Сам Грийн
Полет 103 (33)

32.

19 ноември

Бейрут

Бен остави листа с белия прах на масата.

Резултатите от теста бяха недвусмислени.

— Кокаин — каза той и погледна Скот и Джим, които стояха в другия край на малкия апартамент. — Копелетата въртят контрабанда с кокаин. Предполагам, че в другия пакет е имало хероин.

Джим погледна листа. Първата си година в Агенцията беше прекарал в Колумбия в борба с наркокартелите. Беше ходил в селата, където отглеждаха, жънеха и обработваха растението. Беше се сражавал с мъжете, които организираха този бизнес, водил бе дори ръкопашни битки. Знаеше как мирише и какъв вкус има кокаинът и какви вреди може да нанесе по улиците на гетата.

Определено беше кокаин.

— Това е предателство на всичко, за което сме се борили — отбеляза той тихо. — Момчетата ни на терен се бият и умират, за да попречат на този боклук да стигне до нашата страна. А бейрутското бюро вкарва отровата в страната с дипломатическата поща!

— Въпросът е — прекъсна го Бен — какво ще правим?

Тримата потънаха в мълчание.

Още беше рано сутринта. Бен се беше прибрал с пробата вечерта. Бяха му нужни няколко часа, за да приготви комплекта, а след това да проведе теста. Беше го провел три пъти. В случаи като този и с такива доказателства човек не може да си позволи да направи и най-малката грешка. Той остави двамата си колеги да спят и призори също легна, но не можа да заспи. А сега показа доказателствата.

— Ще раздухаме работата — каза Бен.

Скот поклати глава.

— Първо трябва да говорим с Хортън.

— Те няма да позволят това да излезе на бял свят — възрази Бен. — А кой знае, може и да заметат цялата работа. Знаете какво е отношението на Агенцията към подобни неща.

— Хортън има право да знае — настоя Джим. — Той ръководи операциите в Близкия изток. Освен това е заместник-директор. Ако му кажем какво става в бейрутското бюро, той ще се намеси и ще прекрати това безобразие. Той е достоен човек.

— Сигурен съм, че ще го направи — съгласи се Бен.

— Преди това ни трябва още едно доказателство — каза Джим.

Другите двама се обърнаха към него.

— Какво повече ни трябва? — вдигна вежди Бен. — Намерихме шибаните наркотици в дипломатическата поща за Вашингтон.

— Трябва да разберем кой ги получава.

— И как ще разберем?

— Като проследим полет 103.

През прозорците на апартамента нахлуваше светлина, отвън започваха да долитат шумовете на отиващите на работа хора.

— Трябва да се качим на самолета, за да видим какво ще стане с дипломатическата чанта във Вашингтон — настоя Джим. — Така ще разберем кой прибира наркотиците. В момента не можем да кажем със сигурност дали не е набъркан някой от правителството. Или наркотиците се предават на някой местен търговец.

— Значи трябва да се качим на самолета на „Луфтханза“ — предложи Бен.

Джим поклати глава.

— Това ще предизвика излишни подозрения. Предлагам първо да заминем за Кипър и оттам за Франкфурт. Така никой няма да заподозре какво се готвим да направим.

Скот се изправи и погледна през прозореца.

Не му харесваше този план.

Изобщо не му харесваше.