Брад Тор
Тайният орден (16)

15. Глава

Вашингтон, Окръг Колумбия

Харват натисна спирачката пред очуканата тухлена постройка на склада и погледна нагоре към покрития с ръжда номер над входната врата, за да се увери, че е открил адреса, даден от Стареца. Беше пристигнал там, където трябва.

Макар да нямаше навика да държи ценни вещи в спортния си джип, той бързешком огледа седалките, за да се увери, че не е оставил нещо отгоре. Кварталът не беше от най-престижните градски райони и последното, което би желал, бе да подмами някой минаващ хлапак набързо да разбие и да ограби колата му.

Готвейки се да излезе от джипа, опипа оръжието си. Беше убеден, че една от причините столицата да бъде толкова опасна е, че обитателите й нямаха право да се защитават при нападение и да носят оръжие законно. Престъпниците знаеха това и се възползваха всячески. Привърженик на теорията, че е по-добре да бъдеш съден от дванайсет души, вместо да бъдеш носен от шестима, Харват ходеше навсякъде със своя 45-калибров „Хеклер и Кох USP Compact“ в направен по поръчка кобур, здраво закрепен зад десния хълбок. Едно от малкото изключения беше следобедът, когато от летището отиде направо в сградата на Федералния резерв. Според правилата на техния занаят всички оръжия, използвани в чужбина, си оставаха зад граница.

Правилата, по които живееше Харват, му служеха добре. Някои от тях се вписваха в обстоятелствата по-трудно се от други. Максимата му, че идеално престъпление няма, бе едно от тях. Все едно дали е терористична атака, отвличане или убийство, винаги оставаха следи. Но в случая с похитените кандидат-председатели на Федералния резерв се оказа, че е много трудно такива да бъдат открити.

С помощта на Стареца Харват беше превърнал кабинета си в импровизирана военна квартира, където официално сложиха начало на разследването си. Започнаха с това, което според очакванията на Харват беше най-краткият и лесен път за откриване на потенциалните заподозрени — интернет.

Знаеше твърде малко за Федералния резерв, но беше наясно, че неговите критици са доста речовити. Гласовете им обхващаха най-широкия диапазон на регистъра — от научни светила до лидери в света на бизнеса и от членове на Конгреса до обикновени граждани. Той използва всички комбинации от думи, които му дойдоха на ум. Започна да търси с родовото понятие „Синове на свободата“ и благодарение на историческата му значимост беше възнаграден с над един милион потенциални отговора.

Опита се да стесни търсенето, като добави съчетанието „Федерален резерв“ и в резултат получи само около тринайсет хиляди възможности. Към това написа едно по едно и имената на отвлечените кандидати и се сблъска с информационна стена. Колкото и да се стараеше, така съставеното съчетание не се появяваше никъде, във всеки случай не и публично в мрежата.

Изтри „Синове на свободата“ и въведе имената на заложниците до думите „Федерален резерв“. Опита се дори да прибави и цитата на Хенри Хазлит, че днешният ден вече е „утре“, което лошите икономисти вчера ни убеждаваха да пренебрегнем. Резултатът беше пъстра смесица от разнородни препратки, които не ставаха за нищо. Никой, поне не и в мрежата, не съобщаваше, че някоя от жертвите е наранена, камо ли убита.

Харват реши да се обърне към полицейските регистри. Сто пъти прерови досието на Клер Маркорт. Имаше усещането, че нещо там му убягва, но не се сещаше какво.

Прочете внимателно докладите за останалите похитени жертви, търсейки обща нишка, но единственото, което успя да установи, беше, че отвличанията са изпълнени много добре. Всички бяха станали в една и съща вечер, но в различни градове, което означаваше, че са ползвани различни екипи. За Харват това беше плюс. Колкото повече хора участват в даден заговор, толкова по-голяма е вероятността един от тях да се прецака. Но майсторлъкът беше да отдадеш нужния ресурс на случая, така че да съзреш прецакването и в мига, в който настъпи, да скочиш и да го обърнеш в своя изгода.

За съжаление „Карлтън Груп“ не разполагаше с голям ресурс, още по-малко с резерви, които да местят от проект на проект, защото бяха принудени да освободят повечето от хората си. В момента Харват водеше разследването сам от дома си, като кабинетът му беше центърът за проучваните материали, а тези, които не се побираха вътре, задръстваха коридора.

Дори и Стареца не отдели достатъчно време. Прекара няколко часа с Харват над задачата и тръгна да се занимава със страничните ефекти от операцията „Сиена Стар“.

Макар да не говореше открито за това, Карлтън беше много обезпокоен от убийството на Клер Маркорт. Харват го разбра от изражението му и от времето, което посвети на досието й. Той сканира съдържанието му, прехвърли го в лаптопа си в кодиран FTP сайт, след което излезе и проведе продължителен телефонен разговор. Когато се появи отново и съобщи, че си тръгва, подаде на Харват бележка с адреса на някакъв склад и съкращението „УУII“.

Инициалите идваха от името Уилям Уайс Втори.

— Той те очаква — каза Стареца, тръгвайки към вратата.

— Очаква ме за какво? Кой е той?

— Работеше в Управлението, умен мъж. Знае по малко за всичко. Дадох му материалите. Може да се сети нещо.

Харват искаше да попита с какво се е занимавал Уайс и какво го прави толкова специален, но Карлтън бързаше и изчезна, преди да поговорят. Харват реши, че скоро ще научи.

Тръгвайки към фасадата на сградата, той забеляза няколко почти невидими предпазни мерки. Може да са били взети в отговор на високата престъпност в района, но си помисли, че причината вероятно е друга и много по-конкретна. Който и да беше този Бил Уайс, той имаше много опасни врагове.