Брад Тор
Тайният орден (3)

2. Глава

Брегът на Сомалия

Понеделник

От самото начало всички уверяваха Скот Харват, че плана му не само не го бива, но и никога няма да сработи и че той е напълно луд. Тримата, които не изразиха подобни мнения, бяха наети на мига. Да кацнеш с парашут на задната палуба на супертанкера „Сиена Стар“ се смяташе за истинско самоубийство, но те успяха. Един от групата пострада при приземяването, но те въпреки това успяха да превземат съда и да освободят екипажа. Това, което нямаше как да предвидят обаче, бе, че капитанът е бил отвлечен на брега по-рано като гаранция срещу подобен опит за спасяване. Този факт постави Харват и екипа му в много трудно положение.

Задачата им се състоеше в това да си върнат танкера и да спасят екипажа. За да отстранят другите кандидати за същата работа, шефът на Харват бе предложил безбожна цена, но само, при условие че собствениците на плавателния съд няма да платят нищо, ако операцията не постигне стопроцентов успех.

Като някогашен морски тюлен със славна кариера, сега той работеше за частна детективска агенция и работата му харесваше. Настоящата операция беше рискова, но не и първата толкова опасна. Неотдавна неговият работодател, Рийд Карлтън, чието име носеше и фирмата, бе станал обект на покушение. Убийците бяха насочили усилията си и към всички членове на екипа му. Харват и Карлтън извадиха късмет и оцеляха, но загубиха много от важните играчи, ето защо организацията им не можеше да функционира на предишното високо ниво и в резултат загуби най-големия си договор с правителството — с Департамента по национална сигурност. И тъкмо заради това бяха принудени да поемат всякакви задачи — понякога при смешни условия — с надеждата да стъпят отново на крака.

Стареца, както го наричаше Харват, бе заложил всичко на тази операция, включително едно малко състояние, за да финансира подкрепящ екип, провеждащ наблюдение на „Сиена Стар“ в Аденския залив през последните десетина дни.

Въпреки наблюдението никой не разбра, че капитанът е бил свален от танкера. Едва когато Харват и хората му завзеха плавателния съд, откриха, че човекът липсва. От този момент нататък нямаха друг избор, освен да го върнат на борда.

Надяваха се, че последното, което пиратите ще очакват, е преследвачите им да ги последват в собственото им село.

Характерно за сомалийците беше, че те успяваха да наемат механици — предимно от Кения — които знаят как да управляват отвлечените кораби, докато собствениците или най-вече застрахователните компании платят поискания откуп. В случая със „Сиена Стар“ обаче щурманът на танкера бе загинал при нападението и собствениците изпратиха съобщение с искане всички пирати да бъдат ликвидирани.

При условие че сомалийците бяха убили член на екипажа, Харват нямаше проблем с това искане. Достатъчно беше някой да гъкне заплашително и щяха да се разправят подобаващо с всички. Така се бяха справили и с превземането на кораба. Механикът кениец, нает от пиратите, беше друг въпрос.

Човекът не само им оказа съдействие по време на акцията за „Сиена Стар“, но помогна на Харват да състави план за спасяването на капитана. Знаеше къде го държат пиратите и дори спомена, че е готов да го заведе там срещу подходящо възнаграждение. Харват прие всичките му условия.

Муками предложи да използват лодката на пиратите и да я завземат, когато приближи танкера, за да достави провизии и пресен наркотик, който тук наричаха „кат“.

Като допълнение за услугата човекът поиска и още нещо — братовчед му Пили, също механик от Кения, който трябваше да пристигне с лодката, да не пострада. Харват прие и това.

Оставил ранения си колега с един член на екипа да пазят „Сиена Стар“, Харват заедно с бившия морски тюлен на име Мат Санчес и застаналия като примамка с размахани ръце Муками успешно завзеха лодката с провизии и я привързаха до корпуса на танкера. Едрите бели акули, гъсто населяващи Аденския залив, бързо унищожиха телата на убитите.

Пили, братовчедът на Муками, сигурен, че пристига, за да остане на „Сиена Стар“ няколко дни, беше напълно стъписан от престрелката. Човекът беше в шок и се наложи Муками да води лодката обратно към брега.

Докато Харват и Санчес проверяваха и почистваха оръжието си, преговориха отново плана с Муками.

Щяха да акостират на северната страна на малкото пристанище, там, където лодките с провизии обикновено спират. Колата на Пили и Муками вече била паркирана наблизо. Пили щеше да остане при лодката, а Муками да откара Харват и Санчес недалеч от къщата с пиратите, за да огледат обстановката. Сетне щеше да ги остави зад ъгъла и да продължи сам към входа на къщата.

Нямало нищо необикновено в това механик кениец да се отбие в оградената със стена сграда, след като се върне на пристанището, за да си получи парите, и едва тогава да се прибере в хотела си. Често пиратите го канели на питие, да изпушат малко кат и да поиграят покер. Ако го поканеха и този път, Харват поръча на кениеца да приеме.

Той даде на Муками сателитен телефон, за притежанието на който измислиха и благовиден предлог. Ако домакините откриеха телефона, Муками щеше да обясни, че на „Сиена Стар“ изпробвали нова електрическа инсталация и той трябва да бъде на линия, в случай че братовчед му има нужда от техническа помощ.

Вътре той щеше да се увери, че капитанът грък е там, и да предаде информацията на Харват и Санчес. Двамата бивши морски пехотинци щяха да свършат останалото.

Щом преговориха всички подробности по операцията, Харват не се сдържа и попита Муками:

— Защо?

— Какво защо? — не разбра кениецът.

— Защо правиш това? Защо работиш с пиратите?

— Заради онова, за което всички го правят — за пари.

— Но пиратите са престъпници.

— За съжаление в Африка не си позволяваме лукса да избираме от кого взимаме пари.

— Двамата с братовчед ти имате вид на порядъчни хора. Образовани сте. Възпитани. Говорите по няколко езика. За хора като вас положително има и други начини да печелят.

— Не е точно така. На нас ни трябват много пари.

— Не те разбирам.

— Сестра ми и сестрата на Пили заминаха в чужбина. Платиха на едни мошеници да ги отведат в Европа. Бяха им казали, че ще им намерят работа и така ще имат шанса да започнат нов живот. Оказа се лъжа. Онези излязоха трафиканти. Това стана преди две години. Оттогава не сме се чували с момичетата. Трафикантите поискаха още пари, за да върнат сестрите ни. Та затова се налага да работим за всеки, който плаща, и то плаща добре.

Това бе една от хилядите сърцераздирателни истории, популярни в страните от третия свят. На Харват не му влизаше в работата и той искрено съжали, че изобщо попита. Над лодката надвисна мълчание, чуваше се само шумът на моторите, които ги отвеждаха към брега.

Лодката за провизии на пиратите акостира до кея след полунощ. Наоколо се виждаха само подобни лодки, чиито екипажи отдавна се бяха прибрали. От другата страна на малкото пристанище бяха гъсто наредени един до друг корабите на пиратите и катерите им за бързо придвижване. Напоследък се говореше, че акциите на сомалийските пирати са на изчезване, но тук, в това село, очевидно добре печелеха от тях.

Харват и Санчес надникнаха от кабината на щурвала и огледаха внимателно околността, преди да разрешат на Муками да слезе и да отиде при колата си.

Проследиха го с погледи, докато измина целия кей и се насочи към очукания мерцедес седан с една бяла врата и липсващ заден прозорец. Щом моторът запали и заръмжа равномерно, Муками изгаси фаровете, което беше сигнал за тези в лодката, че наоколо е чисто.

След пореден внимателен оглед на пристанището Харват и Санчес стъпиха на кея. Макар да бяха навлекли дрехи на сомалийци, които намериха на „Сиена Стар“, не можеха да излъжат никого, който ги видеше по-отблизо. Добре, че не се виждаха хора наоколо, защото те нямаха намерение да влизат в схватка с други освен с онези, които бяха решени да ликвидират.

Веднага щом пътниците на Муками се качиха в колата при него, той сви по една от страничните улички и се насочи към цитаделата на пиратите. Беше достатъчно разумен, за да не кара по централната улица.

Селото не беше много голямо, но съдейки по множеството сателитни чинии по покривите, както и по скъпите чужди коли, паркирани пред някои от внушителните сгради, Харват реши, че бизнесът на тукашните пирати върви добре.

Муками намали, когато наближиха поредната висока ограда, и предупреди Харват и Санчес, че ще завие наляво. Чуваше се музика, прозорците на горния етаж светеха. Нямаше обаче постове за охрана, което Санчес отбеляза веднага.

— Става дума за пирати — обади се Муками. — Имат много оръжие. Кой ще е толкова луд, че да се опита да краде от тях.

Това, че не се е случвало, не означава, че няма да има първи път, поклати глава Харват, убеден, че дори сомалийците може да разсъждават като нормални хора. Но сега пиратите щяха да получат болезнен и вероятно доста скъпоструващ урок.

След като спря в съседната пресечка, Муками остави пътниците си в запустяла рибарска хижа с измушени прозорци и хлътнал покрив.

— Знаеш какво да правиш, нали? — подхвърли Харват.

Муками кимна и преди Харват да успее да зададе следващ въпрос, натисна педала на газта.

Санчес изпрати с поглед мерцедеса, докато изчезваше в мрака.

— Мислиш ли, че ще издържи?

— Неспокоен е — кимна Харват, — но съм направил така, че за него рискът си заслужава. Ще се справи. Да влизаме вътре.

Двамата мъже се скриха в порутената хижа и зачакаха.

 

 

Двайсет минути по-късно получиха текстово съобщение от Муками. Капитанът бил в сградата, държали го в стая на първия етаж. Вътре имало поне трийсет души.

— Трийсет — подсвирна Санчес. — Никак не е малко.

— И много оръжие.

— И гранатомети.

— И гранатомети — съгласи се Харват. — Да видим ще можем ли да отстраним някои от тях предварително. Готов ли си?

Санчес кимна, междувременно Харват превключи честотите на радиото си, за да се свърже с въоръженото им подкрепление, което разузнаваше край брега.

— Стрелец, тук Викинг. На линия ли сте? Край.

Миг по-късно дойде отговор:

— Викинг, тук Стрелец. Приемам. Край.

— Очаквани сте. Повтарям, очаквани сте. Пуснете дъжд. Край.

— Разбрано, Викинг. Стрелец е очакван. Дъждът е на път. Деветдесет секунди. Стрелец приключва.

— Когато всичко свърши, бирата е от мен — погледна Харват към Санчес.

— Ясно. Да тръгваме.