не можеше дъх да си поеме от работа.

Тази нощ си легнаха рано. Джеф искаше да е в студиото в четири часа на следващата сутрин, за да се увери, че всичко е готово за снимките. Алегра му напомни, че Тони и режисьорът също ще бъдат там и ще поемат своя дял от задачи и отговорности, но Джеф държеше да е на линия, защото ставаше дума за първия му продуцентски филм, който щеше да бъде заснет по негова книга.

— И кой от двама ни е по-притеснен сега? — подразни го тя и размаха ръка пред лицето му.

Не можеше да се нагледа на пръстена. Не го свали от пръста си даже и когато си легнаха рано-рано вечерта. Джеф трябваше да е на крак още в два и половина сутринта.

В десет часа вече спяха.

Телефонът иззвъня в полунощ и изтръгна Алегра от дълбок сън. Дезориентирана и сънена, тя вдигна слушалката и в първия момент не осъзна, че й говорят на някакъв чужд език.

— Mademoiselle Steinberg, on vous appelle de la Suisse, de la part de Madame Alain Carr^[1].

Алегра не разбра нито дума, но разпозна името на Алън в края на изречението. Зачуди се дали не искат съгласието й разговорът да се проведе за нейна сметка.

— Съгласна съм! — извика силно тя, а Джеф се събуди от гласа й, подскочи уплашено, след което отново се отпусна по гръб до нея. — Ало! Ало!

Връзката започна да се разпада. Чуваше се силно пращене, сред което изведнъж прозвуча нечий глас. Само че не беше Алън, а Кармен.

— Кармен? Какво има? Какво става?

В Швейцария бяха с девет часа напред и за Кармен часът беше девет сутринта. Алегра обаче реши, че се е случило нещо наистина сериозно, щом Кармен й звъни по това време. За миг изпита силен страх, че Алън може да е претърпял злополука по време на снимките. А от другия край на линията долиташе единствено плачът на Кармен.

— Кажи ми, по дяволите! — Алегра започваше да губи търпение. Бяха я изплашили до смърт, събуждайки я по този начин, и тя държеше час по-скоро да узнае какво е станало. Джеф също се събуди напълно, включи лампата и се заслуша в разговора й. — Кармен, какво се е случило?

От другия край долетя жален и протяжен плач.

— Аз съм в болницата…

— О, не! Защо?

— Изгубих бебето.

Кармен отново избухна в сълзи и трябваше да измине почти половин час, преди Алегра да успее да я успокои. Тя се премести в другата стая, за да може Джеф да поспи още малко, но той вече бе напълно буден и сънят бягаше от очите му.

От разговора стана ясно, че не се е случило нищо кой знае колко драматично — Кармен просто бе претърпяла спонтанен аборт. Изгубила малко повече кръв, защото абортът станал на снимачната площадка и се наложило да извикат линейка. Алън също бил ужасно разстроен. А след това Кармен заяви, че не желае да се прибира у дома без Алън, и сърцето на Алегра се изпълни със страх. И двамата имаха подписани договори, които не можеха да нарушават.

— Чуй ме сега, Кармен — рече Алегра и се опита да запази спокойствие. — Зная, че случилото се е ужасно. Но ти отново ще забременееш. Алън трябва да завърши снимките на този филм. Ако го придумаш да се върне у дома заедно с теб, никога повече няма да го поканят за участие в друг филм. Не забравяй това, както и факта, че трябва да се прибереш тук на петнадесети, за да започнеш репетиции за твоя филм.

— Зная всичко това, но съм толкова нещастна… Освен това не искам да се разделям с Алън. — Тя плака така до един часа сутринта, когато най-после се успокои достатъчно, за да затвори телефона.

Алегра се замисли върху ирониите на живота. Кармен така отчаяно искаше това бебе, а ето че го бе изгубила. А Сам съсипваше живота си с бременност, която не желаеше. Може би трябва да даде бебето на Кармен, помисли си Алегра и отиде да си легна.

Джеф беше напълно буден и не изглеждаше никак щастлив.

— Кармен е изгубила бебето — с извинение сподели Алегра и се плъзна в леглото до него.

— Това вече го разбрах, но се боя, че скоро аз ще изгубя разсъдъка си. Не мога да живея повече в тази обстановка на среднощни телефонни обаждания, самоубийства, свръхдози, разводи, концертни турнета… За бога, Али, ти каква си? Адвокат или психиатър?

— Това е добър въпрос. Виж, разбирам и съжалявам. Тя вероятно не е изчислила правилно часовата разлика.

— Глупости! Изобщо не я интересува колко е часът. Нито нея, нито другите ти клиенти. Обаждат ти се по всяко време на денонощието. Но аз се нуждая от сън. Предстои ми да снимам филм. Аз също работя, Алегра. Трябва да предупредиш клиентите си да престанат да се обаждат.

— Зная, зная… съжалявам… Кълна се, че това няма да се повтори.

— Ти си лъжкиня — промърмори Джеф, придърпа я към себе си и усети голото й тяло да се притиска към неговото. — Ще ме състариш без време, ако продължаваш по този начин.

— Ще ги предупредя. Обещавам. — Но и двамата знаеха, че никога няма да го направи. Просто бе устроена по този начин и вярваше, че трябва да е винаги на разположение, за да им помогне да разрешат проблемите си.

Два часа по-късно Джеф тръгна за работа — беше сънен и раздразнителен. Алегра му приготви кафе, а след като Джеф излезе, се върна в леглото и позвъни на Кармен на номера, който й бе дала по-рано през нощта. Този път се обади Алън. Беше си взел почивка и очевидно бе много разстроен заради Кармен и бебето.

— Съжалявам, приятелю — рече му тя, а той й благодари. След това влезе с телефона в банята и сподели с Алегра, че Кармен била в ужасно състояние. След аборта изпаднала в дълбока депресия.

— Ще трябва да се погрижиш за нея, когато се прибере у дома — умолително рече той.

— Ще го направя. Кълна се. Но ти трябва да останеш там и да довършиш филма.

— Зная — с отпаднал глас отвърна той. — Вече й го казах, но тя иска да тръгна с нея.

— Ще те убия, ако го направиш. Не можеш да си го позволиш.

— Зная. Само ми обещай, че ще се погрижиш за нея, след като се върне след два дни.

— Обещавам. Не се безпокой.

Алегра затвори и се замисли върху усложненията, които съпътстваха живота на всички тях. Кармен, Алън, Брам, Джеф, самата тя. Нито един от тях не си бе избрал лесна и спокойна работа. И въпреки това, по различни причини, всички те обичаха онова, с което се занимават. Алегра си даде още по-ясна сметка за това по-късно вечерта, когато замръзнала от студ седеше зад кулисите на Оукланд колизеум. Брам бе изпратил личния си самолет за нея, за да може тя да присъства на първия му концерт в Сан Франциско. Местата в огромния амфитеатър бяха продадени до едно, а многобройната публика изпадна в екстаз, когато Брам излезе на сцената и представи новия барабанист.

Изпяха една песен за колегата и приятеля, когото бяха загубили наскоро, и почетоха паметта му с едноминутно мълчание. В края на концерта двадесетте хиляди фенове се изправиха на крака и изпратиха изпълнителите с нестихващи аплодисменти. Алегра никога преди не бе виждала нещо подобно, дори и на предишни концерти на самия Брам. Момчетата от охраната едва успяваха да го опазят от ръцете на почитателите му.

Накрая, след няколко извиквания на бис, Брам най-сетне се прибра зад кулисите, подгизнал от пот, и прегърна Алегра.

— Ти си невероятен! — изкрещя тя, опитвайки се да надвика врявата около тях. Брам се ухили, кимна в знак на благодарност, прегърна жена си и я целуна.

Публиката продължаваше да скандира името му и никой не желаеше да напусне театъра.

— Благодаря ти, че ни спаси — изкрещя Брам и Алегра само се усмихна в отговор. Всички заедно бяха дали всичко от себе си, за да спасят турнето му. Нали точно за това й плащаха!

След концерта имаше парти в негова чест, но Алегра трябваше да се върне веднага в Ел Ей. Прибра се в къщата им в Малибу в три сутринта — точно навреме, за да приготви кафе за Джеф. Подаде му го в мига, в който будилникът до главата му иззвъня. Той сънено я погледна и се усмихна.

— Страхотно събуждане. Как мина?

— Фантастично. — Тя се наведе над него и го целуна. — Никога не е пял по-добре. Това турне дойде точно навреме и се радвам, че можахме да го организираме.

Алегра се излегна в леглото до Джеф. Беше смазана от умора.

— Обзалагам се, че той също се радва. — Джеф й се усмихна и я погледна с възхищение. Дори и уморена до смърт, Алегра изглеждаше прекрасно.

— Как мина вчера? — попита тя, опитвайки се да сподави една прозявка. Искаше да научи повече подробности за първия снимачен ден.

— Беше страшничко, но забавно — призна Джеф. — Чувството, че сам продуцирам първия си филм е неописуемо. Слава богу, Тони си знае работата. Защото аз нищо не разбирам.

Той се засмя. Тони се занимаваше с това от десет години и вече бе спечелил четири награди за късометражни филми и си бе извоювал добро име като продуцент на два пълнометражни.

— Ела да ни видиш, ако ти остане малко свободно време. Макар че само един Господ знае кога ще стане това. — През последните двадесет и четири часа изобщо не се бяха виждали, а сега Алегра имаше време само за кратка дрямка, след което трябваше да отиде на летището, за да посрещне Кармен.

Но дори и Алегра не бе подготвена за състоянието, в което се намираше Кармен при пристигането си. След аборта момичето бе изпаднало в дълбока депресия. Беше сигурна, че никога няма да може да забременее отново, и след раздялата с Алън бе готова едва ли не да сложи край на живота си. Алегра трябваше да използва всичките си сили и красноречие, за да успее да я заведе до дома й и да я убеди, че е длъжна да се яви на репетициите.

През цялата следваща седмица Алегра се занимаваше единствено с Кармен и се грижеше за нея като бавачка. Почти не й оставаше свободно време, но все пак успяваше да посещава Джеф всеки ден и да прекарва поне по няколко минути с него на снимачната площадка. А филмът като че ли напредваше добре. Значително по-добре от репетициите на Кармен, които започнаха по-късно през седмицата.

По това време турнето на Брам Морисън течеше с пълна пара. Концертите бележеха огромни успехи. Новият барабанист — също. Алегра обаче имаше чувството, че всички са увиснали на врата й и я дърпат надолу. Джеф беше много изнервен през тази първа седмица на снимачната площадка. Алегра го посещаваше редовно, но нямаше достатъчно време, за да остане и да погледа как напредват.

През първия уикенд след началото на снимките Джеф трябваше да преработи част от сценария, защото двама от актьорите не харесваха диалога. Той прекарваше дните и нощите си с Тони, така че Алегра почти не го виждаше.

За щастие Джеф отново отмени пътуването до Ню Йорк — този път по собствена инициатива. Единственото, което можеха да направят, бе да обещаят на майка му, че ще я посетят при първа възможност. Този път госпожа Хамилтън трябваше да отстъпи пред изискванията на филма му, а това никак не й хареса.

А когато на първи юни започнаха снимките на филма, в който участваше Кармен, Алегра бе толкова преуморена и изтощена, че започна да се опасява, че може да превърти от напрежение. Кармен й звънеше през пет минути за всякакви дреболии. През останалото време плачеше и се кълнеше, че никога повече няма да се снима във филм, в който не участва и Алън. Беше много неуравновесена и отказваше да прояви капка здрав разум. Алегра отслабна с два килограма само през първата седмица от снимките. Освен това постоянно получаваше съобщения от Брам, който продължаваше турнето си и очакваше от Алегра да разреши всеки проблем, с който той и групата му се сблъскваха. Алегра вече почти не се виждаше с Джеф. Двамата почти никога не се засичаха в къщата, а когато това все пак станеше, обикновено единият от двамата спеше.

По това време Сам беше бременна вече в седмия месец и настроението й бе започнало да се подобрява. Срещаше се често със Сюзан Пърлман и продължаваше да проучва евентуалните бъдещи родители на бебето. Алегра я посещаваше винаги когато можеше и започна да забелязва, че Джими Мазорели е неотлъчно до сестра й — просто се мотаеше заедно с нея или й помагаше с домашните и уроците. Сам най-сетне му бе признала, че е бременна, а той бе проявил изненадващо разбиране и желание да й помага и да я подкрепя.

Двамата не бяха обвързани емоционално, но той изглеждаше изцяло предан на Сам. Тя вече носеше широки рокли за бременни и коремът й бе видимо нараснал. Джими понякога слагаше ръка на корема й, за да почувства движенията на бебето, но през повечето време просто я возеше с колата си по крайбрежието, извеждаше я, за да хапнат нещо, или пък й помагаше с уроците. Изпитваше дълбоко съчувствие към нея и смяташе, че с нищо не е заслужила лошия си късмет.

Понякога Сам разговаряше с него за хората, които искаха да осиновят детето й. Предпочитанията й все повече клоняха към едно семейство от Санта Барбара. Двамата съпрузи наближаваха четиридесетте и твърдяха, че обожават децата. Жената малко напомняше на Сам за Алегра. И също като нея беше адвокат. А мъжът беше лекар. Професиите им бяха чудесни и освен това изглеждаха доста заможни. Сам не желаеше детето й да расте в лишения, не искаше то да бъде лишено от възможността да получи добро образование. Всъщност те дори твърдяха, че след като осиновят нейното бебе, вероятно ще осиновят и други деца. Казваха се Кетрин и Джон Уитман.

Като капак на всичко Блеър непрекъснато се обаждаше на Алегра и й напомняше, че трябва да свърши нещо, свързано със сватбата. Алегра бе поръчала поканите в „Картие“ и бе пробвала булчински рокли в „Сакс“, и „Магнин и Нийманс“, но нито една от тях не й бе харесала. Най-много обаче я шокира съобщението на майка й, че е наела Делия Уилиамс.

— Коя, за бога, е тя? — Алегра се усмихна като чу името и се запита какво ли е намислила майка й.

— Препоръките й са първокласни. Тя е сватбен консултант и ще се погрижи изцяло за сватбата. Казах й да ти позвъни в офиса.

— Не мога да повярвам, че това се случва — развеселено заяви Алегра по-късно вечерта и погледна Джеф.

Само че изобщо не бе подготвена за жената, която дойде да я посети в кабинета й три дни по-късно. Тя пристигна натоварена с албуми и снимки, списъци и папки и нито за миг не спря да говори. Висока беше над метър и осемдесет и, когато се опита да я опише пред Джеф, Алегра можа да каже единствено, че жената изглеждала като травестит.

Делия пристигна в кабинета й пременена с бледолилава рокля и шапка в същия цвят. Имаше руса коса, а ръцете й бяха толкова дълги, че тя приличаше на едра птица, която се кани да излети от канапето в кабинета на Алегра. Нейният собствен офис се намирал някъде в долината.

— А сега да повторим всичко, скъпа — заяви тя и потупа ръката на Алегра, която я гледаше, изпаднала в пълно недоумение. Не можеше да си представи как е могла майка й да наеме тази жена. Трябва да е била напълно отчаяна, за да прибегне до такъв ход. — Трябва да си избереш шаферки, да завършиш роклите им… а също така и твоята рокля… обувките! Не забравяй обувките… Ще трябва да поговорим за тортата… цветята… Казах на майка ти, че ще ни трябва шатра в градината… меню… оркестър… Не можем да забравим оркестъра!… фотограф… видео… дълъг воал или къс… — Тя продължи да нарежда до безкрай, а Алегра я слушаше и гледаше, погълната от ужас. Думите Лас Вегас постоянно отекваха в главата й и тя не можеше да се начуди защо двамата с Джеф бяха решили да се оженят в дома й и да поканят всичките тези хора.

— Ще се срещнем отново тук след една седмица — заяви най-накрая Делия, надигна се от дивана и се изправи на дългите си като жираф крака. Алегра отчаяно се опитваше да не я зяпа. — И искам да ми обещаеш, че ще си подготвиш домашното.

— Обещавам — тържествено изрече Алегра и взе албумите, книгите и списъците. Имаше дори и видеокасета, от която да си избере сватбената торта.

— Браво, скъпа! А сега се захващай с пазаруването. Имаш да свършиш куп неща.

Тя махна с ръка и се изниза из вратата като комична фигура от нюйоркска пиеса, а Алегра остана неподвижно на мястото си, окаменяла от изумление.

Две минути по-късно се приближи до телефона и позвъни на майка си. Тя, както обикновено, беше на заседание, но Алегра настоя да я повикат, за да разговаря с нея.

— Алегра? Какво се е случило?

— Ти подиграваш ли ми се? — попита Алегра и се настани зад бюрото си. Все още не можеше да се съвземе от преживения шок.

— Какво имаш предвид, мила?

— Онази жена. Не мога да повярвам, че си могла да ми причиниш това.

— Имаш предвид Делия? Всички, които са се възползвали от услугите й, твърдят, че е фантастична. Мисля, че ще е добре да работи за нас.

— Ти сигурно се шегуваш. Не мога да направя това, майко.

Алегра вече започваше да се усмихва, осъзнала абсурдността на положението. С всеки изминал ден плановете за сватбата ставаха все по-налудничави. Може би тя и Джеф трябваше просто да продължат да си живеят заедно без да се женят.

— Скъпа, имай търпение. Тя ще ти помогне. И ти ще започнеш да я харесваш.

Майка й очевидно започваше да губи самообладание.

— През целия си живот не съм срещала друга като нея. — Алегра изведнъж избухна в смях. Смя се толкова силно и продължително, че чак сълзи потекоха от очите й. Блеър също се разсмя от другия край на линията. — Не мога да повярвам, че си я наела — успя да промълви накрая.

— Но тя е много ефективна, не мислиш ли?

— Почакай само да я види татко. И, мамо — Алегра разбираше, че трябва да приеме всичко на шега, — искам да знаеш, че те обичам.

— И аз те обичам. И ще ти направя прекрасна сватба.

В този момент, след всичкото напрежение и служебните й неприятности, това й се струваше най-незначителния й проблем. Всъщност тя държеше на Джеф, а не на сватбата. А сега трябваше да мислят и за Сам и бебето й. Така че видът на сватбената й торта, цветът на роклите на шаферките, да не говорим пък за цвета на обувките им… всичките тези подробности й се струваха глупави и маловажни.

Алегра все още се смееше на посещението на Делия, когато телефонът й иззвъня отново. Беше Джеф.

— Имам добри новини — рече й той.

— Прекарах една абсолютно откачена сутрин, така че всяка добра новина ще ми дойде добре — прекъсна го Алегра и се усмихна.

— Този уикенд съм свободен. Тони ме увери, че ще удържи крепостта и без мен и аз току-що се обадих на майка и й казах, че ще отидем да я видим. Можем да кацнем на летище Кенеди и оттам да отидем направо в Саутхемптън.

Сърцето на Алегра сякаш спря за миг. Беше си въобразила, че се е отървала от необходимостта да се среща с майка му. Напоследък Джеф изглеждаше изцяло погълнат от филма си.

— Тя остана много доволна. От толкова време я лъжем, че не съм сигурен дали този път ми повярва. Ти ще можеш да се освободиш, нали?

Беше забелязал мълчанието й; Алегра просто се опитваше отново да свикне с мисълта, че й предстои да се запознае с майка му.

— Този път не виждам никаква причина да не тръгна — отвърна тя, изпитвайки леко разочарование. Но никой от клиентите й не преживяваше криза в момента. Даже и Кармен.

— Не го казвай прекалено високо. Тръгваме в петък — сериозно рече той. Много искаше да я представи на майка си.

— Съгласна — обеща тя и тихичко се помоли този път да осъществят пътуването си.

Ако и този път се случеше нещо, което да им попречи да тръгнат, майка му никога нямаше да й прости. Джеф й бе разказал колко ядосана е била майка му при последното отлагане на посещението им. На Алегра й оставаше само да се моли нещата да протекат гладко и да се настрои психически за срещата с нея. Ако не друго, с Джеф поне щяха да прекарат уикенда заедно, а те и двамата отчаяно се нуждаеха от почивка. Алегра обаче подозираше, че едва ли ще могат да се отпуснат и да си починат. Непрекъснато си представяше лицето на снимката, която той й бе показал в апартамента в Ню Йорк, и се плашеше при спомена за него.