Брад Тор
Тайният орден (53)

Глава 52

— Дяволски прав си, не съм никак доволен — почти крещеше Рийд Карлтън в ухото на Харват. — Пет пари не давам какви връзки имат Мънро Луис и онези от Федералния резерв. Част от това, за което ни плащат, е да сме техните очи и уши там в този случай. Би трябвало да научат всичко това от мен, а аз — от теб. Бил си на мястото преди ФБР, за бога!

— Сър, нека… — понечи да каже Харват, но беше отрязан.

— Млъкни и ме слушай. Не ме интересува дали е било три сутринта или три следобед, дали е било в полунощ, при изгрев или там каквото се сетиш. Каквото и развитие да има по случая, по който работим, особено ако е станало убийство, очаквам да ми се обадиш. Дори ако трябва да ме събудиш. Разбра ли ме?

Шефът беше бесен и Харват знаеше, че е най-добре да не отговаря по начин, различен от „Да, сър“, „Грешката е моя, сър. Няма да се повтори“.

Телефонът му беше иззвънял в момента, в който Кордеро го оставяше пред хотела. Той искаше да вземе душ и да се преоблече, докато тя си отиде до вкъщи, за да вземе момченцето и да го заведе в детската градина. Бяха се уговорили да се срещнат отново в управлението. Междувременно Харват щеше да се свърже със Стареца и да го информира за развитието на събитията, но очевидно Мънро Луис вече се беше чул с хората от ФБР.

Харват не можеше да даде много допълнителни сведения, освен че е убеден, че жертвата е Питър Уейлън, липсващият кандидат от Чикаго.

Информацията изобщо не зарадва Стареца. Не че Харват го беше очаквал. Той също не се радваше. Тъкмо обратното. Бяха ги наели да помогнат за спасяването на четирима души, а половината от тях вече бяха мъртви.

— Освен още една вечеря и може би този път с танци с тази следователка — продължаваше Стареца, — имаш ли някакви планове за решаването на случая, или да очаквам сведения, когато се наканиш да ми пишеш картичка?

Карлтън беше един от най-умните мъже, които Харват познаваше, но пък ставаше изключително проклет, когато беше раздразнен. В такива случаи пиперливият му език се развихряше до неузнаваемост. Единственото, което Харват можеше да направи, бе да стисне предните си зъби и да изчака бурята да отмине.

— Момчетата от Бюрото са на мнение, че останалите двама отвлечени кандидати за председателското място на Резерва са в Бостън — отбеляза Харват, — и ние сме съгласни.

— Ние ли?

— Следовател Кордеро и аз.

— И какво смятате да предприемете по този повод?

— Искат да разпространят в пресата снимките и имената на последните двама с надеждата, че в Бостън някой може да е забелязал нещо и ще подаде информация.

— Смятат ли да обявят връзката с Резерва?

— Не — отвърна Харват. — Ще съобщят за изчезнали лица, за които се смята, че са в района на Бостън.

— Добре ще е да държат информацията още малко далеч от националните медии — подхвърли Харват.

— Луис и Резервът и без това само печелят време. Единствената причина изчезналите хора да не се свързват с Резерва е, че всъщност никой не знае кои са те всъщност.

— А последното убийство?

— От отдел „Убийства“ в Бостънската полиция заградиха мястото много плътно. Заради дима от запалената гума и опасността от пожар смятат да разпространят версията, че наистина е имало пожар. Няма да изнесат тялото в обичайния пакет. Ще го транспортират в металния сандък до лабораторията по криминалистика.

— А какво смятат да предприемат по отношение на другите двама отвлечени?

— Ако побързат, ще успеят да ги включат в полицейския доклад тази сутрин. Всички следователи, всички патрулиращи полицаи ще получат имената и снимки, заедно с кратко описание и онази част от историята, която ФБР реши да се пусне. Мисля, че ще я свържат с предишните убийства.

— В такъв случай най-добре да ускорите публикуването в националната преса — отбеляза Стареца. — От полицейските управления информацията изтича като от цедка.

— Да се надяваме, че ще успеят да я опазят.

— А освен полицията?

— Имената и снимките на Бетси Мичъл и Джонатан Ренър ще тръгнат в новините по местните телевизионни канали заедно с номера на ФБР — едно осемстотин, за информация. Имената и снимките ще влязат и в местните вестници.

— По-добре късно, отколкото никога — промърмори Стареца.

— С цялата армия от патрулиращи полицаи, всички детективи и с помощта на гражданите, които си отварят очите, може да извадим късмет.

— Дано имаме резултат.

— Аз също се надявам — сподели Харват. — Ще се поизмия и след малко слизам долу, за да отида в полицейското управление. Има ли още нещо?

— Да. Клиентът иска да говори с теб.

— Мънро Луис? За какво?

— Иска да почерпи информация от източника.

— Нали ви казах всичко?

— Знам, но макар току-що да говори с ФБР, иска да чуе и теб. Поиска номера на твоя клетъчен телефон, но му обещах да му го дам, след като говоря с теб. Не бъди прекалено подробен — само фактите. Разбра ли ме?

— Да, сър.