Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (59)

59

Момчето изпусна „Ивнинг Стандарт“, който стискаше под мишницата си. Вестникът вече беше мокър. Използва го вместо чадър, но вече не му трябваше. Баща му го вдигаше високо във въздуха. Тълпата около тях замлъкна. Единственият шум бе тихото ромолене на дъжда и съскането от говорителите, поставени по улицата. Сякаш дъждът ги смущаваше.

Нещо изсвистя над тях. Изтребителят прелетя отново. Главите на тълпата помръднаха като една, проследявайки движението му.

Около него се тълпяха мъже, араби и европейци, мюсюлмани от цял свят. Имаше и жени, но предимно назад.

Капките се стичаха във врата му, но на него не му пукаше. Никога не бе виждал толкова мюсюлмани, събрани на едно място в Англия. Беше вълнуващо.

Изпита гордост. Най-после у дома.

Никога преди не беше чувал гласа, който пращеше от говорителите. Следващите няколко думи го наелектризираха. Заради това ли се бяха събрали тук?