Брад Тор
Тайният орден (56)

Глава 55

Без достъп до книгите от домашната си библиотека Харват трябваше да се справи с онова, което намираше в интернет. Закачиха карта на Бостън на стената в офиса на Кордеро и с карфици и кабарчета с цветни главички отбелязаха всички по-значителни исторически обекти. Така цялата картина бе пред очите им.

Единствено Джекил Айлънд, Джорджия, където бе убита Клер Маркорт, остана извън картата. Негова снимка бе разпечатана в размер трийсет на двайсет сантиметра и залепена на стената до долния десен ъгъл на картата на Бостън. Така имаха поглед към всички обекти.

Като оставим настрана факта, че картата им бе обсипана с карфици, бележещи историческите места, което само по себе си беше достатъчно объркващо, на всичкото отгоре нямаха представа в коя посока и по кое време убиецът ще се насочи от тук нататък. На бяла дъска, подпряна на статив, Харват с маркер тегли една черта, илюстрираща времето, и сподели с Кордеро как вижда нещата, с надеждата тя също да изкаже своето мнение.

— Първото убийство става в неделя вечер на Джекил Айлънд и включва елементи от Бунта на белия бор през 1772 година в Ню Хемпшър — започна той и забоде над картата карфица, която да представлява Ню Хемпшър. — Второто става късно през нощта в понеделник или в първите часове на вторник на мястото на Дървото на свободата и имитира окачването на чучелото на Андрю Оливър през 1765 година. Така се връщаме назад във времето. Третото стана снощи в Северен Бостън на мястото, където домът на тогавашния губернатор Томас Хъчинсън е бил плячкосан и разрушен, също през 1765 година. В интерес на истината, само две седмици след като чучелото на зет му Андрю Оливър е закачено на дървото.

— Да приемем за миг — обади се Кордеро, оглеждайки стената, — че които и да са Синовете на свободата, те държат първото убийство да е впечатляващо, символично и без всякакво съмнение целят Резерва. Тъкмо затова го организират така, че да се случи на Джекил Айлънд. Ако са искали да убият Клер Маркорт в Бостън, щяха да я транспортират до тук, както го направиха с Питър Уейлън, нали?

— Именно — кимна Харват.

— Значи можем да приемем, че Джекил Айлънд е избран, за да може заедно с убийството да предизвика шок и страх.

— Съгласен съм.

— Ако наистина е така, то е изключение и това, на което ставаме свидетели в Бостън, е по-скоро правилото. От Дървото на свободата към имението на Хъчинсън убиецът се движи хронологично.

— Права си — съгласи се Харват, — но не е достатъчно, за да изградим на тази база теория.

— Нямаме избор. Липсата на допълнителни данни не означава, че фактите, с които разполагаме, са подвеждащи. Нали ти казах, че сега все едно сглобяваме часовник. Вече имаме две зъбчати колелца, които напълно съвпадат. Не е логично да стоим тук, без да им обръщаме внимание, и да размишляваме каква ще е следващата стъпка.

Човек трябваше да притежава особен тип съзнание, за да стигне до такова съждение. Колкото и да се гордееше Харват със собственото си търпение и самоконтрол, не можеше да не признае, че Кордеро има уникален талант за тази работа. Област, в която той определено не можеше да се похвали твърде.

— Добре — съгласи се с нея. — Да напаснем наличните колелца. Да приемем, че нашият убиец се движи в хронологичен ред. Какво търсим? Важно историческо събитие или също така важен, но по-нюансиран факт?

Сега вече Кордеро беше вън от сферата си.

— Мен ли питаш? Мислех, че моето неблестящо представяне в областта на историята на Бостън не остана скрито за никого.

— Какво подсказва вътрешният ти глас?

— Онзи, дето не е добре информиран ли?

— Не — поклати глава Харват, — онзи на ченге от отдел „Убийства“. Хората, които стоят зад всичко това, държат още двама отвлечени. Дали ще предприемат нещо много символично, или ще играят с по-ниска топка?

— Ако оставим историята да води, с какво според теб разполагат?

Добър въпрос. Той взе маркер с друг цвят, погледна в уебсайта с историята на Америка и тегли нова линия на времето.

— През 1767 година Британският парламент гласува законите на Таунзънд, отнасящи се най-вече до данъците, които колонистите трябва да плащат на Короната, върху чая, хартията, стъклото и оловото. Това предизвиква ново недоволство срещу налозите, тъй като колонистите нямат представителство в Парламента, и те бойкотират стоките, пристигащи от Англия. Най-голямо недоволство обаче поражда разрешението, което според тези закони се дава на британските войници да се настаняват в жилищата на колонистите, което ни довежда и до събитията от 1768 година. Тогава именно „Синовете на свободата“ най-сериозно заплашват с въоръжена съпротива в случай че британски военни части се появят в града. Скоро след това два военни отряда пристигат, за да „помогнат при събирането на данъци“. Много колонисти виждат в този акт начало на окупацията на Бостън от страна на Великобритания.

— Знаем ли къде са били разквартирувани? — попита Кордеро.

Седнал пред нейния компютър, Харват бе отворил множество прозорци. Отне му няколко минути, докато открие нужната информация.

— Ето — обади се той най-накрая. — Единият полк в Бостън Комън, а другият във Фенюъл Хол.

— Минахме покрай него снощи след вечерята.

Добре помнеше мястото. Някога било пазарен площад и място за събирания на повече хора, където Сам Адамс и други колонисти произнасяли пламенни речи в подкрепа на идеята колониите да се откъснат от Великобритания.

— Някои наричат мястото Люлка на свободата — отбеляза Харват — и мога да разбера защо нашият убиец би го избрал за следващата си акция.

— Да го включим в нашия списък — предложи тя. — Какво друго имаме?

Миг преди Харват да успее да отговори, шефът на Кордеро надникна в стаята при тях.

— Току-що получихме информация, която може да се окаже полезна след съобщението за липсващите двама.

— Някой да не е видял Ренър или Мичъл? — попита Харват.

— Не точно.

— Какво искаш да кажеш?

— Имаме сведение за съмнителни действия в стар склад недалеч от Кабът Ярд.

— Къде е това? — вдигна очи Харват към Кордеро.

— В Южния район — отвърна тя. — Какви точно са тези действия?

— Двама от патрулиращите полицаи заловили крадец на метал. Тарашел опустели сгради в района. Имал досие и го заловили с незаконно оръжие, което доста щяло да усложни положението му. Но когато го завели в управлението, се опитал да сключи сделка. Попитали го какво точно може да предложи и той започнал да дрънка какво ли не. Сред глупостите, които изръсил, изникнало и нещо интересно. Набелязал през почивните дни празен склад и смятал да се върне после отново. Но когато отишъл там, вътре вече имало хора.

— Какви по-точно? — попита Харват.

— Според крадеца на метал били неколцина въоръжени бели мъже. Оръжията им не били какви да е, а компактни и автоматични, заприличали му на картечни пистолети. Твърди също, че видял четири метални сандъка, нещо като кучешки колиби. Решил, че мъжете се занимават с бой на кучета или контрабанда на екзотични животни, но успял да надникне в един от тях.

— Хора — обади се Харват.

— Именно. Според нас може да е следа. Командосите и ФБР са вече там. Къде е Сал?

— Още е на местопроизшествието на Гардън Корт — отвърна Кордеро.

— Повикай го. Искам ви и двамата в склада. Може да се окаже истински пробив. Не желая да се провалите. Ясен ли съм?

— Да, сър.