Сам Грийн
Полет 103 (49)

48.

29 ноември

Бейрут

Видя Орла да излиза от хотела и да тръгва към малката бакалия на ъгъла.

Видя и как един мъж тръгва след нея.

И че държи пистолет.

Сам хукна.

Мъжът вече настигаше Орла. По това време на деня улицата беше оживена и засега тя не бе чула или видяла нещо подозрително. Мъжът — млад, брадат, с кожено яке и джинси — започна да разблъсква хората. Един минувач зърна пистолета и страхливо се дръпна. На няколко метра зад мъжа с пистолета покрай бордюра бавно караше черен Форд.

Сам вече знаеше много добре какво прави онзи.

Той самият го беше правил.

Убийство на улицата.

Възможно най-простата форма на ликвидиране на мишена и точно по тази причина една от най-резултатните. При тази акция няма сложни планове, които може да се объркат. Просто се доближаваш до мишената, насочваш оръжието и гледаш да забиеш най-малко три куршуми в главата. Ако има време, не е лошо да изпразниш целия пълнител. До теб върви автомобил, ти скачаш в него и шофьорът потегля със свирещи гуми. Сред всеобщото объркване и паниката има много слаба вероятност да те спрат, а и мъглявите описания, които свидетелите ще дадат по-късно, няма да помогнат.

Бърз, безопасен и смъртоносен удар.

Мъжът вече беше само на пет метра от Орла, а Сам — на десет от него.

„Пет метра, така са ме учили“, помисли Сам.

Стигаш на пет метра от мишената и започваш да стреляш чак тогава.

Ако почнеш от по-далече, може да не улучиш.

А ако стигнеш прекалено близо, човекът може да побегне. Тичащият обект е много по-труден за поваляне.

„Много е вероятно неговото обучение да е същото като моето.“

Сам хукна още по-бързо. Не искаше да извика да предупреди Орла, по-точно още не, защото тя щеше да се наведе или да побегне, а тогава мъжът щеше да почне веднага да стреля.

Мъжът започна да вдига дясната си ръка.

Подготвяше се за изстрела.

Сам беше на три метра зад него. Хвърли се напред, сграбчи мъжа, дръпна го и викна на Орла:

— Залегни!

Някакъв мъж се развика. Някаква жена се разпищя и задърпа децата си, за да избягат. Няколко автомобила намалиха, за да може хората да видят какво става. Зад тях обаче другите шофьори започнаха възмутено да натискат клаксоните. Мъжът замахна с пистолета към лицето на Сам и дулото одра бузата му до кръв. Сам заби левия си юмрук в корема му и му изкара въздуха. Мъжът изпъшка и се преви от болка. Сам знаеше, че трябва да се възползва от тази възможност. Стовари саблен удар върху врата на арабина, като едновременно коляното му се стрелна нагоре и се заби в брадичката му. Мъжът залитна и се отпусна в ръцете му.

„Мога да те убия тук и сега, копеле.

Но още не съм свършил с теб.“

Вляво от тях имаше тесен пасаж. Сам дръпна рязко мъжа и го повлече навътре. Блъсна го в тухлената стена толкова силно, че парче от мазилката се откърти. После извади беретата от джоба си и я стовари в лицето на арабина.

Изплашената Орла дотича и спря до тях.

— Застани зад мен — нареди Сам.

Но тя беше прекалено объркана и не реагира. Сам я хвана за ръката и я дръпна така, че тялото му да я прикрива откъм улицата.

Притисна цевта на беретата в гърлото на мъжа и изръмжа:

— Кой те прати, гадино?

Мъжът дишаше тежко, по устните му се пукаха кървави мехурчета.

Но мълчеше.

— Кажи ми за кого работиш или ще те убия!

Мълчание.

— Имаш три секунди — изрева Сам.

Мъжът затвори очи. „Щом човек затвори очи — каза си Сам, — значи приема съдбата си.“

— Едно…

— Маронитите — изхърка мъжът.

— Какво? — не разбра Сам.

„Май ще проговори“, каза си и отдръпна цевта от гърлото му.

— Маронитите…

Чу се изстрел.

Главата на мъжа отскочи, от слепоочието му плисна кръв.

— Мамка му…

Сам пусна тялото и то се свлече на паважа.

Сам се обърна към улицата и видя цевта на пушка да изчезва в спрелия до бордюра форд. Колата рязко потегли и с непрекъснато натиснат клаксон започна да се промъква между автомобилите.

Сам хвана Орла за ръката и я задърпа.

Хукнаха по улицата. Хората викаха и пищяха, но бяха толкова уплашени от стрелбата, че никой не посмя да се намеси. Сам чуваше виковете сякаш отдалеч. След малко към тях се прибави и воят на полицейски сирени.

Продължиха да тичат, докато не стигнаха до хотела. Сам спря, избърса пръските кръв от лицето си, влезе й спокойно помоли за ключа. Дадоха му и един плик, оставен за него.

— Разполагаме с тридесет секунди да се измием и да изчезнем оттук — каза Сам, щом се качиха в стаята си.

— Какво…

— Просто прави каквото ти казвам — озъби се Сам.

Плисна няколко шепи вода на лицето си, след това напъха малкото си вещи в раницата. Хвана Орла за ръка и я повлече през вратата и по коридора. Когато стигнаха до края му, се огледа. Нямаше никого. Задърпа Орла към стълбището, слязоха по него и излязоха през кухнята на тясната уличка зад хотела.

— Върви спокойно — каза Сам. — Никакво тичане.

Вървяха мълчаливо. Накрая Орла попита:

— Какво всъщност стана?

Сам се поколеба. Вече не помнеше колко пъти се бяха опитвали да го убият, докато служеше в Мосад. Това всъщност беше една от причините да се оттегли. Когато вече не си спомняш бройката, ти е време да се оттеглиш. Първото ти убийство е като първата целувка. Никога не го забравяш. „Орла може да е имала тежък живот — помисли си той, — но досега едва ли са се опитвали да я убият.“

Погледна я и каза:

— Искаше да те убие.

— Но някой го застреля…

Сам кимна и обясни:

— Щеше да проговори. Мисля, че тъкмо щеше да отговори на въпроса ми, затова го гръмнаха.

— Какво ти каза?

— Каза „маронити“ — отговори Сам. — По-точно — „маронитите“.