Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (25)

25

— Само още два дни и те ще закъснеят. Невероятно! — възкликна Арап Анак, затаил дъх.

Отмести чашата си с кафе. Тя издрънча и замалко не се преобърна. Турското кафе беше твърде сладко и силно за вкуса му, но заведението, собственост на сирийски изгнаник, криеше още няколко възможности. Тази вечер то дори не беше отворено официално. Арап шляпна към една муха, кръжаща над пукнатата захарница. Улучи я. Тя падна на масата и той я помете на пода.

Мъжът погледна през вратата към улицата. Пожълтелите щори бяха спуснати наполовина. Въздъхна тежко и гневно изръмжа. В помещението нямаше кой да го чуе. Собственикът остана някъде отзад. Нямаше вероятност да се появи отново.

Когато след няколко минути вратата към улицата най-накрая се открехна, усмивката му не продължи повече от секунда. Двама млади араби — домакините му за тази среща — се провряха край пластмасовите маси и застанаха пред него. И двамата приличаха на прилежни студенти с джинси и дълги бели ризи без яки.

Арап Анак стана и се поклони.

— Салам Алейкум — поздрави той. — Мир вам.

— Алейкум Салам — отговориха те. — И на теб.

Арап седна и се пресегна към найлоновата чантичка, която носеше със себе си. Извади две пачки с английска валута. Двамата се настаниха до него, погледнаха парите, а после извърнаха очи, сякаш не се интересуваха от тях.

Но лицата им, зачервени в очакване, ги издадоха. Сигурно не бяха виждали толкова пари накуп. И не бяха си представяли, че е така лесно да се доберат до тях.

Страшно лесно е да се впрегне омразата.

— Разпределете ги разумно, ефенди. Уверете се, че много наши братя и сестри ще се включат в петъчната демонстрация. Казах ви, че ще им платя билетите, а аз държа на думата си. Скоро знамето на исляма ще се развее над Англия. — Той се наведе напред, за да изрече най-важното: — Ако спазите клетвата си.

Те кимнаха енергично. Взеха парите. Ръката на единия трепна леко.

Арап се усмихна.

— Тръгнете в различни посоки. — Поклони се със затворени очи. Тези мъже бяха набожни — в това се криеше силата им — но той щеше да я използва срещу тях.

Това плащане и новият член на групата му, човек от британските тайни служби, подредиха последните парченца от мозайката.

Сега нямаше начин този план да бъде спрян.