Брад Тор
Тайният орден (12)

Глава 11

— Те са клиент, получил разрешително да отпечатва свои собствени пари — каза Карлтън, докато шофираше към къщата на Харват в покрайнините на град Александрия, Вирджиния. Сега, когато срещата беше приключила и бяха получили поръчката, той се чувстваше много по-добре. — Такова нещо не ти пада всеки ден.

— Технически — отвърна Харват — те не печатат свои собствени пари. И както някога ми каза един мъдър човек, те не произвеждат и сладолед.

— Какво те прихвана изведнъж?

— Не знам.

— Хайде, горе главата! Щом ни платят за „Сиена Стар“ и приключим ли с тази поръчка, ще сме изплували.

— Каква сума ще поискаш от Мънро Луис за нашата работа?

— Не от него, а от Федералния резерв. Мерех се високо, защото очаквах да преговаря с нас за възнаграждението, но той прие всичко. Дори ще ни преведе половината от поисканата сума предварително. Ти, неизвестно защо, изглеждаше готов да убиеш сделката в зародиш. Ако бях въоръжен, щях още там да ти пусна един куршум.

— Нищо ли в тази история не те притеснява? — тръсна глава Харват.

— Естествено, че ме притеснява. Така е с всяка задача, която поемаме. Във всяка от тях има главоболия и задънени улици. Затова хората се обръщат към нас. Но независимо от проблемите винаги намираме изход. Това ни е работата.

Това е моята работа, помисли си Харват. Макар да не подценяваше гениалността на Стареца, Карлтън вече почти не работеше на терен. Харват беше този, когото изпращаха в различни дупки по света, където опасността беше обичайно състояние. В това имаше моменти, които му харесваха, но и други, които беше започнал да мрази.

— Слушай, за Мънро Луис и неговия екип парите не значат нищо в буквалния смисъл. По някое време някой от пресата ще свърже нещата и ще раздуха грандиозен скандал. Всъщност не знам докога ще опазят в тайна убийството в Джорджия. Щом супер новината изгрее на небосвода като милион слънца, ще поискат да представят историята така, все едно са взели всички мерки, в това число и да привлекат екип, специализиран в отвличания и откупи, за да помага на ФБР. Залагат на две карти.

Стареца беше прав. Харват не искаше да дълбае повече.

— Откъде ще започнем? — попита той.

Карлтън натисна клаксона и сви в скоростната лента на пътя.

— Джейкъбсън ни даде папката с всички материали по отвличанията плюс тези, с които разполагат за убийството. Мисля, че трябва да започнем оттам.

— Между другото, ти забеляза ли върху какво е сложено тялото?

— Върху наредени един до друг дънери. Доста необичайно, без съмнение.

— За мен е по-скоро умишлено — отговори Харват.

— Защо мислиш така?

— Този, който я е убил, изпраща много конкретно послание.

— Естествено — съгласи се Стареца. — Трябва да са някаква смахната група, вярваща, че Резервът е шайка тирани.

— Не става дума само за цитата от Джеферсън за Дървото на свободата, а и за черепа с кръстосаните кости с короната над тях. Има нещо в дънерите, което не ми дава мира.

— Например?

— Искам да проверя, като се прибера у дома.

 

 

Домът на Харват бе разположен над река Потомак, южно от имението на Джордж Вашингтон Маунт Върнън. Скромната постройка, някогашна англиканска църква, сега носеше името Бишъпс Гейт. Храмът бил построен по време на Войната за независимост, а сега бе един от стотиците имоти, собственост на Американския военен флот. В знак на благодарност за работата му в служба на Съединените щати, един бивш президент беше наредил имотът да бъде отдаден под наем на Харват за деветдесет и девет години. Неговото задължение беше само да го реставрира и поддържа по начин, отговарящ на неговата историческа стойност. Наемът му беше един долар годишно.

Бе живял на различни места, но никъде не се беше чувствал толкова у дома си, колкото в Бишъпс Гейт. Не вярваше твърде в пръста на съдбата, но в деня, когато взе ключовете за имота, го осени прозрението, че е възможно мястото да му е било предопределено свише.

На тавана в жилището на енорийския пастор той случайно откри табела. На прекрасно резбовано парче дърво бе издълбано веруюто на мисионерите на Англиканската църква, изписано на латински. Сякаш нарочно го бяха оставили там за него. Когато прочете думите, така вярно отразяващи същността на онова, с което се занимаваше, и на това, което беше, Скот разбра, че е намерил своето убежище — TRANSIENS ADIUVA NOS — „Ела и помогни ни“.

Свали табелката от тавана и я закачи в преддверието, за да е пред очите му на влизане и излизане.

Щом прекрачиха прага, той каза на Карлтън да види какво е останало за ядене в кухнята, ако е гладен, и че ще се върне при него след няколко минути.

Обърна се и тръгна по отсрещния коридор към кабинета си. Застана пред лавиците и шкафовете с книги и затърси с поглед нещо конкретно. Всичко бе подредено в идеален азбучен ред по имената на авторите. Когато се нанесе, мислеше, че това е най-добрият начин да организира библиотека си. Но сега му се искаше да беше групирал книгите по тематика.

Американската история беше една от страстите на Харват, особено годините около Войната за независимост. Още като момче заобича тази част от миналото на Америка. Всъщност, ако двата основни предмета в колежа не го натоварваха толкова, можеше да запише допълнително и курса по американска история.

Отне му няколко минути да намери това, което търсеше, струпа книгите на купчина върху бюрото си, подхвана ги и пое към кухнята.

Карлтън сигурно беше намерил единствените два хранителни продукта в цялата къща, които издържаха дългите пътувалия на Харват, без да се развалят — маринована херинга и пълнозърнести крекери „Васа“ — спомен от дните, когато излизаше със стюардесата от „Скандинавските авиолинии“.

Остави книгите на масата, взе си бира от хладилника и се присъедини към Стареца.

— Какво е това? — попита Карлтън.

— Изследване — отвърна Харват, докато отвинтваше капачката на бутилката.

— Книги? Защо не ползваш интернет като другите хора?

Харват поклати глава. Беше смешно наистина, че остава верен на книгите, а Стареца рови из интернет.

— Мрежата е хубаво нещо, но не съдържа всичко. Когато опреш до въпроси от историята, книгите си остават най-доброто средство.

Харват отвори най-горната книга от купчината и я разлисти. Скоро установи, че в нея няма да открие онова, което търси, и я остави настрана. Отвори следващата. Бързо намери необходимата страница.

— Подай ми увеличената снимка на табелката, окачена на шията на Клер Маркорт — помоли той, без да откъсва очи от страниците пред себе си.

Рийд Карлтън отвори папката, изрови снимката и му я подаде.

— Заповядай.

— Благодаря. — Харват я постави до илюстрацията, която гледаше. Сетне обърна книгата така, че Стареца да може да види двете изображения едно до друго.

— Съвпадат почти напълно.

— Само че при Клер Маркорт липсват думите „Смърт на тираните“ отдолу — кимна Харват.

— Което е излишно, като се има предвид цитатът от Джеферсън.

— Съгласен съм. Сигурно затова са ги пропуснали.

Карлтън се взря в илюстрацията.

— Това не ми даваше мира от момента, в който видяхме снимката в Резерва. Знаех, че трябва да си спомня още нещо, а то се оказа короната над черепа и костите.

Старецът беше жива енциклопедия във всяка област на познанието. Рядко се случваше Харват да знае нещо, което е неизвестно на шефа му, а случеше ли се така, не пропускаше да го заяде на шега. Макар и негов началник, Карлтън се беше превърнал в нещо като негов баща. Собственият му баща беше починал скоро след като завърши гимназията. Двамата никак не се разбираха. Баща му, също тюлен от американските военноморски сили, беше против кариерата на Скот като професионален спортист независимо от успехите на сина му в състезателните спортове и приемането му в американския национален отбор по ски.

Крушата не пада по-далеч от дървото — Харват беше твърдо решен да прави това, което иска. Пренебрегвайки съпротивата на баща си, той продължи кариерата си на спортист и в резултат отношенията им пострадаха трагично. Изпаднаха в студено мълчание въпреки усилията на майка му да запази единството на семейството. Ледената стена се срути, когато бащата на Харват загина при нещастен случай по време на тренировки.

Бързо след това се срути и спортната кариера на Харват. Колкото и да се стараеше, той не можа да се върне към състезанията. Съсипващото чувство за вина се оказа непосилно за него. Знаеше, че е разочаровал баща си. Много колеги и треньори се опитаха да го разубедят, но той остана непреклонен. Заряза спорта и реши да се върне към учението.

Когато завърши с пълно отличие Университета на Южна Калифорния, той постъпи във военноморските сили, а после беше приет в Основния отряд за подводно унищожаване — ООПУ. Това беше най-тежкото изпитание, преживяно от Харват до този момент, но мисълта, че щом баща му е успял, значи ще успее и той, го тласкаше напред.

Спортната смелост и желязната решителност му донесоха успех. Той завърши първи в курса и беше назначен като тюлен в Екип две, наричан още „Полярните тюлени“, където отличното владеене на ските се оказа от изключителна полза.

Харесваше колегите си от Екип две, но там липсваше активността, която би му донесла удовлетворение, и той подаде молба да бъде преместен в прочутия Екип шест на тюлените.

Вече си беше създал някакво име, но въпреки това в Екип шест бяха особено придирчиви към онези, които биваха допускани да се влеят в редовете им. Колкото и да не искаха да го признаят другите тюлени, Екип шест си беше отделна класа сам по себе си.

Това беше една от най-елитните организации в света и една от тези с най-труден достъп. Необходимо бе да докажеш не само че си заслужил да бъдеш там, но и че го желаеш повече от всичко на света. Членският състав на „Екип шест“ не правеше нищо, за да облекчи положението. Всъщност те полагаха всячески усилия да накарат Харват да се откаже. Трудът им се оказа напразен. В средата на проверка за издръжливост той направи така, че никой да не издържи до края, и те осъзнаха, че или ще се присъедини към тях, или ще умре от старание да го постигне, ето защо прекратиха „прослушването“. Скот Харват беше спечелил пробното изпитание и завоюва място в редиците им.

Владеенето на чужди езици не беше сред качествата, с които тюлените можеха да се похвалят, но талантът на Харват да учи езици беше открит скоро и поощрен. Пратиха го на курсове по всички езици, към които бе проявил интерес или знаеше поне малко, в това число арабски и руски.

Постиженията му като тюлен от Екип шест привлякоха вниманието на Сикрет Сървис и го назначиха в Белия дом като консултант при специалистите им по антитероризъм. Тогавашният президент на страната разбра, че той притежава особен набор от качества, които биха били от по-голяма полза за държавата, ако се приложат в областта на силите за нападение. Така Харват беше включен в изпълнение на свръх секретна програма, ръководена тайно от Департамента по национална сигурност. Това беше един от най-агресивните проекти с най-отдалечен във времето стратегически замисъл, разработван от САЩ. Щом като терористите отказваха да играят по правилата, Харват щеше да постъпва като тях. Хвърлен беше безмилостно срещу тях.

Когато правителството се смени, програмата на Харват беше спряна, а той освободен. Точно тогава го пое Стареца и насочи обучението му към ново, по-високо равнище. Професионалният разузнавач научи младия мъж на всичко, което знаеше. После го изпрати да се обучава заедно с най-добрите стрелци, рамо до рамо с бойни инструктори, следователи и бивши шпиони, дори и специалисти по черна и други видове магии. Когато обучението приключи, Харват беше станал един от най-опасните оперативни работници от силите за борба против тероризма и на разузнаването, занимавали се някога с този занаят. Накратко, той беше хищник на хищниците — животното, привнесено от горния край на хранителната верига, което ловува, но то самото е толкова опасно, че малцина дръзват да го подгонят.

Така или иначе, Харват беше прекарал последните няколко години в благоговение пред Стареца. Независимо от видяното и стореното през кариерата си той чувстваше, че никога няма да достигне нивото на Карлтън.

— И така, в напрежение ли ще ме държиш, или ще ми кажеш какво гледаме? — попита Стареца.

Харват се засмя.

— Какво смешно има? — погледна го Карлтън.

— Тъкмо си представях, че в престижен университет като „Браун“ с всеобхватен основен предмет като „Западна цивилизация“ щеше да си научил поне малко за Закона за таксовите марки.