Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (23)

23

— Знаеш ли, че младият граф Дракула е идвал в този град преди дедите ни да го завладеят? — попита Малак.

Докторът поклати глава, опъвайки кърпата, стегнала устата му. Косата му бе подгизнала от пот. Трепереше, фиксирал поглед в дългия нож с черна дръжка в ръката на похитителя си.

— Сръбска легенда разказва, че графът научил номерата си тук. Византийците били прочути с жестокостта си към пленниците в годините преди падането на града под турско. Един от специалитетите им бил да дерат шпионите живи.

Той приближи върха на ножа до бузата на доктора. Пленникът трепна. На челото му пулсираше вена.

— Изучих техниката му за дране на жертвите. Винаги е започвал от шията, за да може кожата да бъде свалена почти напълно от тялото, а лицето да остане недокоснато.

Сега докторът трепереше неудържимо. Бяха паркирали камиона на малък неохраняем паркинг зад главната улица на истанбулското предградие Бебек. Босфорът се намираше само на няколкостотин метра. Там бяха и претъпканите ресторанти, и магазините на главната улица в Бебек.

— Имаме работа за теб, но преди да започнем, искам да се уверя, че знаеш какво е наказанието, ако създаваш неприятности. Разбираш ли?

Докторът кимна енергично. После заплака. Не силно, тихичко.