Отвличането на Гениевра (130) (Роман от XIII в.)

130. Отмъщението на крал Агрест. Жестоката смърт на дванадесетте сподвижници на Йосиф при Черния кръст

— Добре тогава, ще ви кажа какво съм наумил. Намерението ми е да върна всички наши хора към първоначалния закон, в който те вярваха. Този, който наскоро получих, не ми харесва, напротив, презирам го повече от всичко на света. Понеже мога да ги принудя да променят вярата си само със сила, ще свикам тук всичките си барони един след друг и ще се срещна поотделно с тях в моята стая. Ще сложа образите на нашите богове от едната страна и кръста от другата, този кръст, чрез който християните твърдят, че ще бъдат спасени решилите да го приемат. И ще убием всички, които откажат да почитат нашите богове. Тези, които приемат да го сторят, ще останат живи, но ако получим ясно обещание, че ще ни съдействат.

Веднага след това Ландоан заявил на краля, че планът му е много добре замислен и че ще участва в него на драго сърце. Свикали аристокрацията по тези земи според решенията, които взели. Този, който не искал да почита техните богове, щял на мига да загуби главата си. По този начин загинали неколцина. Ала тъй като тяхната вяра все още не се била затвърдила, защото била съвсем нова, повечето се върнали към предишната си лудост от страх да не умрат. Бил упражнен такъв натиск над клетите хора, че последните върнали вярата си в Мохамед и станали отново също толкова неверни, както и в миналото. След като начинанието завършило, кралят заповядал да заловят дванадесетте приближени на Йосиф и им заявил своето намерение да ги убие, ако не започнат да почитат същите богове като народа. Те отвърнали, че никога няма да се съгласят, каквито и средства да бъдат използвани, за да ги принудят. При този отговор кралят наредил да ги съблекат чисто голи и да ги влачат из града, завързани за опашката на коне. Сетне ги завели до един кръст, който Йосиф бил издигнал в началото на гората. Заповядал да завържат за него първия и да го ударят силно с боздуган по главата, така че да му пръснат мозъка точно срещу кръста. Дванадесетте другари били подложени на едно и също мъчение. Така целият кръст станал аленочервен от пролятата кръв, която бликала силно от всички страни. След това кралят се оттеглил, като мислел, че добре си е отмъстил. Оставил телата пред кръста и се върнал в града. По пътя, на края на едно гробище, намерил дървен кръст. Веднага заповядал да го подпалят, но преди това го влачил из града. Ала едва дал тези заповеди, на мига потънал в умопомрачение и започнал да хапе ръцете си. Когато попаднал на един от синовете си, го удушил. Сторил същото и с един от братята си и със съпругата си. Прекосил с викове улиците на града. До градските порти имало някаква пещ, която тъкмо се канели да запалят. Той скочил в огъня като човек, обладан от лудост, и загинал там.

Тази случка изплашила толкова много местните хора, че те не знаели какво да правят, защото добре разбрали, че въпросната лудост идвала от извършения грях и че Господ Бог се е разгневил от това. Побързали да проводят вестоносец до Йосиф, като му споделили всичко, което ги било сполетяло. Помолили го да дойде възможно най-бързо, защото имали належаща нужда от него. Тези новини наскърбили силно Йосиф. Той пристигнал в града, целият в сълзи. Наредил да вдигнат мъчениците, изоставени пред кръста, и да ги погребат в параклис. Сетне заповядал да измият кръста, целия почернял от кръв, защото кръвта винаги чернее навсякъде, където се пропие. Ала Бог сторил голямо чудо. Никога след това камъкът на кръста не сменил цвета си. Той останал все така черен от кръвта, пролята по него. Ето защо впоследствие бил наречен Черния кръст от тези, които знаели историята. Ала с тези думи разказът спира засега да говори за него, тъй като изложи онова, което искаше да каже, и се връща на мъжете, които се били спрели пред кръста, тоест монсеньор Говен и неговите спътници.