Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сам Улфман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flight 103, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Сам Грийн

Заглавие: Полет 103

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Роман

Националност: английска

Излязла от печат: 28.09.2009

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-058-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2014

История

  1. —Добавяне

50.

29 ноември

Бейрут

В кабинета на ал-Зариф още светеше.

Вече минаваше десет, но Сам знаеше, че ал-Зариф остава до късно на работното си място. Сино, който държеше под око всички информатори на Мосад в града, бе казал, че дебелакът има любовница, която е настанил в жилищна кооперация близо до скъпарския квартал „Сафи Вилидж“. Обикновено излизал от работа към седем да вечеря с нея в апартамента, а после се връщал в кабинета си, в случай че вземе да се обади жена му.

„Или в случай че насам се завърти някой убиец“, каза си с мрачна усмивка Сам.

Приближи се към сградата.

Отвън на спретнати редици бяха паркирани куриерските мотоциклети, основно „Кавасаки 3900“, евтини и лесни за поддържане машини. Имаше и няколко ямахи и хонди. Едно от гишетата беше отворено и Сам видя трима мотоциклетисти, които бяха взели пакети с поща и се връщаха към машините си. Куриерската служба работеше до полунощ и отваряше в четири сутринта, за да прибере пристигналата през нощта на летището поща и да я разпредели за разнасяне из града.

Никой не му обърна внимание, когато влезе в сградата.

Тук беше обичайно непрекъснато да влизат и излизат хора.

Той затвори вратата с пета, измъкна от джоба беретата, насочи я в главата на ал-Зариф и изсъска:

— Една думичка и си труп.

Очите на арабина се ококориха от безумен страх. Потта, която обикновено покриваше челото и врата му, сега направо се стичаше на вадички.

— Какво…

Сам пристъпи още две крачки навътре.

Тикна пистолета в лицето на дебелака, така че да помирише смазката в цевта.

— Някой знаеше къде съм отседнал.

— Нямам представа за какво говориш.

— След тридесет секунди ще дръпна спусъка — тихо каза Сам. — Освен ако не чуя нещо достатъчно интересно, което да ме накара да променя намерението си.

Ал-Зариф вдигна ръце пред лицето си, сякаш да го предпази от куршума.

— Има награда за главата ти и… за жената, която е с теб, Орла Шийни.

— Кой дава наградата?

— Църквата — отговори ал-Зариф. Ръцете му трепереха, гласът му звучеше като грачене. — Маронитската епархия дава десет хиляди долара, ако някой им съобщи местонахождението ви.

— И ти побърза да го изпееш…

Ал-Зариф мълчеше.

„И какво ли би могъл да каже?“, помисли си Сам.

— Ще ти предложа сделка.

Напрегнатото лице на арабина се отпусна. Пред него беше проблеснала надеждица.

— Искам веднага да вдигнеш телефона и да кажеш на връзката ти, че тази вечер с Орла сме дошли при теб и тъй като си имал приготвен пистолет, си ни застрелял.

— Но…

— Направи го — нареди Сам. — Веднага.

Ал-Зариф вдигна слушалката и набра някакъв номер. Разговорът беше кратък и напрегнат, но арабинът изпълни указанията точно.

Сам знаеше, че това няма да заблуди задълго Ватикана. Отците щяха да направят свои проверки и много скоро щяха да установят, че адвокатите на Орла продължават да настояват за изплащане на обезщетението.

„Както и да е, тази лъжа ще ни осигури няколко дни.

Може би това е всичко, от което се нуждаем.“

Сам опря пистолета отстрани в шията на ал-Зариф и натисна силно. С лявата ръка го хвана за перчема и му изви главата така, че да го гледа в очите.

Очите на мъжа започнаха да изхвръкват, а устните му се разтрепериха.

— Отново ще преброя до три… и ако не науча това, което искам, ще те убия.

Доближи лицето си до лицето на арабина.

— Къде отидоха тримата агенти на ЦРУ?

— Кой?

— Тримата агенти на ЦРУ, които са научили, че Шабаан върти трафик на наркотици с помощта на бейрутското бюро — нетърпеливо каза Сам. — Къде са отишли?

— Не знам…

— Добре — каза Сам. — Тъкмо се чудех какво извинение да намеря, за да те убия.

— Но…

— Едно — озъби се Сам.

Направи едва забележима пауза и още по-здраво натисна цевта в шията на ал-Зариф.

— Две…

— В… Кипър — заекна ал-Зариф. — Оттам са се прибрали в Америка.

Сам бавно отслаби хватката си.

— Жалко — усмихна се той. — Точно се надявах да ти осигуря бляскаво погребение.

И докато вървеше към вратата, добави:

— Не забравяй, че ако през следващите няколко дни някой се опита да убие мен или Орла, ще се върна право тук и ще ти видя сметката.