Метаданни
Данни
- Серия
- Загадки (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Istanbul Puzzle, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Димитър Димитров, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лорънс О'Брайън
Заглавие: Истанбулска загадка
Преводач: Димитър Добрев Димитров
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-1242-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6384
История
- —Добавяне
7
Черният спортен мотоциклет БМВ S1100R спря до задния вход на блока от стъкло и стомана и гумите му разпръснаха чакъла. След секунди мотористът Малак се качваше със служебния асансьор към луксозния апартамент на последния етаж, с изумителна гледка към Златния рог. На панорамния му балкон някога се бе провел купонът на гостуваща звезда от Холивуд, но тази вечер беше празен.
Арап Анак се намираше в голямата спалня с мраморен под. Момиче с какаова кожа лежеше по корем върху бял килим пред него.
— Ти си дявол — прошепна той. Тя раздвижи съблазнително устни и изстена.
Беше добре обучена и разбираше английски. Той реши да използва отново същия контакт в квартала с червените фенери в Мумбай. Момичето несъмнено си струваше десетте хиляди рупии, както му обещаха. Щеше да даде бонус на човека. Знаеше какво се е случило със семейството му и беше сигурен, че той ще му е благодарен.
Докосна с пръст един от тънките прозрачни воали, които момичето свали. После огледа тялото й. Пред вратата нещо изскърца, но той не реагира. Видя онова, което търсеше.
— Мислиш, че конците на китката ти ще прогонят злите духове, така ли? — попита той.
Тя изстена. Не разбра обрата, който вземаше тази среща.
Той погледна белега на ръката си. После се озърна импулсивно, макар да знаеше, че стаята е сигурна, че не ги наблюдава камера, че няма микрофони. Лично бе проверил за такива устройства.
Време беше…
Приближи длан близо над гърба и проследи извивките на тялото й, без да я докосва.
— Ще ти бъда последният — прошепна той. Дали ще реагира? Усети, че се изпълва с очакване и адреналин.
Някъде вътре в нея се таеше мъничко страх, трябваше да е там, но бе добре прикрит. Най-вероятно предполагаше, че след като бе оцеляла толкова време в тази професия, срещайки се с много мъже, бъдещето ще е същото като миналото.
Някой почука плахо отвън.
— Не мърдай — заповяда й той. Прекоси стаята и открехна вратата.
— Има плик. Изпратиха го до гърка в хотела му — прошепна един глас. — Какво да правим?
— Вземи го, глупако. — Затвори вратата и се върна до килима. Минавайки край малката масичка, той прокара бавно ръка през пламъка на свещта, докато не усети опарването.
— Готова ли си? — прошепна и коленичи до нея. Отпусна ръка върху гърба й.
Тя се сгърчи в очакване. Мъжът посегна наляво и измъкна стоманена спринцовка изпод матрака на огромното легло. Приближи върха до гърба й, удължавайки момента. Тя скоро щеше да усети нещо. Много скоро.
А после то щеше да започне…