Сам Грийн
Полет 103 (55)

54.

1 декември

Франкфурт

Сам стана и започна да откача кабелите, които свързваха Чандлър с полиграфа.

— Господин Чандлър, благодаря ви за съдействието — каза официално. — Може да си вървите.

И когато Чандлър излезе, се обърна към Орла и Джинас.

— Знаели са — каза им с напълно безстрастен глас. — В ЦРУ са знаели, че на самолета има бомба, и въпреки това са позволили да излети.

— Наистина изглежда така…

— Ех, да можехме да го докажем — каза Сам и стисна юмруци.

— Можем — каза Джинас.

— Наистина ли?

— Да.

Джинас се усмихваше, но очите му бяха тъжни.

— Записваме всички обаждания на товарачите на багаж — каза той. — Записите бяха изпратени в Ню Йорк като част от разследването, но веднага мога да ги изискам. Ако Чандлър наистина е водил разговора, за който разказа, ще го има на запис.

— Значи можем да ги пипнем — възкликна Сам. — ЦРУ нарочно са позволили полет 103 да бъде взривен, макар да са можели да предотвратят атентата. Причината е, че са искали да се отърват от Прентис, Валентин и Ханолд. Трафикът на наркотици от Бейрут ще продължи, а заложниците ще гният в някое мазе. ЦРУ не го е грижа за нищо друго, освен да прикрива собствените си престъпления.

— И на кого ще кажем? — попита Орла.

— На Джим Гелдънс, председателя на управителния съвет на авиокомпанията. — Ако го съобщи на обществеността, няма да успят да го прикрият.

— Ще се опитат — предупреди Сам.

— Обаче ние ще разполагаме с достатъчно информация, за да ги унищожим.

Орла вече беше станала от бюрото, на което бе полиграфът.

— Тогава не е ли по-добре да отидем веднага в Ню Йорк? — предложи тя. — Има полет на „Луфтханза“ в пет. Разбира се, ако има свободни места.

— По дяволите, ако се наложи, ще летим и прави — възкликна Джинас. — Не бива да се бавим.