Сам Грийн
Полет 103 (53)

52.

1 декември

Франкфурт

Летищният хотел „Щайгенбергер“ беше огромен. Намираше се на по-малко от километър от главния терминал на международното летище и помещенията бяха звукоизолирани с такава германска изчерпателност, че човек можеше да си представи, че се намира някъде в глухата провинция, а не под един от най-натоварените въздушни коридори в Европа.

Сам и Орла пристигнаха късно вечерта. Първо летяха от Кипър до Атина, там се качиха на самолета до Рим и хванаха последния за деня полет на „Луфтханза“ за Франкфурт. Можеха да вземат и пряк полет от Кипър, но Сам беше решил да обърка следите им колкото може повече.

Ватиканът беше направил опит да ги убие.

Освен това, ако разбереше колко близо са до разкриването на тайната, обгръщаща полет 103, Сокола също щеше да се опита да им види сметката.

Охраната на всички летища приемаше паспортите им без никакви възражения. Фалшификатите на Сино бяха превъзходни, но пък това трябваше да се очаква от един от най-надеждните агенти на Мосад. Регистрираха се в хотела почти в полунощ и веднага легнаха. Сам дълго не заспа — беше му хрумнало нещо, което обмисляше през целия дълъг ден. Може би дори най-дългият през целия му живот.

Джинас пристигна малко след като закусиха.

Беше взел прекия нощен полет Ню Йорк — Франкфурт.

Това било едно от предимствата да работиш в авиокомпания, както им обясни. Винаги можеш да си намериш билет в последната минута, особено ако си старши колега.

— Е, за какво е цялата дандания? — каза той, след като седна до Сам и Орла и си наля кафе.

— Това, което научихме досега, е чист динамит — тихо каза Сам.

След това започна да разказва.

Джинас седеше неподвижно, погълнат от подробностите, които беше открил Сам.

Първо: бейрутското бюро на ЦРУ пренася тайно наркотици в Съединените щати с помощта на дипломатическата поща. Наркотиците се доставят от Ахмед Шабаан, известен и като Сокола, един от най-страховитите терористи в Близкия изток.

Второ: агентите на ЦРУ са изпратени в Бейрут, за да се опитат да открият къде са американските заложници и да ги освободят. В хода на разследването се натъкват на наркотрафика на бейрутското бюро. След това веднага си тръгват за Вашингтон.

— В ЦРУ са знаели, че се прибират, защото са си запазили местата чрез туристическа агенция, която служи и за параван на Агенцията — каза Сам.

Джинас изглеждаше притеснен.

Сигурно беше очаквал да чуе, че самолетът е взривен от някоя от близкоизточните терористични групировки.

Нямаше да се изненада и ако Сам му беше казал, че е дело на ИРА.

Или на някоя откачалка.

Това бяха обясненията, с които би се справил.

Но ЦРУ?

Само това не беше очаквал.

— Искате да кажете, че на борда на самолета е имало наркотици?

— Нали бяхме на „ти“?

— Добре де — раздразнено кимна Джинас. — Обаче кокаинът и хероинът не могат да свалят джъмбо-джета. Освен ако не са почерпили пилотите.

— Не забравяй, че Сокола е имал достъп до дипломатическата чанта — напомни му Сам. — Просто е сменил пратката наркотици с бомба. А чантата е минала през системата, без да я проверят.

— Защо да го прави?

— Иранците са му платили.

Джинас го изгледа напрегнато.

— Сокола беше един от най-страховитите терористи в Близкия изток — повтори Сам. — Три години стоя в списъка на Мосад с най-издирваните лица, но така и не успяхме да го пипнем.

— И какво стана с него?

— Оттегли се или поне така си мислехме. Превърна се в един от големите близкоизточни трафиканти на наркотици. Връзка между афганистанските макови полета и Запада. Но съм сигурен, че все още е готов да извърши терористично нападение, стига да му платят достатъчно.

— А иранците защо?

— Заради еърбъса, който свалихте в началото на ноември — обясни Сам. — Мисля, че са искали на всяка цена да отмъстят. В Корана го пише, впрочем и в Библията също. Око за око… и така нататък. Затова са решили да свалят самолет. — Впери поглед в Джинас и натърти: — Американски пътнически самолет.

— И са избрали нашия?

— Наели са Сокола да свърши работата, защото е най-добрият — търпеливо обясни Сам. — Знаеш добре, че да се свали самолет не е лесна работа. Ако исках да направя нещо такова, и аз щях да се обърна към Сокола. — Допи си кафето и добави: — А ЦРУ са знаели.

— Знаели са?

— Естествено. Просто се замисли как всичко съвпада. Знаели са, че дипломатическата чанта с пощата се използва за контрабанда на наркотици. Освен това са знаели, че тримата агенти се връщат, за да разкрият скандала. Това щеше да е катастрофа за Агенцията. Щели са да хвърчат глави на най-високо равнище. Не са могли да допуснат това да се случи. Знаели са, че на самолета има бомба, и освен това са знаели, че на него ще се качат Прентис, Валентин и Ханолд. И са го оставили да се взриви… за да си решат проблема.

— Защо мислиш така?

— Защото са изпратили предупреждение до служителите в посолствата из цял свят — обясни Сам. — Да не се качват на полет 103. Десетки са отменили полета си в последната минута. Това може да се види от вашата собствена документация. Защо да ги предупреждават, ако самолетът не е заплашен? Освен това двамина независими един от друг свидетели твърдят, че минути след катастрофата на сцената се е появил хеликоптер „Блек Хок“ и от него са се спуснали няколко души в черно. Това е могло да стане само ако хеликоптерът вече е бил натоварен и във въздуха. Трябва да са знаели, че самолетът ще падне. И са търсили нещо определено.

— Например?

— Документи, които тримата им бивши агенти евентуално са носили със себе си. За да се погрижат, че няма да бъдат намерени.

— Това, което ми разказваш — каза Джинас, — са само предположения. Интересни предположения, но това не променя факта, че са именно предположения. Не можем да отидем и да обвиним ЦРУ, че са позволили американски боинг да бъде взривен във въздуха, причинявайки смъртта на 270 души. Не и без доказателства. Защото иначе направо ще ни линчуват.

— Можем да намерим доказателства — каза Сам.

— Как? И къде?

— Тук, във Франкфурт. Единственото, което ни трябва, е твоята помощ.

— Моята помощ?

Орла кимна и каза:

— Да. Защото трябва да разпитаме товарачите на багаж.