Брад Тор
Тайният орден (22)

Глава 21

Уайс напусна мястото си зад бара и седна на един от столовете до Харват. Предложи да му налее още едно питие, но той любезно отказа. Главата му се беше замаяла достатъчно от информацията, която се наложи да поеме, за да добави и въздействието на още алкохол.

Уайс доля от уискито в чашата си и остави бутилката.

— Имаме пет отвличания и едно убийство — подхвана той, — наситени с много информация. Какво ти говорят те?

След срещата следобед във Федералния резерв Харват дълго и внимателно беше проучвал материалите. Според него в тях нямаше почти никаква информация.

— Трябва да призная, че не разполагаме с почти нищо.

— Това също е някаква информация.

— За какво говорите?

— Искаш да кажеш, че липсват веществени доказателства на местопрестъплението, така ли?

— Е, и?

— Това ни говори, че тези хора са не само добри, те са професионалисти — заключи Уайс. — А фактът, че са провели пет отвличания в различни градове в една и съща нощ, показва, че трябва да е имало…

— Поне пет различни екипа — довърши Харват. — Вече съм сигурен в това. И не там е проблемът.

— Просто ме изслушай. Този, който е организирал отвличанията, е имал достъп до информация за конкретните пет имена от самия Федерален резерв. Не е било никак лесно. Като добавим и това, че са били наети професионалисти, за да проведат акцията по отвличането, говорим за много пари. Убийството излиза доста скъпо.

— Значи сте убеден, че отвличанията и убийството са извършени от наемници?

— И ще ти кажа защо — кимна Уайс. — Съдейки по снимките, а и в документите го пише, Клер Маркорт е била пребита до смърт. Като оставим настрана самозащитата и пристъпите на ревност, малко човешки същества са способни да отнемат чужд живот по този начин. Да не говорим за ушите.

— Какво за тях?

— Не са просто отсечени със скотовъдни ножици или с тъпо джобно ножче. Ръбовете са чисти и съразмерни. Някой е използвал много остър предмет и се е постарал достатъчно, при това е знаел какво прави.

— Щом пребиваш някого до смърт, защо ще те е грижа какви са ръбовете? — попита Харват.

— Именно. И докато сме на темата, теорията ти за Бунта на белия бор е правдоподобна, що се отнася до парите, но защо да отделяш по този начин ушите? Защо са така демонстративно показани?

— Защото който го е направил, не е искал този факт да бъде пропуснат.

— Те са уши, в които трябва да извикаш нещо. Кой не би ги забелязал? Защо просто не са ги пуснали до цитата на икономистите и после да направят снимката? Кому е било нужно да бъдат поставени като на изложба?

— Нямам идея — отговори Харват. — Нищо чудно човекът да е садист, който се гордее с работата си?

Уайс почука върха на носа си с показалеца на едната си ръка, след което го насочи към своя гост.

— И така стигаме до някъде.

Харват очакваше той да продължи, но най-неочаквано Уайс нещо се замисли.

— Чук-чук — изтрополи Харват с кокалчетата на едната си ръка по бар плота, за да привлече вниманието му.

— Извинявай. — Уайс сякаш се събуди от сън. — Бях се замислил за един руски дипломат, когото отвлякоха в Ирак.

— И какво?

— Оперативните от федералната служба за безопасност пристигнаха от Москва и успяха да си го върнат за седемдесет и два часа.

— Впечатляващо. Как успяха? Предполагам, не е било след размяна на нежни любезности?

— Не, ни най-малко — отговори Уайс. — Може да се каже, че беше яростна атака. Руснаците насочиха вниманието си към най-близката околност, надникнаха под всяка керемида и започнаха да чупят ръце, пръсти, крака, докато не откриха някой, който можеше да им каже нещо. Така попаднаха на братовчед на един от похитителите. Започнаха да режат парчета от него и изпратиха куриер, който да ги предаде на семейството му. Щом носът и двете уши бяха доставени, дипломатът беше върнат в посолството невредим и руските агенти се прибраха в Москва.

— Това е единият от начините, особено в онази част на света, но мислиш ли, че наистина си имаме работа с руснаци?

— Организация с достатъчно умения да проникне във Федералния резерв? — поклати глава Уайс. — С опит, достатъчен, та да осъществи едновременно пет отвличания, без да остави следа? Имаме работа с нещо друго.

— Щом не са руснаците, може би е някакъв вид валутна война. Или пък от Резерва са объркали нещата и са решили да се правят на Коза Ностра. С парите, с които разполагат, всичко е възможно.

— Но какви са вероятните възможности? Каква ще е тази група, която открито ще си навлече целия гняв на правителството на САЩ?

— Кой знае? Може да са точно това, което твърдят, че са — предположи Харват. — Просто група патриоти, които се опитват да сплашат федералния резерв достатъчно, за да бъде закрит?

— Не, това няма смисъл.

— Нищо от това няма смисъл.

— Искам да кажа — опита се да обясни Уайс, — че е пълна глупост да си въобразяваш, че ще можеш да сплашиш Федералния резерв да спусне кепенците.

— Тогава защо е всичко това? — попита Харват. — Каква е целта?

— Възможно е целта да не е да бъде закрит Резервът, а да се вдигне достатъчно голям медиен шум и да предизвика национална дискусия, в центъра на която да бъде Резервът.

— Нещо, което хората от Резерва най-малко искат.

— Именно — съгласи се Уайс. — Колкото по-малко се интересуват от тях, толкова по-добре. Точно затова си получил и своята задача.

— Да предположим за момент, че си прав — защо някой ще иска да предизвика обсъждане в национален мащаб относно Федералния резерв?

— Нищо чудно тези патриоти да виждат в Резерва нещо толкова опасно за нацията, че да са убедени в необходимостта от неговото елиминиране. Дори това да е свързано с прилагане на сила.

Хипотезата беше доста провокативна, но нещо в нея смущаваше Харват. Не виждаше нищо „патриотично“ в това да бъдат избивани хладнокръвно американци. Имаше нещо друго.

Тъкмо това друго притискаше сега раменете му дори след като напусна дома на Уайс същата вечер. Дали щеше да успее да стигне до това нещо, преди още някой да бъде убит?