Брад Тор
Тайният орден (38)

Глава 37

Харват включи програмата за издирване на съвпадения, но знаеше, че нищо няма да излезе от това. Дори убиецът да бе имал преди полицейско досие, то със сигурност отдавна е било изтрито от базата данни. Хората, които стояха зад една толкова сложно планирана и организирана акция, все едно кои бяха, нямаше да провалят целия този труд, като оставят отпечатъците му в базите данни на правозащитните служби.

Което не значеше, че тези отпечатъци не фигурираха някъде. Ако човекът наистина бе част от някаква програма в сянка, Управлението държеше някъде неговото досие. Достъпът до него обаче щеше да е много трудна задача, особено ако от Лангли предпочитаха да го държат в тайна. От това, което бе научил за „Клуба на плувците“, Харват по-лесно щеше да открие Джими Хофа^[1], отколкото личната информация за този тип. Реши да се свърже със Стареца. Мънро Луис бе настоял за редовни доклади, а и Рийд Карлтън очакваше от него такива.

Описа накратко последните събития и ги изпрати по електронната поща чрез сигурния сървър, който използваха. Прикачи към текста и копия на отпечатъците, изолирани от криминалната лаборатория в Бостън, като помоли Карлтън да препрати съобщението с прикачените отпечатъци на Бил Уайс. Нямаше какво друго да прави и излезе от програмата.

Бутна стола си назад, изправи се и отиде до бюрото на Кордеро.

— Получи ли някакъв резултат?

— Никакъв. А ти?

Харват само поклати глава.

— Знаеше, че няма да открием нищо, нали?

— Почти сигурен бях — отвърна той. — Който е да е този тип, той е професионалист.

— Професионален психопат — съгласи се Кордеро. Тя хвърли поглед към часовника си и додаде: — Време е да вървя за сина си. Ще останеш ли в Бостън тази нощ?

Не беше мислил толкова време напред.

— Не съм сигурен. Зависи.

— От това дали убиецът е все още в града ли?

Той кимна.

— Пет жертви от пет различни града — отбеляза тя. — От всичко, което знаем, той вече е напуснал Бостън и пътува към следващата си задача.

— Това е проблемът. Може да е навсякъде. А нямам идея къде.

— Някакви предположения защо би останал в Бостън? — попита тя.

— Съществува някаква малка вероятност, но много малка.

— На каква база?

— Говорих с експерт от Вашингтон. Викаме му профайлър. Смята, че една от причините убиецът да е овързал с тежести Кели Дейвис, за да потъне в реката и да остане тялото там, където е убита, е за да печели време.

— Не ми изглеждаш много убеден — рече Кордеро.

— Въпросът е за какво му е нужно това време? За да напусне Бостън и да се отправи към някой от другите градове, или за нещо друго?

— Какво мисли твоят профайлър?

— Че нашият човек не е приключил тук.

— Ти си този, който е внимавал в часовете по история — отбеляза тя. — Ако той възнамерява да извърши още едно убийство в Бостън, кое място би избрал?

Харват беше мислил вече по този въпрос и дори бе направил малко проучване в интернет. Много бяха местата, на които се бе спрял. Но освен предположението на Уайс той нямаше никакви обективни данни, че убиецът вече не е отпътувал.

Кордеро отново погледна часовника си.

— Върви да прибереш детето — рече Харват.

— А ти?

— Ще се справя. Вероятно ще постоя тук още известно време, да не би да изникне нещо ново. Възможно е във ФБР да са имали повече късмет от нас. Мога да се върна и във Вашингтон.

— Ами ако убиецът е още тук?

— В такъв случай може да се срещнем отново.

Двамата си стиснаха ръцете, задържайки дланите си за част от секундата по-дълго от необходимото.

— Пази се, Ани Оукли — рече той и тя прибра ръката си, запътвайки се към мястото, където той бе оставил чадъра й заедно с найлонова торбичка с някаква кутия в нея.

— Ти също — отвърна инспекторката.

Кордеро вече беше при вратата, когато отговорът на въпроса, който му бе задала, се оформи в съзнанието му.

— Форт Хил — възкликна той.

— Какво каза? — извърна се тя.

— Попита ме кое място в Бостън според мен убиецът може да избере за следващия си удар, стига да остане тук. Отговорът е Форт Хил.

— Водната кула в Роксбъри? — попита Кордеро в мига, в който партньорът й влезе при тях.

— Водната цистерна — коригира я той мимоходом, провлачвайки думите с тежкия си бостънски акцент, преди да се стовари на стола пред бюрото си.

— Извинете, водна цистерна — произнесе този път без акцент Сал.

— Говорим за две различни неща — крепост и цистерна.

— Беше крепост — уточни партньорът на Кордеро. — Когато градчето Роксбъри се присъединило към Бостън през деветнайсети век, поставили водна цистерна на Форт Хил, или крепостта Хил, за да прилича на кулата на принцеса от приказките, и преименували мястото на Хайланд Парк.

— Откъде дойде пък това? — недоумяваше Кордеро, без да откъсва поглед от партньора си.

— За какво говориш?

— Освен за чудесата на „Ред Сокс“ не бях те чувала да споменаваш за някоя от другите исторически забележителности на Бостън.

— Вероятно защото не ме познаваш добре.

Тя не сваляше очи от лицето му, отчасти, защото не вярваше на ушите си и отчасти, защото бе убедена, че нещо крие.

Инспекторът насочи вниманието си към Харват.

— Ще й разкажеш ли защо Форт Хил е толкова важно място, или аз да го направя?

Харват слабо познаваше този мъж, но беше не по-малко изненадан от познанията му за града и реши, че е по-добре да го остави да се изяви.

— Моля — рече той. — Заповядай.

— След убийството на Пенинг тази сутрин — започна Сал — реших да се поразровя тук-там.

Кордеро нямаше да прибере детето навреме, но това, което щеше да чуе, си заслужаваше всеки долар на минута закъснение.

— Аз съм умно момче с още по-умен телефон — подсмихна се инспекторът. — Потърсих да разбера какво е станало след окачването на чучелото на Андрю Оливър на Дървото на свободата.

— И?

— Тълпата решила да се изгаври и нападнала и разрушила крайбрежния склад, собственост на Оливър. Вероятно защото там държал марките от крал Джордж.

— Какво общо има с Форт Хил?

— Оливър живеел в подножието на Форт Хил. Хората отнесли там чучелото, отсекли главата му и я подпалили.

— Когато местните стражари пристигнали и се опитали да внесат успокоение, те били обсипани с камъни. Хората нападнали дома на Оливър и подпалили и него. На следващия ден той подал оставката си пред краля, но колонистите не спрели дотук. Принудили го да отиде до Дървото на свободата и в подножието му публично да се откаже от задълженията си. — Мъжът вдигна очи към Харват. — Така ли е?

Не му беше приятно да го признае, но човекът си беше „написал домашното“.

— Точно така — отвърна той.

— В такъв случай да уведомим ФБР и да подсигурим повече патрули около Хайланд Парк и цистерната за всеки случай. Ще видим какво ще се случи.

— Звучи ми като план за действие — Кордеро хвърли поглед към Харват и попита: — Какво ще кажеш за вечеря?

— А синът ти?

— Родителите ми живеят в апартамент над моя. Възрастни са и не могат вече да шофират, но ще останат при Марко, след като го сложа да спи. Ако убиецът е все още тук, ще искаш да го пипнеш, нали?

— Естествено — отвърна Харват.

— Е, добре — тръгна тя към вратата. — Аз — също. След час ще ти се обадя и ще измислим къде да се срещнем. Междувременно нека Сал ти помогне да си намериш хотел. С малко късмет, ще каже една добра дума за теб на сестра си. Тя е помощник-управител на „Четири сезона“.

Харват я изпрати с поглед и се обърна към инспектора, но бързо разбра, че може да разчита много повече убиецът сам да влезе в полицейското управление, отколкото партньорът на Кордеро да го препоръча където и да било, камо ли на сестра си в хотел „Четири сезона“.