Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Order, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Теодора Давидова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Брад Тор
Заглавие: Тайният орден
Преводач: Теодора Давидова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-263-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995
История
- —Добавяне
Глава 14
Боб Макгий беше висок мъж в края на петдесетте, който в свободното си време четири дни от седмицата тичаше, а останалите три прекарваше във фитнеса. Гъстите мустаци и чупливата му коса бяха успели да избегнат въздействието на времето. Някои твърдяха, че единственото, по-устойчиво от неизменните сили на остаряването, е неговата суета, заради която той държеше скрита някъде боя за коса.
Щом вратата се отвори, Макгий вдигна очи и видя Лидия Райън на прага.
— Така значи — усмихна се. — Е, поне са изпратили познато лице. Предполагам нямаше да има голямо значение, ако ти бях предложил поне половината пари.
Райън поклати глава и отвърна на усмивката му.
— Трябваше да изчезнеш, когато имаше възможност, Боб.
— И да изоставя всичко това? — разпери той ръце, изпълвайки тясното помещение. — За нищо на света.
Тя се засмя и пристъпи в тясната стая, където двамата се прегърнаха сърдечно. Размениха по няколко думи и той й посочи един от столовете пред бюрото, настанявайки се на другия.
— Какво е толкова секретно, та не може да се говори за него по чистата телефонна линия? Нали не е отново за онзи тъпанар Дъркин? Казах ти, че трябва да му пуснеш един куршум и да го заровиш в плитък гроб.
— В интерес на истината, ти препоръча да го хвърля в каменоломна.
— Още по-добре би било — съгласи се Макгий. — Не, чакай. Първо го убиваме, след това го посипваме с боклуци от гей бар и тогава го захвърляме. Управлението мрази тези неща и няма да рови много в случая. А ти се отърваваш завинаги.
— Не съм се сетила. Ако някога го гръмна, непременно ще се възползвам от идеята ти.
— Какво прави той сега?
— Не знам дали изобщо прави нещо — въздъхна Райън.
— Какъв е тогава проблемът?
— Колко време имаш?
Макгий се облегна назад, сключи длани зад тила си и се намести по-удобно.
— Колкото ти е необходимо.
След като разказа всичко, свързано с материалите от Нафи Насири, които получи във Франкфурт, Лидия изчака менторът й да изкаже някакво мнение, което да й помогне да вземе по-нататъшно решение.
— Много шибана ситуация — промърмори той най-сетне.
— Само толкоз? Няма ли какво друго да кажеш?
— А ти какво очакваш?
— Да направиш някакво предложение за по-нататъшните ни стъпки.
— Нашите ли? — наклони се той напред. — Защо това стана и мой проблем?
— По дяволите, Боб, нуждая се от помощта ти. Сериозно е.
— Мога да се изразя и по-просто. Според мен твоят човек от разузнаването на Йордания те дърпа за опашката. Няма начин да си играят с информацията за потенциална терористична атака. Не, по дяволите.
— Значи според теб си измислят? — не вярваше на ушите си Райън.
— Мисля, че всеки си измисля нещо.
— Да нямаш предвид Дъркин?
— Твоят екип за дестабилизация беше на върховно ниво, но наруши основно правило — хванаха го.
— Бяха ги записали.
— Няма начин — отвърна той. — Може да са сгафили с правилата, но Дъркин не трябваше да ги гони. Бяха прекалено добри. От това, което съм чул, преди това са получили множество предупреждения. Знае се, че се придържаш към правилата, и това, че те изпратиха при тях, беше последен опит да им сложат юзди. Щом нещата станаха неудържими, ги спипаха.
— Дъркин ми заяви в прав текст, че няма представа къде са и дали са замислили нещо.
— Стига, Райън. Не си толкова наивна. Той е шпионин. Също като теб. Плащат му, за да лъже хората.
— Не разбирам, според теб най-добре да се правим, че не сме чули от йорданците за потенциални терористични действия, така ли?
— Колко добре познаваш Насири?
— Достатъчно добре. Пое с тялото си няколко шрапнела, заставайки пред мен. Може би наистина спаси живота ми — рече тя.
— И му имаш доверие, така ли?
— Нямаше да губя и моето, и твоето време, ако не беше така. Съгласна съм с теб. Но също така съм убедена, че да задържаш информация за терористичен заговор е изключително некоректно от страна на съюзник и ако местата бяха разменени, щях да направя същото. Дори повече.
Междувременно Макгий отново прехвърляше бавно материалите от папката.
— Ако информацията е истинска, е доста неприятно, все едно дали старите ти колеги работят за Дъркин. Ако може да се докаже, че Съединените щати не само са замислили, но са и задействали Арабската пролет, а и продължават да сриват правителства, това може да доведе до световна буря. Ще доведе и до пълен провал на тази администрация.
— Не ме интересуват политическите последствия. Интересува ме само да спра терористични действия на територията на САЩ. Няма как да получим помощ от йорданците, ако не им дадем нещо в замяна.
— Защо не занесеш тези материали на някого над Дъркин?
— Да не мислиш, че не съм се сетила! Ами ако греша? Ако йорданците ме пързалят? Ще приличам на пълен идиот. По-лошо, може да излезе, че съм съчинила цялата тази работа само за да злепоставя Дъркин.
— Няма как да започнеш действия без нечия благословия. Трябва някой да „пръсне светена вода“ над проблема.
— И кой според теб би могъл да е този някой?
Докато мислеше съсредоточено, Макгий потупваше папката в коляното си.
— Какво ще кажеш да ти уредя среща с директора?
Райън се изсмя.
— Директорът на централното разузнаване е известен тиранин. Страшно мрази да се нарушава йерархията. Просто ще хвърли папката обратно на Дъркин и ще залепи розово листче на гърба ми само за да му е по-лесно да ме прободе с ножа си.
— Не говоря за директора на централното разузнаване, а за друг директор — шефа на НР.
— Искаш да кажеш ДНР — директора на националното разузнаване, така ли?
Макгий кимна.
— Как си се сдобил с подобна връзка?
— Аз съм много важен човек.
— Прав си — засмя се Райън.
— Да оставим шегата настрана, мога да уредя среща с ДНР, проявяваш ли интерес?
— Защо мислиш, че няма да ме изрита обратно при нашия директор? Който на свой ред ще ме уволни за това, че не спазвам реда.
— Защото ще си под моя закрила.
— И как по-точно?
— Отдавна се познавам с ДНР, а и ми дължи услуги. Ще се погрижа да те изслуша.
— В такъв случай ще отида.
Макгий се наведе през бюрото, за да вземе телефонната слушалка, и кимна с глава на Райън да излезе от кабинета му.
— Дай ми двайсет минути.
Тя кимна и се изправи, за да отиде в коридора отвън. Докато идваше да се срещне с Макгий, бе убедена, че постъпва правилно. Това чувство не я напусна и докато влизаше при него. Само че сега й казаха да излезе и това чувство се смени — новата тревога я вълнуваше дори повече от това да я сдъвчат за нарушаване на йерархията или даже от възможното уволнение.
Боеше се, че каквито и конци да дърпа сега нейният ментор, това вече беше без значение, защото са твърде недостижими за нея.