Брад Тор
Тайният орден (44)

Глава 43

„Гардън Корт“ в Северен Бостън беше еднопосочна улица, на която паркирането бе разрешено само от едната страна. В Бостън се следеше строго къде спират колите и естествено, убиецът нямаше къде да остави своята. Той не беше и очаквал да намери място. Спря вана си на тротоара, като внимаваше да не пречи на движението, и постави табела на предното стъкло: СПЕШЕН РЕМОНТ НА ВОДОПРОВОД. Тя нямаше да спре решил да се заяде полицай, но се надяваше да не се наложи да стои тук прекалено дълго, та да привлече нечие внимание. От друга страна, табелата можеше да спре някой гневен гражданин от квартала да сигнализира в полицията, че ванът е паркиран неправилно.

Спря почти пред входа на Гардън Корт Стрийт номер 5, за да може колата да прикрива леко движението му навътре в сградата. Отвори плъзгащата се задна врата така, че да има пряк достъп до входа.

С шперца бързо отключи евтината ключалка. За части от секундата вратата към празния апартамент на приземния етаж беше отворена. Бързо огледа да не би някой скитник да се е настанил след последното му посещение. Нямаше никого.

Намести подвижната алуминиева рампа, за да изтъркаля по нея стоманената кофа на колелца и да я вкара в мръсния апартамент. Щом тя вече беше вътре, той бързо разтовари останалата част от екипировката си, включително и резервната гума на вана.

Прозорецът към улицата бе облепен с вестник. Дори не знаеше дали в жилището има ток. Не че беше от значение. Нямаше да рискува да привлече нечие внимание. Извади няколко светещи пластмасови палки и ги разхвърля в ъглите на апартамента, а с автоматичната отвертка закрепи подплатеното одеяло от вътрешната страна на прозореца.

След като приключи с тази част, се залови с подгряването на кофите. Повдигна капаците с върха на ножа си, а от бетонните блокчета и тухлите издигна няколко платформи върху пода, покрит с напукан линолеум.

Следващата стъпка бе да включи горелките и да ги нареди така, че да започнат да нагряват кофите. Номерът бе в това да държи огъня около тях достатъчно дълго, за да сгрее съдържанието им, без то да закипи и да се разплиска. Няколко дни преди това беше репетирал тази техника, докато се убеди, че в решителния момент няма да се провали.

Много скоро малкото помещение се изпълни със силната миризма на течността. Със сигурност много скоро тя щеше да се разпространи по стълбите и коридорите на цялата триетажна сграда. Също както и в сградата на Дървото на свободата, докато работеше, държеше под ръка пистолет със заглушител. Ако някой решеше да провери откъде идва миризмата, щеше бързо да се освободи от присъствието му. Трудно можеше да бъде спрян в този момент.

За да мери температурата на всяка от кофите, използваше термометър с инфрачервена скала. Когато градусите започнаха да растат и почти наближиха температурата на кипене, той задейства системата от лебедки и лагери, позволяваща да придвижи всяка от кофите до мястото, където му беше необходимо, без да рискува да се полее.

Щом приключи, занесе резервната гума в банята, сложи я във ваната и я поля със съдържанието на голям буркан. Включи хронометъра и бързо изключи газовите горелки.

Настъпи моментът да вдигне капака на металния сандък. Мъжът вътре бе съвършено гол и с обръсната глава. Ръцете и краката му бяха закрепени с вериги в халки, заварени за дъното. Устата му беше залепена с тиксо. Налагаше се, за да бъдат заглушени виковете му при транспорта, а и с оглед на бъдещите събития.

Противно на инструкциите, беше решил да не му сложи парализиращия препарат. Мечтаеше жертвата му да се мята и да се блъска. Държеше, когато откриеха тялото, да е видно, че човекът се е съпротивлявал и колко болезнена е била смъртта му.

Убеди се, че спирачките под металния сандък са здраво закрепени и той няма да се помести, и се залови да задейства системата от лебедки, с която повдигна първата кофа с вряла течност.

Само след миг тя бе на правилната височина, малко над ръба на сандъка. С помощта на големи клещи той подпря дъното и изля врящото съдържание вътре.

Голият мъж се сгърчи и запищя в агония. Убиецът придвижи сръчно следващата кофа и изля и нея.

Металният сандък беше направен от дебела стомана и задържаше топлината на течността достатъчно дълго, а нито един от заварените шевове по ъглите не пропусна и капка навън.

Изпразването на останалите кофи му отне точно осем минути и половина, трябваха му още само пет, за да почисти всички следи. Косата и дрехите му воняха ужасно, както и всичко в малкия апартамент. Това обаче беше нищо в сравнение с миризмата, която много скоро щеше да се разнесе.

Убеден, че сцената е точно такава, каквато иска, той излезе навън, затвори вратата на апартамента след себе си и се качи във вана. Погледна часовника си и бръкна в раницата за малък ръчен скенер. Включи го и го остави на седалката до себе си. Запали колата. Усмивка разтегна лицето му, докато слизаше от тротоара. На заспалата сега Гардън Корт Стрийт много скоро щеше да кипи голямо оживление.