Брад Тор
Тайният орден (46)

Глава 45

Самюъл направи една дълга и твърде непредвидима обиколка на имота на Бил Уайс. Сградата беше стара, очевидно някогашен склад. Което беше и добре, и зле.

От една страна, Уайс нямаше съседи над него, които да видят или чуят какво става, но от друга — подобни сгради, строени за търговски цели, можеха да се окажат проблемни, ако искаш да влезеш незабелязано.

Винаги когато беше възможно, Самюъл предпочиташе да огледа сам обстановката, в която щеше да завари своите обекти. Тази вечер обаче това беше невъзможно. Задачата трябваше да се изпълни веднага.

Видя вход на фасадата, друг — за гаража, и трети от задната улица. Този последният май щеше да се окаже неговият избор. Влизането оттам не би трябвало да е проблем, стига Уайс да е сговорчив.

Самюъл забеляза, че Уайс бе поставил охранителна система. Щеше да се наложи да я дезактивира. Сигурен беше, че ще успее да накара Уайс сам да го направи. Планът вече се оформяше в главата му и се огледа за необходимите елементи. Четирийсет и пет минути по-късно всичко беше готово.

 

 

При хубаво време Уайс обичаше да спи при отворени капандури. Вибрационните сензори бяха едно от най-хитрите изобретения на охранителните фирми. Вятърът свободно проникваше, но ако някой се опиташе да повдигне рамките на капандурите по-високо от определеното ниво, на което се намираха сега, алармата се задействаше веднага.

Животът в града го бе научил да спи по-продължително. Хеликоптери, сирени на спешната помощ, рап музика, тътен на минаващи коли — нищо не можеше да го събуди. Ясно му беше, че всичките тези звуци влизат в слуховия му апарат, но мозъкът му не обработва никой от тях като заплаха и му позволява да си почине. Трясъкът от счупена бутилка обаче беше нещо друго.

Често човек вижда парчета от счупена бутилка по улицата или на тротоара, но рядко се случва да чуе как я разбиват наблизо. Звукът обикновено предполага прекалена употреба на алкохол. Означава също, че е възможно да последват и актове на насилие върху хора или нечия собственост. В мозъка на Уайс светнаха съобщенията: Счупена бутилка. Отвън. Наблизо.

За части от секундата премина от дълбок сън в будно състояние. Както си беше в леглото с широко отворени очи, не дочака да чуе потвърждение на случилото се. Знаеше какво е чул. Смяташе да събере допълнителна информация. Дали е хвърлена през прозореца на кола? Разбила се бе в стената отпред или откъм задната уличка? Човекът или хората, които са я хвърлили, все още ли бяха наблизо?

Миг по-късно получи отговор, тъй като нова бутилка се разби и се чуха възбудени гласове. Отвън имаше поне един възрастен мъж, който спореше с някого.

Когато кварталът окончателно бъдеше заселен със сравнително порядъчни хора, цените на имотите щяха да се покачат значително. Ако решеше да продаде къщата, Уайс със сигурност щеше да получи цяло състояние. Дотогава обаче се налагаше да се примири с инциденти като този.

Грабна дистанционното, включи екрана на телевизора и потърси каналите на охранителните камери. Видя двама местни наркомани — младеж и девойка, които спореха оживено пред неговия дом. Момичето бръкна в найлонова торба до крака си и извади трета бутилка, която запрати към младежа. Стъкленият предмет се размина с главата му и шумно се разби в стената. На Уайс това му беше достатъчно. Време беше тези гамени да продължат забавлението си някъде другаде.

Навлече набързо дънки и една фланелка и пъхна крака в обувките си. Беретата, която държеше на нощното си шкафче, затъкна в колана на панталоните, взе фенера и тръгна към външната врата.

От шкаф в преддверието извади алуминиева бухалка и едва сега изключи алармената система. Не запали осветлението, за да не се очертае силуетът му в рамката на вратата. Преди да отключи, нови две бутилки се разбиха във фасадата и Бил Уайс вече побесня.

— Какво става бе? — изрева с пълно гърло той, отвори със замах вратата и прекрачи прага.

— Не е твоя работа! — изкрещя в отговор младата жена, която вече бъркаше в торбата за следваща бутилка.

— Така си мислиш. Засипахте цялото пространство наоколо със счупени стъкла.

— Тя е луда, човече! — извика младежът и се опита да се скрие зад стопанина на дома.

— Ей, ей — размаха Уайс бухалката пред него, все едно бе регулировчик на кръстовище. — Стой пред мен, за да те виждам.

— Не искаш да си гледаш работата, така ли? — продължаваше да крещи момичето. — Тогава ще се наложи да те заболи.

Уайс понечи да извади пистолета, но размисли и вместо това насочи лъча на фенера право в лицето на разбеснялата се жена.

— Пусни веднага бутилката! — заповяда той.

— Майната ти!

— Пусни я, да не отидете и двамата зад решетките. Веднага!

— Нали чу човека? — извика партньорът й. — Остави бутилката.

— Ти млъквай — нареди му Уайс. — Аз давам заповедите тук.

— Както кажеш.

— Последна възможност — обърна се Уайс към младата жена. — Пусни бутилката, веднага.

Без да бърза, тя спусна ръката си към земята и разтвори пръсти. Уайс освободи бутона на фенера и лъчът изгасна.

— Боже, нищо не виждам сега. Сигурно си ме ослепил бе, идиот — изсъска жената.

— Как не — отвърна Уайс. — Сега ще ти дам да разбереш какво значи старата школа. Ще ти дам една метла и ще пометеш всички стъкла.

— Няма да мета.

— Ще метеш като едното нищо. В противен случай ще повикам да ви арестуват. Знам, че живеете в квартала, и предполагам, някои от приятелите ми полицаи вече добре ви познават. Изборът е твой.

Жената сякаш се предаде. Въздъхна тежко и процеди едно:

— По дяволите!

Уайс само поклати глава. Бавно, като внимаваше да не застане с гръб към двойката, той отстъпи назад през прага, за да вземе метлата, лопатата и малка кофа за смет. Излизайки навън, беше почти сигурен, че няма да ги завари, но се оказа, че са все още пред къщата и дори са подхванали отново разправията си.

— Я стига! — кресна им той. — Вие, влюбени птички, можете да си чуруликате където поискате, но само след като почистите. После ходете където ви видят очите.

Щяха да почистят и около входа, а последното, което Уайс искаше, е да започнат да надничат вътре. Не че преддверието му беше кой знае колко привлекателно, но колкото по-малко тия два стожера на обществото знаеха за жилището му, толкова по-добре, ето защо предпочете да затвори вратата след себе си.

Стоеше на тротоара и следеше какво правят. Беше наистина трогателно. Сякаш никой от тях не бе държал метла и лопата досега. Бяха напълно безпомощни. Остави ги да се борят още пет минути и реши да се откаже. Бяха толкова интоксикирани от наркотика и алкохолната добавка, че едва се крепяха на краката си, камо ли да пометат натрошените стъкла. Беше въпрос на време някой от тях да се нареже, а това бе последното, което искаше Уайс.

— Стига толкова! — викна той и дръпна метлата и лопатата от ръцете им. — Тръгвайте. Разкарайте се оттук. Изчезвайте.

Проследи ги как се споглеждат, после обърнаха очи към него и взеха да се отдалечават. Жената се спря да вдигне торбичката си. Уайс само поклати глава и зацъка с език, давайки й знак да не се опитва дори. Достатъчно неприятно беше, че го събудиха, но поне можеше да се погрижи това да не се случи на още някого.

Едноличната охрана на квартала си свърши работата. Хем го досмеша, хем се ядоса, но пусна торбичката в кофата и на бърза ръка помете счупените стъкла.

Нямаше представа дали това, че ги принуди да почистят, щеше да даде някакъв резултат. По-скоро — не, но Уайс бе убеден, че беше прав да настоява за това. Толкова малко хора си правят труда да свършат онова, което се полага.

Вдигна кофата и се прибра заедно с метлата и лопатата.

Усети присъствието на чуждия човек миг преди онзи да излезе от сянката с насочен към гърдите му пистолет.

— Добро утро, доктор Уайс.

Уайс благоразумно не понечи да извади беретата си. Щеше да е проснат мъртъв на земята, преди да успее да го свали от колана. Вместо това отговори любезно:

— Драго ми е да те видя отново, Самюъл.