Брад Тор
Тайният орден (10)

Глава 9

Вашингтон, Окръг Колумбия

Охраната в управлението на Федералния резерв беше като охраната на всички правителствени сгради в столицата на страната. Мъже в униформи с пистолети на коланите патрулираха при входовете, както и на контролни пунктове вътре.

Харват и Карлтън бяха помолени да минат през металния детектор, преди да получат разрешение да отидат до рецепцията в обзаведената с плюшени мебели чакалня.

— Трябваше да те предупредя, но се радвам, че не си взел оръжие — рече Старецът.

— Кой казва, че не съм — отвърна Харват.

За миг Карлтън се подвоуми дали го будалка или не. Реши да не мисли за това и тръгна към рецепцията.

Харват беше възхитен от интериора на сградата. Впечатляващ, дори и за стандартите на Вашингтон. С полирания мрамор и модерната интерпретация на американската класика, ако зданието трябваше да бъде секващ дъха храм на парите, то архитектите бяха постигнали целта си.

След като съобщи имената им на жената зад бюрото, Карлтън се върна при Харват.

— Идвал ли си някога тук? — попита Старецът.

— Не — поклати глава Харват. — Бил съм в Департамента по финансите и в почти всички други правителствени сгради в града, но не и тук.

— Тази не е правителствена.

— Какво имаш предвид?

— Федералният резерв е частна организация. Избрали са наименованието Федерален резерв, за да звучи по-официално, но те въобще не представляват част от правителството.

— Аз пък винаги съм мислил…

Стареца му направи знак да замълчи, защото от другия край на фоайето се зададе някой.

— Ето господина, с когото имаме среща.

Човекът беше в края на четирийсетте, с къса сивееща около слепоочията коса и изпъкнал гърбав нос. Носеше добре скроен сив костюм, с вратовръзка в приглушени цветове и снежнобяла кърпичка в горния джоб на сакото. Обувките му блестяха като огледало.

— Добро утро — поздрави той, като приближи и протегна ръка. — Аз съм Мънро Луис. — Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист и говореше с едва доловим акцент на потомък на заселниците на Нова Англия.

Харват и Карлтън се ръкуваха с него.

— Благодаря, че се отзовахте така бързо — каза той. Погледна Харват и додаде: — Особено вие. Надявам се, че самолетът е бил удобен.

— Повече от удобен. Благодаря — отвърна Харват. Застанал по-близо сега, той установи, че мъжът е претърпял лека козметична хирургическа интервенция — ботокс или някакъв лифтинг, опънал кожата на лицето му. Харват не беше привърженик на козметичната хирургия за мъже. Някои се задоволяваха с малко, но имаше и такива, които не знаеха кога да спрат, и лицата им накрая изглеждаха така, сякаш са видели повече ножове, отколкото скарата в японските ресторанти „Бенихана“.

Луис бе придружен от трима яки охранители в тъмни костюми. Харват забеляза поне още двама във фоайето с въртящи се като на винт глави, които запечатваха всеки човек и всяко движение в подобното на пещера помещение.

— Конферентната зала ни чака — каза Луис. — Да се качим.

Карлтън кимна и човекът на Федералния резерв ги поведе нагоре. По пътя разказваше за различни моменти от историята на Резерва, запечатани на снимки по стените, с две думи — водеше любезен разговор. Познаваше организацията добре, защото беше работил тук повече от две десетилетия. Пътят му във Федералния резерв беше започнал с цитат от Карл Маркс, на който беше попаднал като ученик в гимназията: Парите играят най-важната роля при определяне хода на историята.

Мънро Луис беше срамежливо слабовато момче от скромно потекло и с големи амбиции. Не беше от тези, които стават капитани на футболния отбор или повеждат мъже в бой. Такива умения не притежаваше. Силата му не беше в мускулите или в характера, а в неговия ум.

Беше запален читател и книгите бяха негово убежище. Докато хората отстрани го виждаха като идеален кандидат за академична кариера, той знаеше, че науката е твърде тясно поле за изява за него. Човек не влияе на хода на историята от университетския кампус. За да въздействаш на хода на историята, трябва да си в епицентъра на мястото, където тя се създава. За него този епицентър беше Федералният резерв.

Щом стигнаха в конферентната зала, той пусна гостите си да влязат пред него и даде знак на охраната да остане отвън.

Влязоха в огромна правоъгълна зала с дълга почти девет метра махагонова маса в центъра. Едната стена бе почти цялата заета от голяма мраморна камина, а над масата висеше пищен полилей, който, изглежда, тежеше поне петстотин килограма.

— Мисля, че предвид създалата се ситуация, охраната е необходима предпазна мярка — отбеляза Луис, докато затваряше вратата, и пристъпи към Харват и Карлтън, — но с това трябва да се свикне.

— Винаги е по-добре да я имаш, вместо да ти потрябва — съгласи се Харват.

— Наистина — отвърна Луис. — Може ли да ви предложа, господа, по чаша кафе?

Старият шпионин и неговият помощник поеха порцелановите чаши с чинийки и се присъединиха към Луис на дългата заседателна маса, украсена тук-там с дърворезба. Вече издърпваха столовете си, когато на вратата се почука и след миг тя се отвори.

— А, Уилям — обърна се Луис към мъжа на прага, стиснал папка под мишница. — Благодаря ти, че се присъедини към нас. Това е Уил Джейкъбсън, нашият директор по сигурността — представи той новодошлия.

Джейкъбсън беше едър мъж в края на петдесетте. Имаше спортно телосложение, мускулите на ръцете му изпъкваха под ръкавите на възтесния морскосин костюм. Сребристобялата му коса беше грижливо сресана, кафявите очи бяха тесни като цепнатини. Движеше се със самочувствието на важна особа.

Щом се здрависаха, всички седнаха и Луис подкани Джейкъбсън да поеме председателството на срещата.

— Благодаря, господин Луис — каза Джейкъбсън и погледна към двамата посетители. — Както вероятно сте разбрали, преди една седмица председателят на Федералния резерв Уолъс Сойър почина.

— Как е умрял? — попита Харват.

Джейкъбсън, който не обичаше да го прекъсват, го стрелна с поглед.

— Инфаркт.

— Потвърдена ли е причината за смъртта?

— Да, от съдебен лекар. Макар да не беше известно на пресата, председателят Сойър, който беше на шейсет и шест години, имаше сериозно сърдечно заболяване.

— Къде се е намирал в този момент?

— Разбирате, че не са ви довели тук, за да разговаряме за председателя Сойър — заяви Джейкъбсън с очевидно раздразнение.

Луис вдигна ръка, за да успокои директора по сигурността.

— Няма проблем, Уил. Моля, отговори на въпросите им.

Джейкъбсън пое дълбоко въздух, после го издиша.

— Излизал е от ресторант в Бетесда заедно с жена си.

— С охрана ли е пътувал?

— Да. Била е с него същата вечер — отговори той и зачака следващи въпроси. Такива не последваха и той продължи: — След смъртта на председателя мястото му беше временно заето от заместник-председателя.

— И това е господин Луис?

Мънро Луис поклати глава.

— Не, аз не съм заместник-председател. Аз се отчитам пред Съвета на директорите и съдействам при контрола на оперативната дейност. Постът ми е директор по оперативната дейност.

Харват погледна Карлтън, а после отново Луис.

— Моля за извинение. Организационната структура е малко объркваща.

— Всичко е наред — засмя се Луис. — Чак толкова сложна не е. Съветът на директорите се състои от седем души, всички назначени от президента на САЩ и утвърдени от Сената. Техният мандат е четиринайсет години. От тези седем души президентът избира един председател и един заместник-председател.

— Президентът назначавал ли е председател, който не е от състава на Съвета на директорите?

— Да, има такъв прецедент.

— Значи може да избере и вас например?

— Предполагам, всичко е възможно — засмя се Луис, — но не става така. Председателят се избира измежду членовете на Съвета на директорите.

— И какви са техните отговорности? — попита Харват.

— Контролират дванайсетте регионални банки на Федералния резерв.

— Които с какво по-точно се занимават?

— Представляват дванайсетте окръга, на които Федералният резерв е разделил страната. Работата им е да съдействат в осъществяването на монетарната политика, установена от Комисията за свободния пазар към Федералния резерв. — Луис забеляза, че очите на Харват се изцъклиха като лишени от живот. — Основната задача на Комисията за свободния пазар е да установява лихвените проценти и да търгува с държавните парични средства. Освен това тя контролира и продажбите и покупките от страна на Федералния резерв на държавните ценни книжа на САЩ. Казано по-просто, окръжните банки на Федералния резерв работят за регулиране на дейността на банките в своя район. Стана ли малко по-ясно?

Всъщност не, помисли си Харват, но не искаше да изглежда по-глупав, отколкото се чувстваше.

— Разбрах — излъга той, давайки си сметка, че в най-скоро време ще влязат в областта на неговата специалност. — Моля, продължете.

— Погледнато от девет хиляди метра височина, това е всичко.

— И малко след като председателят Сойър е починал, вашите първи петима кандидати за неговия пост са изчезнали, а един от тях тази сутрин се оказва мъртъв.

Луис кимна.

— Сякаш някой иска да ви изпрати послание.

— Можеш да го повториш пак — отвърна Джейкъбсън и извади една снимка от папката си, която подаде през масата.