Брад Тор
Тайният орден (21)

Глава 20

Уайс изгледа внимателно своя гост, преди да продължи:

— В една студена ветровита вечер на ноември 1910 година група от най-влиятелните банкери на Съединените щати се изнизали от Ню Йорк Сити, отправяйки се на свръх секретна мисия. От Хобокен, Ню Джърси, под прикритието на ловна дружина, тръгнала на лов за патици, се качили в луксозен вагон на частен влак и се запътили към още по-луксозния частен курорт край бреговете на Джорджия, известен като Джекил Айлънд.

— Там, където беше открито тялото на Клер Маркорт.

Уайс кимна.

— Групата включвала Ейбрахам Пиат Андрю, помощник-секретар на секретаря на финансовия департамент на САЩ, Франк Вандерлип, президент на най-могъщата банка в страната — Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк, и представляващ интересите на Рокфелер в сферата на петрола, както и споменатия преди малко собственик на инвестиционна банка Пол Варбург. Интересна подробност, свързана с Варбург, е, че дори по днешните стандарти той получавал твърде висока годишна заплата — петстотин хиляди долара. В Германия семейството му представлявало интересите на една от най-големите фамилии в банковото дело — Ротшилд.

— Добра работа и още по-добра компания — не пропусна да отбележи Харват.

— Нищо не става случайно при тези хора — отбеляза Уайс. — С компанията пътуват и Бенджамин Стронг и Хенри Дейвисън от компанията на Дж. П. Морган, както и Чарлс Нортън, президент на Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк на Дж. П. Морган. В облицования с махагон вагон ги посрещнал нашият приятел сенатор Нелсън Олдрич. Общо взето, присъствали шестима мъже, за които се говорело, че държат една четвърт от богатствата на света. При спуснати завеси, докато прислужници с бели ръкавици поднасяли пури и коктейли в разкошния вагон, влакът напуснал Хобокен в южна посока към Брънсуик, Джорджия, където щели да приключат окончателната част от дългото осемстотин мили пътуване в лодка до Джекил Айлънд.

Харват добре помнеше думите на Джейкъбсън, директор по сигурността на Федералния резерв, че това е среща, която се дава за пример в много от конспиративните теории. Запита се какво бе накарало Бил Уайс да насочи вниманието му към този факт.

— Чувал съм, че по време на тази акция е имало всичко с изключение на жертвоприношения с животни и преклонение пред дявола.

Бил се засмя от все сърце и така съвсем заприлича на Дядо Коледа.

— Само това да беше — рече той. — Останали на Джекил Айлънд повече от девет дни и направили страхотен план за учредяването на централна банка на Америка. Варбург бил с най-бърз ум, при това бил най-наясно с банковото дело, ето защо възложили на него да съчини обръщението към Конгреса. Олдрич пък следял внимателно да бъдат подбрани такива думи и изрази, че документът да бъде одобрен. Останалите присъствали, за да са сигурни, че интересите им са защитени и ако възникне проблем, да са под ръка за решаването му. Паническото теглене на пари заплашвало сигурността и икономиката на страната, ето защо мъжете на Джекил Айлънд били сигурни, че Конгресът очаква някакво смело и радикално решение. Давали си ясна сметка, че в обществото цари убеждението, че именно банкерите са причина за паниката, и омразата към тях е трудно овладяема. Това значело, че ще се наложи да замаскират колкото се може по-добре този проект. Той трябвало да бъде представен като един обещаващ състезател.

Варбург, който бил умен мъж, предложил да избегнат думите „централна банка“. На въпроса какво може да ги замени, той веднага споделил своя вариант — „Система на федералния резерв“. За да се замаскират нещата още по-добре, според него трябвало да се създаде и мрежа от клонове в страната, които да бъдат оглавени от добре известни местни личности. С две думи, взели всички предпазни мерки по нищо да не личи, че Федералният резерв е замисъл на банкерите от Източното крайбрежие, най-ненавижданите хора в страната в момента.

Харват все още не можеше да разбере някои неща.

— Тези мъже са имали неподлежаща на съмнение финансова мощ дори по съвременните стандарти. Защо е трябвало да си създават целия този труд? — попита той.

— Много просто — за самозащита. Общо взето до 1910 година банките са били в своя разцвет. През предходните десет години те удвоили своя брой и повечето нови били създадени в южните и западните райони на страната.

— Което неизбежно довело до свиване на пазара на банките от Ню Йорк.

— Най-тревожното за тях — кимна в знак на потвърждение Уайс — било, че бизнесът се развивал много добре, затова били готови да финансират със собствени средства разширяването на влиянието си. Искаш да говорим за паника ли? Банкерите се опасявали, че е дошъл краят на техния свят.

— Е, и какво от това? — попита Харват. — Защо хората да не могат сами да решат как искат да финансират разширяването на собствения си бизнес?

— Напълно съм съгласен — протегна ръце Уайс. — Не съм банкер и вярвам в свободния пазар.

— Какво се случило после?

— Банките имали нужда да променят мисленето на хората. И по-специално да наложат идеята „купуваш сега, плащаш после“, така че гражданите да се научат да взимат заеми, а не да спестяват. За тази цел трябвало да направят така, че получаването на кредити да е колкото се може по-евтино. Това бил един от четирите най-важни проблема, които трябвало да решат на Джекил Айлънд. Как да смажат конкуренцията, как да контролират нивото на лихвите и да направят така, че хората да взимат колкото се може повече заеми, все едно с какви капитали разполагали в трезорите си, и най-накрая — най-сериозният от всички. Нямало присъстващ там, който да не е наясно, че в даден момент, може след двайсет, може и след петдесет години, все пак системата ще се сгромоляса. И когато това се случи, ще им е нужна предпазна мярка, която да запази банкерите от финансов фалит, а сметката да платят данъкоплатците.

Колкото повече научаваше за тези хора, толкова по-неприятни ставаха те на Харват.

— Говориш за морален банкрут.

— Грандиозният план не само бил застрашен от провал, но и можел да ги вкара в затвора. Били съвършени манипулатори. Дж. П. Морган раздавал на хлапетата по улицата чисто нови лъскави петачета. Пол Варбург можел да мине за прототип на Татко Уорбъкс от „Малкото сираче Ани“. Малцина знаели на какво са способни тези мъже. Нали си чувал за хиперинфлацията по време на Ваймарската република след Първата световна война?

— Да, разбира се. Виждал съм снимки на тълпи, които отиват в магазина с детски колички, пълни с обезценени банкноти, за да си купят един хляб.

— Именно. Онова, което много хора не знаят, е, че причина за тази хиперинфлация, смазала средната класа на Германия, съсипала икономиката и създала база за появата на Хитлер, всъщност е централната банка на Германия — Райхсбанк, по чийто модел е създаден нашият Федерален резерв. Но има и още нещо — добави Уайс, — директор на Райхсбанк бил братът на Пол Варбург, Макс.

— Сериозно? — не вярваше на ушите си Харват.

Уайс кимна.

Въпреки изчерпателната справка за историята на Федералния резерв Харват така и не се бе приближил ни най-малко до това кой може да стои зад отвличанията на петимата кандидати за председателското място.

— Много са причините да не харесваш Резерва, не по-малко от тези, заради които не харесваш и Конгреса. Но никой не отвлича или убива конгресмени, за да се разпусне Конгресът.

— Понякога си мисля дали това няма да е добро решение.

— Шегуваш се, нали? — подхвърли Харват.

— Естествено — отвърна Уайс. — Просто не съм им фен. Слушай, ако има хора, които преследват членове на Конгреса, ще действаш по същия начин, нали? Ще се питаш кой има изгода от нападенията върху тях и после ще търсиш следи.

— Така е, но нали разбираш, че ако говорим за това кой ще спечели от затварянето на Конгреса, трудно ще свием възможностите, защото цялата страна ще спечели.

— Виждам, че и ти не си им голям фен.

— Така е.

— Е, много са тези, които могат да спечелят от закриването на Федералния резерв.

— Отново цялата държава, което значи, че разполагаме с триста милиона заподозрени.

— Всъщност много повече, като имаме предвид, че доларът е резервна валута в целия свят и една инфлация, генерирана от Резерва, ще засегне земното кълбо. Като прибавим и факта, че правителството на САЩ харчи много повече, отколкото събира, ще трябва да наваксаме дефицита чрез продажба на държавни ценни книжа. Ако Резервът увеличи паричната маса, тогава стойността, която евентуално ще получат притежателите на доларови облигации, ще е много по-малка.

Харват поклати глава и отпи от чашата си. Личеше, че е притеснен.

— Виж — обади се отново Уайс, — разбирам, че не ти помагам много за твоята работа, но Прасковата искаше да е сигурен, че ще разбереш какво представлява Резервът и как действа. Има ли достатъчно умни хора, които мислят, че светът ще е много по-добро място без Резерва? Със сигурност. Има ли много такива, които ще се опитат да убиват само за да го премахнат? Не мисля.

— В такъв случай как да набележим заподозрени и да сведем кръга им до минимум, за да стигнем до тях?

— Много просто.

— И как по-точно? — искаше да знае Харват.

— Ще трябва да започнеш от мястото, където е извършено престъплението.