Сам Грийн
Полет 103 (50)

49.

29 ноември

Бейрут

Сам отвори плика, който беше оставен за него в хотела. Сино го беше търсил по телефона и щом видяха телефонна будка. Сам веднага му звънна и му каза за опита за убийство. Сино беше един от по-старшите агенти на Мосад в Бейрут, а те се нуждаеха от конспиративна квартира, докато успеят да се измъкнат от града. Сино му даде един адрес и каза, че ще е там в девет. Сам и Орла веднага спряха едно такси.

Апартаментът се намираше в един от редицата блокове на улица близо до Рамлет ал-Баида, градския крайбрежен квартал. Вече беше късно, над морето бяха надвиснали черни облаци. Улиците бяха опустели. Сино ги посрещна във фоайето на сградата и ги поведе към втория етаж. Изглеждаше разтревожен. Беше изписано на лицето му.

„Но не колкото мен“ — помисли Сам.

Банката настаняваше в апартамента свои клиенти, а при извънредни случаи го предоставяше и на Мосад. Мебелировката беше скромна. Имаше диван, телевизор, малък кухненски бокс и хладилник, зареден със замразени храни, мляко на прах, консерви, чипс и разни зърнени храни и мюслита. В гардеробите имаше ежедневни дрехи от най-широко разпространените размери, а в банята аптечка, пълна с всякакви лекарства и комплект за първа помощ. В едно от чекмеджетата на писалището имаше тайник с фалшив паспорт, на който можеш да залепиш своята снимка, кредитна карта и пет хиляди долара в брой. Ако ти трябват муниции, трябваше само да отместиш плочата зад бойлера, монтиран в един от кухненските шкафове.

С една дума, всичко, от което един беглец и агент на Мосад би имал нужда.

Орла направи три чаши нескафе и сложи по три лъжици захар. Сино погледна отвратено своята, но Сам отпи дълга глътка. Напитката имаше ужасен вкус.

— Той каза „маронитите“ — обясни Сам и погледна Сино. — Това беше единственото, което можах да измъкна от него, преди да го убият.

— Маронитите са основното християнско вероизповедание в Близкия изток — обади се Орла. — Тук представляват около една четвърт от населението, но по света има още приблизително петнадесет милиона.

Сино погледна настойчиво Сам.

— Да нямаш някакви разправии с Ватикана?

— Аз не. Тя — отвърна Сам.

— Защото Маронитската църква получава заповеди направо от Рим.

— Значи те се опитват да ни убият — заключи Сам.

— И това не е всичко — каза Сино. — Причината да ти се обадя, е, че получих допълнителна информация.

— Каква?

— Наркотрафикът, ръководен от тукашното бюро на ЦРУ…

— Да?

— Наркотиците се доставят от Ахмед Шабаан.

— Сокола?

— Същият.

Сам остави чашата на масата.

— Бях чул, че се е оттеглил.

— От тероризма? Може би да, може би не. Когато става дума за Сокола, никой не може да каже със сигурност. Обаче сто на сто не се е оттеглил от бизнеса. Върти контрабанда с наркотици из целия регион. Доставя стоката от афганистанските макови полета и чрез посредници я изпраща в Европа и Щатите.

На Сам не му трябваше много време, за да схване какво се е случило. Ако Сокола доставяше наркотиците за бейрутското бюро на ЦРУ, възможно ли бе да има пръст във взривяването на полет 103?

Когато бе замесен този тип, нямаше нищо невъзможно.

Нямаше как човек, който е бил в екип на Мосад, да не е чувал за Сокола. Той беше начело на списъка с най-издирваните от Мосад терористи цели три последователни години. Веднъж екипът на Сам беше изпратен в Малта, за да го ликвидира. Бяха получили сведения, че е отседнал в малък хотел във Валета, столицата на Малта, но когато пристигнаха, той вече беше избягал или пък следата от самото начало бе фалшива. Тогава бяха успели да стигнат много близо до него — нещо, което по-късно вече не им се удаде. По това време Сам беше започнал да се пита дали Сокола няма къртица в Мосад, защото винаги се оказваше на една крачка пред тях.

— Сокола е един от най-опасните хора в тази част на света — продължи Сино. — Ако те преследва, лошо ти се пише.

— Знам.

— Трябва веднага да напуснете Бейрут.

— Можеш ли да ми намериш нов паспорт?

— Разбира се.

— До утре сутринта?

Сино кимна към Орла.

— И за момичето ли?

— Да.

— Няма проблеми.

— Ако ме няма, погрижи се да се измъкне на безопасно място — каза Сам.

— Къде ще ходиш? — попита Орла разтревожено.

— Някой е разбрал къде сме отседнали и е казал на Маронитската църква — отговори Сам, докато проверяваше пълнителя на беретата. — Сигурно е онзи тип с ланеца, ал-Зариф.