Виктория Хислъп
Островът (3)

Плака, 1953 г.

Из тесните улички на Плат фучеше студен вятър.

Хладината на есенния въздух обгърна жената, сковавайки тялото и ума й до безчувственост, която почти притъпи сетивата й, но не можеше с нищо да облекчи мъката й. Измина със залитане последните няколко метра до кея, облегната на баща си, с походка на старица, на която всяка стъпка носи пробождаща болка. Но нейната болка не беше физическа. Тялото й беше силно като това на всяка млада жена, дишала цял живот чистия критски въздух, кожата й беше също тъй свежа, а очите също тъй наситено кафяви и ясни като на всяка друга девойка на този остров.

Малката лодка, нестабилна под товара си от различни вързопи, затегнати с връв, се клатушкаше и люлееше в морската вода. Възрастният мъж бавно се спусна в нея и докато се опитваше да задържи съда стабилен с едната си ръка, протегна другата, за да помогне на дъщеря си. Тя се качи на борда без произшествия и той загрижено я уви в одеяло, за да я предпази от стихиите. След това единственият знак, че тя не бе просто още някоя част от товара, бяха дългите кичури тъмна коса, които летяха и танцуваха свободно с вятъра. Мъжът внимателно освободи лодката от пристана — нямаше какво повече да се каже или направи — и пътуването им започна. Това не беше началото на кратка разходка за доставка на провизии, а на еднопосочно пътуване, с което започваше нов живот. Живот в колония за прокажени. Живот на Спиналонга.