Итало Калвино
Баронът по дърветата (13)

XIII
Гората от книги

И така, общувайки с разбойника, Козимо се зарази от чрезмерна страст за четене, за учение и тя му остана за цял живот. Обичайната поза, в която сега го виждаха, беше с отворена книга в ръце, възседнал удобен клон, или облегнат на някой чатал като на училищен чин, с лист положен на дъсчица. В някоя дупка на дървото бе сложена мастилницата, а Козимо пишеше с дълго паче перо.

Сега той отиваше да търси абат Фошфльор, за да вземе от него урок, да получи обяснения за Тацит^[1] и Овидий^[2], за небесните тела и химическите закони. Ала освен малко граматика и малко богословие, които знаеше, старият свещеник тънеше в море от съмнения и неосведоменост. При въпросите на ученика разперваше ръце, вдигаше очи към небето.

— Alors… Voyons… Да видим сега — започваше абатът, после се объркваше и не продължаваше.

Ала Козимо, който поглъщаше книги от всякакъв вид и половината от времето си прекарваше в четене, а другата половина да ловува, за да плаща сметките си при книжаря Орбеке, винаги беше зареден с нещо ново за разказване. Разказваше за Русо^[3], който се разхождал да събира редки растения из горите на Швейцария, за Бенджамин Франклин^[4], който улавял светкавиците с хвърчила, за барон де Онтан, който живеел сред индианците в Америка.

Старият Фошфльор надаваше ухо на тия слова с учудено внимание. Не зная дали поради истински интерес, или поради облекчението, което изпитваше от обстоятелството, че не той трябваше да обучава. Кимаше с глава и възкликваше:

— Non! Dites-le moi! Не, я ми кажете! — когато Козимо се обръщаше към него питайки „А знаете ли, че?“ или с „Tiens! Я, виж ти!“ — когато Козимо довършваше обяснението си.

Аз бях още твърде малък, а Козимо имаше приятели само сред неграмотните слоеве и затова своята нужда да коментира откритията, които правеше чрез книгите, той задоволяваше, като затрупваше с въпроси и обяснения стария наставник. Известно е, че абатът по природа беше отстъпчив и обичаше да се нагажда. Това произлизаше от неговото убеждение, че всичко е суета. Козимо се възползува от това и отношението между ученик и учител се преобърна. Сега Козимо беше учител, а Фошфльор ученик. И моят брат доби такъв авторитет, че влачеше след себе си треперещия старец при своите пътешествия по дърветата. Веднъж го накара да прекара цял следобед с провиснали крака на един клон на индийския кестен в градината на Ондарива, да съзерцава редките растения и залеза, който се отразяваше в басейна с водните лилии, като в същото време разсъждаваха за монархиите и републиките.

Аз трябваше да си взема урока по гръцки и не можех да намеря наставника. Цялото семейство се вдигна по тревога. Претърсиха околностите, дори сондираха рибника, като се страхуваха, че поради разсеяност е паднал и се е удавил. Върна се вечерта, оплакваше се от лумбаго, което беше получил, седейки часове в неудобна поза.

Това бяха времената, когато новите идеи започваха да кръжат из Европа. Старите държави скърцаха по всичките си части и властниците се страхуваха от хората, които четат много книги. Козимо беше в течение на всички книги на новите философи, които идваха от Франция и абатът посвещаваше вече своите дни, за да следи ученията, подхванати от ученика. Абатът изпълняваше поръчения, като сновеше между дърветата, където се намираше брат ми и дюкянчето на Орбеке. Поръчваше книги, получаваше новопристигналите томове. И тъй подготвяше собственото си нещастие. Защото слухът, че в Омброза има един абат, който се държи в течение на всички най-революционни издания в Европа, достигна до висшите власти. Един следобед жандарите се представиха в нашата вила, за да огледат килията на абата. Между неговите молитвеници намериха Трудовете на Волтер и Русо, още неразрязани, но това беше достатъчно, за да го вземат и отведат със себе си.

Беше много тъжна сцена в този облачен следобед. Спомням си как наблюдавах всичко през прозореца на моята стая и престанах да уча спрежението на аориста, защото вече нямаше да има урок. Старият отец Фошфльор се отдалечаваше по алеята между въоръжените главорези и вдигаше очи към дърветата. На едно място сякаш понечи да изтича към един бряст и да се покачи, но краката му изневериха. Този ден Козимо беше на лов в гората и не знаеше нищо. Така не можаха да се простят.

Абатът прекара остатъка от своите дни в затвора и в манастир. Ние не можахме да направим нищо, за да му помогнем.

Арестуването на абата натъжи много Козимо, който се беше привързал към стария наставник. Но това не попречи на по-нататъшното му образование. От това време датира неговата кореспонденция с най-големите философи и учени на Европа, към които се обръщаше с молба да отговорят на негови въпроси и възражения, или даже само заради удоволствието да общува с по-издигнати духове. Жалко, че всичките му книжа, които държеше в хралупите на дърветата, известни само на него, не се намериха. И сигурно са били унищожени, изгризани от катерици или са мухлясали. Сред тях биха могли да се намерят писма, писани собственоръчно от най-известните мъдреци на века.

За да задържи своите книги, Козимо изработи на няколко пъти специални висящи библиотеки, защитени доколкото може от дъжда и гризачите, но непрекъснато сменяше мястото им според интересите и предпочитанията си в момента, защото той оприличаваше книгите донякъде на птици и не искаше да ги вижда неподвижни или затворени в клетки. Казваше, че така стават тъжни. По най-масивната от тези въздушни полици, той нареди томовете на енциклопедията на Дидро^[5], един по един, както ги получаваше. И макар че в последно време, поради дълго стоене сред книгите, беше сякаш с глава сред облаците и изпитваше все по-малко любопитство към околния свят, то сега четенето на енциклопедията наново го караше да преоткрива всички околни неща. Сред книгите, които пристигаха по негова поръчка, започнаха да се появяват и практически трактати, например по лесовъдство. И той изгаряше от нетърпение да приложи новите познания.

Козимо винаги бе изпитвал интерес към човешкия труд, но досега неговият живот по дърветата, неговото непрекъснато местене и ловуване, се ръководеха от откъснати едно от друго и недостатъчно целенасочени хрумвания, сякаш беше птиче. И ето че сега го завладя трайна нужда да прави нещо полезно за ближния. Ако вникнем по-дълбоко, той бе научил и това от общуването си с разбойника, бе разбрал какво удоволствие е да услужваш, да извършваш необходима за другите дейност.

Козимо овладя изкуството да подкастря дърветата. И започна да предлага своята помощ на овощарите. Вършеше това през зимата, когато дърветата протягат неправилни лабиринти от сухи клончета и сякаш не искат нищо друго, а само да бъдат приведени към по-подредени форми, за да се покрият отново с цвят, листа и плодове. Козимо добре кастреше и взимаше евтино. Затова нямаше дребен собственик или арендатор, който да не го покани да мине при него. Виждахме го сред кристалния въздух на ония утрини, изправен и разкрачен върху безлистните ниски дървета, с врат завит в шал чак до ушите, да вдига голямата градинарска ножица и цак, цак — със сигурни движения да отстранява второстепенни клончета и върхари, които отскачаха. Своето изкуство той прилагаше и в парковете със сенчести и декоративни дървета, въоръжен с къс трион, и в горите, където се постара да замести секирата на дърваря, способна само да нанася удари в основата на вековни стволове и да ги смъква цели. Своята пъргава брадвичка той използуваше само по клоните и върховете.

Естествено, той винаги внимаваше при кастренето и при разреждането на гората да служи не само на интереса на собственика на дървото, но и на своя интерес — интересът на пътник, който изпитва необходимостта да прави все по-проходими своите пътища. Затова постъпваше тъй, че клоните, които му служеха за мост от едно дърво до друго, винаги да оставят невредими и да имат здрава опора при допира си до другите. Възползува се от предимствата на този благоразумен начин на действие в по-късната си възраст, когато използувайки формата на дърветата, той смогваше да компенсира загубата на сили.