Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (39)

39

Сержант Моулъм работеше извънредно. Не се случваше често, само при спешни случаи. Ситуацията в Испания се влошаваше.

Местните блогъри, пристрастените към „Туитър“ и радиожурналистите осигуряваха по-пълна картина на случващото се от TVE — испанската държавна телевизия. Но шефовете му искаха да узнаят дали агитаторите подбуждат към насилие, както се твърдеше.

Сержант Моулъм наблюдаваше картината от охранителните камери в края на Плаза де лус Кортес. Живите образи обикновено се предоставяха на шофьорите, за да преценят какво е нивото на трафика в Централен Мадрид, но сега публичните предавания бяха изключени. Замениха ги със специални предавания на службите за сигурност. Те показваха неокласическа сграда с колони и фронтони, с бронзови лъвове, охраняващи широкото стълбище, водещо към входа.

Образът показваше и тълпа от около пет хиляди мъже и жени, струпани пред Конгресо де лос Депутадос — испанския парламент. Тълпата притискаше редицата испански полицаи от Куерпо Насионал де Полиция. Специалните части за контрол на безредици бяха екипирани с подплатени костюми, прозрачни щитове и футуристични шлемове. Но определено не бяха подготвени за гнева на тълпата.

И не бяха достатъчно на брой. Беше проведена атака срещу малка нова джамия в града. Но защо се стигна до такава реакция след толкова дребна провокация?

Сержантът погледна екрана отдясно. Там бързо се сменяха съобщения от „Туитър“ и „Фейсбук“, споменаващи Мадрид, Плаза де лус Кортес или други ключови думи.

Оценените като подстрекателски от автоматичната текстообработваща система, онези, които насърчаваха насилието, спираха за няколко секунди в центъра на екрана, преди да изчезнат вдясно за по-нататъшна обработка. Но те не бяха много, което му се стори изненадващо. Видя само две през последните пет минути.

Кой, по дяволите, разпалваше тези бунтове? И защо?