Брад Тор
Тайният орден (75)

Епилог

Кейп Код, Масачузетс

— Обещавам ти, че няма да позволя нищо да му се случи — заяви Харват. — Повярвай ми.

— Казва човекът, който ме излъга, че не може да плува.

Харват се усмихна и я привлече в прегръдката си.

Усети мекотата на топлата й кожа, тялото й прилепваше съвършено към неговото. Целуна шията й под ухото и леко и закачливо я ухапа. Тя тихичко изскимтя и се опита да се откъсне, но не успя. Той здраво я държеше.

Бяха прекарали край брега цяла седмица и Харват не помнеше да е бил някога толкова щастлив. Същото важеше и за Лара Кордеро.

Той и Марко бяха неразделни — носеха кофички, пълни с камъчета и миди, сухи клони и огромни парчета дърво, изхвърлени на брега. Малкото момче се заливаше от смях, когато Харват се правеше, че му е много тежко и не може да ги вдигне. Строяха пясъчни замъци, дълбаеха дълбоки дупки и ходеха за сладолед поне веднъж на ден. Караха колелета навсякъде.

Беше прекрасна ваканция, а Харват и Лара имаха нужда от нея. Въпросът, който непрестанно излизаше на преден план, бе дали отношенията им да се ограничат само с тази ваканция.

Според Харват Лара бе направо разкошна, страшно упорита и завършена по свой собствен начин, а беше и много умна. Макар да бе напълно против нейния план за залавянето на Сал Сабатини, тя се оказа права. И неуморно му го напомняше.

Лара се боеше от престрелка в апартамента си, защото някой от родителите й или момченцето можеше да пострада. С пълно право бе поставила сигурността им на първо място. Нито той, нито тя знаеха със сигурност дали Сабатини е все още в апартамента, но инстинктът й подсказваше, че той я чака там.

Беше дала на Харват ключа от задната врата, като го накара да обещае, че само ще изведе Марко на безопасно място. Харват спази обещанието си, събуди съседите на първия етаж и им предаде детето, като изрично ги предупреди да не отварят вратата на никого. Едва тогава се качи на етажа на Лара, за да й помогне.

Тя бе успяла да предаде на родителите си да изтичат с всички сили навън, щом Сал я изведе от дневната и тръгне към стаята на Марко. Сал беше толкова изненадан в този момент, че тя сериозно се разтревожи да не я убие. Единственото, което я утешаваше, бе, че Харват вече е спасил сина й и дори да не успее да се върне навреме, за да й се притече на помощ, детето е в безопасност.

Харват обаче се върна и на практика я спаси. Беше спазил и другото си обещание — да убие Сал само ако няма друг изход.

Когато след време го попита защо просто не е изненадал бившия й партньор и не го е повалил с дръжката на оръжието си, Харват отговори:

— Ти каза да не го убивам. Не каза, че не мога да стрелям в него.

Чувството му за хумор бе едно от нещата, които наистина я привличаха.

Втората нощ в Кейп Код, след като сложиха Марко да спи, те отвориха бутилка вино и седнаха да поговорят. Тя задаваше въпроси, а Харват отговаряше. Лара искаше да знае всичко за него и той й разказа неща, които никога не бе споделял с жена.

Не се размекваше лесно, но пък и не беше толкова закоравял, че да не може да направи в сърцето си място за жена като Лара Кордеро и за сина й. Боеше се да си го признае, но се бе влюбил в момченцето от първия миг и сякаш това се беше случило и с Лара.

Нямаше представа докъде може да стигне цялата тази история. Знаеше само, че иска да продължи живота си с тях. Докато влачеше по плажа големите дървени парчета, изхвърлени на брега, беше сигурен, че Марко ще бъде в неговата лодка. Лара беше друг въпрос.

Тя трудно говореше за миналото си, а и той не настояваше. Не го интересуваше какво е останало зад тях в живота им. Вълнуваха го единствено бъдещето и днешният прекрасен миг.

Не Харват предложи да дойдат точно на това място на плажа. Лара настоя.

— Крайно време е да се сбогувам — сподели тя и той нямаше нищо против. Приключването на една връзка е от голямо значение, особено когато е била толкова важна.

Прекараха следобеда в занимания, поискани от Марко, но не влизаха във водата. Присъствието им тук на Кейп Код бе само по себе си достатъчно сериозна стъпка. Да влязат в морето там, където бе загубила съпруга си, щеше да е прекалено.

Харват й се усмихна и вдигна Марко на ръце.

— Обещавам — рече той. — Всичко ще бъде наред.

Лара го изгледа и постепенно лицето й грейна в усмивка. Харват видя или по-скоро се надяваше, че забелязва как някои прегради падат, подобно на онези доспехи, които се бяха свлекли една по една от личността й на полицай, докато пътуваха към дома й в края на онзи драматичен ден.

Лара се изправи на кърпата си, обви ръце около Харват и детето и целуна и двамата.

— Знам, че ще е наред — промълви тя. — Да влезем всички.