Брад Тор
Тайният орден (18)

Глава 17

Бостън, Масачузетс

Целият следобед прекара в правене на снимки. Това наистина му харесваше. Снима Кингс Чапъл, Олд Норт Чърч и Пол Ривиър Хаус. В Гренъри Беринг Граунд близо до гроба на Сам Адамс срещна почитателка на готическия стил с черно червило и лак на ноктите в същия цвят, която му позволи да я снима в провокативни пози на фона на някои от надгробните камъни. След четвъртата снимка тя сама му предложи срещу петдесет долара да го заведе на едно близко място за кратък секс.

Момичето беше просто боклук, който търсеше пари за своята доза. Той й подаде десет долара само за да види какво ще направи. Тя му каза да си го начука и му показа среден пръст, докато се отдалечаваше. Десет минути по-късно, когато той вече се канеше да си тръгва, тя се върна, заявявайки, че е готова да го направи и за двайсет долара. Нямаше как да знае, че фактът, че са на открито и посред бял ден на място, където минават хора, е доста полезен за нея. Ако беше нощ и той не си беше изпил лекарствата, историята щеше да приключи малко по-различно.

Нямаше представа с какво се друсаше тя, нито колко струваше, но извади банкнота от един долар от портфейла си и я подаде с думите да отиде да си купи нещо за ядене.

— Какво? Кутийка „Тик-так“ може би? — попита момичето с подчертано южняшкия си акцент. — Върви да си го начукаш — завърши тя.

Беше се ядосала, ама наистина. Това го развесели. Като видя усмивката, разтегнала чертите му, тя сякаш още повече се вбеси и дори посегна да го удари. Бързината, с която улови китката й и рязко я изви назад, я стресна. Понечи да извика, но предусетил и това, той стисна още по-силно ръката й и я привлече към себе си. Болката беше толкова силна, че направо я остави без дъх.

Очите й трескаво шареха насам-натам с надеждата отнякъде да дойде помощ, ала неколцината случайно присъстващи наоколо се интересуваха най-вече от историческите надгробни паметници. Той буквално помириса страха, който вече струеше от порите й, и долавяше потрепването на цялото й тяло. Кой знае колко зараза имаше в тази жена, но в този момент това беше без значение. Интересуваше го едно-единствено нещо в нея. Затвори очи и се заслуша, докато не улови ударите на обхванатото от ужас сърце, което се блъскаше в гърдите. Все едно бе сърце на заек, който се мъчи да се отскубне от лапите на вълк.

Дръпна още по-силно ръката й, почти до степен на счупване, след което я пусна. Тя остана така вцепенена от страх и като истинско зайче, каквото всъщност беше, се спусна да бяга колкото се може по-далеч от големия лош вълк.

Докато я гледаше как панически се отдалечава, лицето му се разтегна в усмивка. Ранният следобед, откритото публично място и задължението му да си вземе хапчетата — тези три неща спасиха живота й тук на гробищата, но това възбуди още повече апетита му.

Внимателно подбираше местата, където можеше или не биваше да отива, както и храната, която можеше или не биваше да поглъща. Бе направил някои неща, за да се дегизира, но въпреки това съществуваше риск да го разпознаят и заловят. Насочи се към района на Чайнатаун в града, където влезе да хапне в съвсем малък ресторант, дупка, която не можеше да си позволи дори еднакви столове, да не говорим за камери за наблюдение на посетителите.

Най-доброто, което можеше да се каже за храната, бе, че ставаше за ядене. Поръча си пържен ориз и яйчени рулца, които проми обилно със сладка като сироп азиатска газирана напитка от хладилника. Очакваше се с помощта на лекарствата да контролира импулсите, но когато стимулите се струпваха, както преди малко в гробището, усещаше, че му е трудно да удържа желанията си.

Освен че се разпусна по отношение на храната, усети, че и желанието му за секс не се беше уталожило. Ароматите на страх, които се излъчваха от жената, както и усещането за потрепващото от ужас тяло, докато го притискаше към себе си, бяха главозамайваща комбинация, подсилвана от опасността да го видят.

Чувстваше, че го движат бушуващи вълни, които го отнасяха все по-навътре и все по-далеч от брега. Докосна с пръсти шишенцето с хапчета в джоба си, докато съзерцаваше бирата и газираните напитки през стъклото на хладилника. Ако вземеше още хапчета, можеше да се почувства замаян, да му се доспи и да сгреши. Но пък ако не вземеше хапче и се поддадеше на някой от импулсите си, също можеше да сгреши. И в двата случая сякаш бе притиснат до стената и това доведе до ново допълнително усещане — тревожност.

Реши сам да си назначи лечение. Пристъпи до хладилника и си взе две бири. Плати на китайката зад касата и се настани отново на масата.

Изпи първата на една продължителна глътка. За втората реши да почака и си наложи да се отпусне. След няколко минути усети как алкохолът се включва в кръвообращението му и почувства леко отпускане. Предимството на тревожността, ако можеше така да нарече допълнителното усещане, бе, че успяваше да потисне сексуалната възбуда. Ерекцията беше напълно изчезнала.

Колкото повече седеше в ресторантчето, толкова по-отпуснат се чувстваше. Мислите му се носеха безцелно и само от време на време се връщаха към случката в гробището, но в тези мигове възбудата отново се появяваше. Усети как вълните отново го подхващат. Сега вече имаше нужда от кафе.

Допи и последните глътки от втората бира и излезе на улицата. Беше вече привечер и движението ставаше все по-натоварено. Когато най-сетне намери кафене, след дългия ден сервитьорите и човекът на касата имаха вид на изтощени и копнеещи да се приберат час по-скоро хора. Поръча си „Черно око“, което в света на кафето означаваше двойно еспресо. Както и в китайския ресторант, плати в брой и напусна заведението.

Усети, че кофеинът му подейства по-бързо от бирата. Имаше енергия в походката му, а и духът му се повдигна значително. Всичко щеше да се нареди. С нетърпение очакваше задачата си тази вечер. Беше сложна, но не и невъзможна. Всяка стъпка бе подробно и предварително планирана. Все едно правиш торта. Стига да следваш рецептата, няма за какво да се тревожиш, а той винаги следваше предписанията.

Колата и необходимите принадлежности бяха прибрани в запуснат гараж в Източен Бостън. Близо час обикаля района и още час наблюдава гаража, преди да се приближи.

Ключът за катинара бе зашит в подплатата на якето му. Неволно разкъса плата, докато се мъчеше да разтвори с пръсти шева, измъкна ключа и влезе, заключвайки след себе си.

Запали малкия фенер, който извади от раницата, и го обгърна с длан така, че да хвърля по-добра светлина. Ванът беше отключен. Той се качи от задната врата и се огледа преценяващо. Всичко беше там, където очакваше.

Вдигна капака на голямата кофа за смет, за да се увери, че и там всичко е според описанието. Примижавайки срещу светлината на фенерчето, вътре лежеше здраво завързан мъж с лепенка на устата и с лице, обрасло от поне два дни.

Той върна капака на място и обзет от силно вълнение, извади син гащеризон, който щеше да замени дрехите му.