Метаданни
Данни
- Серия
- Сам Улфман (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Flight 103, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Асен Георгиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Грийн
Заглавие: Полет 103
Преводач: Асен Георгиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Роман
Националност: английска
Излязла от печат: 28.09.2009
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-058-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2014
История
- —Добавяне
50.
29 ноември
Бейрут
В кабинета на ал-Зариф още светеше.
Вече минаваше десет, но Сам знаеше, че ал-Зариф остава до късно на работното си място. Сино, който държеше под око всички информатори на Мосад в града, бе казал, че дебелакът има любовница, която е настанил в жилищна кооперация близо до скъпарския квартал „Сафи Вилидж“. Обикновено излизал от работа към седем да вечеря с нея в апартамента, а после се връщал в кабинета си, в случай че вземе да се обади жена му.
„Или в случай че насам се завърти някой убиец“, каза си с мрачна усмивка Сам.
Приближи се към сградата.
Отвън на спретнати редици бяха паркирани куриерските мотоциклети, основно „Кавасаки 3900“, евтини и лесни за поддържане машини. Имаше и няколко ямахи и хонди. Едно от гишетата беше отворено и Сам видя трима мотоциклетисти, които бяха взели пакети с поща и се връщаха към машините си. Куриерската служба работеше до полунощ и отваряше в четири сутринта, за да прибере пристигналата през нощта на летището поща и да я разпредели за разнасяне из града.
Никой не му обърна внимание, когато влезе в сградата.
Тук беше обичайно непрекъснато да влизат и излизат хора.
Той затвори вратата с пета, измъкна от джоба беретата, насочи я в главата на ал-Зариф и изсъска:
— Една думичка и си труп.
Очите на арабина се ококориха от безумен страх. Потта, която обикновено покриваше челото и врата му, сега направо се стичаше на вадички.
— Какво…
Сам пристъпи още две крачки навътре.
Тикна пистолета в лицето на дебелака, така че да помирише смазката в цевта.
— Някой знаеше къде съм отседнал.
— Нямам представа за какво говориш.
— След тридесет секунди ще дръпна спусъка — тихо каза Сам. — Освен ако не чуя нещо достатъчно интересно, което да ме накара да променя намерението си.
Ал-Зариф вдигна ръце пред лицето си, сякаш да го предпази от куршума.
— Има награда за главата ти и… за жената, която е с теб, Орла Шийни.
— Кой дава наградата?
— Църквата — отговори ал-Зариф. Ръцете му трепереха, гласът му звучеше като грачене. — Маронитската епархия дава десет хиляди долара, ако някой им съобщи местонахождението ви.
— И ти побърза да го изпееш…
Ал-Зариф мълчеше.
„И какво ли би могъл да каже?“, помисли си Сам.
— Ще ти предложа сделка.
Напрегнатото лице на арабина се отпусна. Пред него беше проблеснала надеждица.
— Искам веднага да вдигнеш телефона и да кажеш на връзката ти, че тази вечер с Орла сме дошли при теб и тъй като си имал приготвен пистолет, си ни застрелял.
— Но…
— Направи го — нареди Сам. — Веднага.
Ал-Зариф вдигна слушалката и набра някакъв номер. Разговорът беше кратък и напрегнат, но арабинът изпълни указанията точно.
Сам знаеше, че това няма да заблуди задълго Ватикана. Отците щяха да направят свои проверки и много скоро щяха да установят, че адвокатите на Орла продължават да настояват за изплащане на обезщетението.
„Както и да е, тази лъжа ще ни осигури няколко дни.
Може би това е всичко, от което се нуждаем.“
Сам опря пистолета отстрани в шията на ал-Зариф и натисна силно. С лявата ръка го хвана за перчема и му изви главата така, че да го гледа в очите.
Очите на мъжа започнаха да изхвръкват, а устните му се разтрепериха.
— Отново ще преброя до три… и ако не науча това, което искам, ще те убия.
Доближи лицето си до лицето на арабина.
— Къде отидоха тримата агенти на ЦРУ?
— Кой?
— Тримата агенти на ЦРУ, които са научили, че Шабаан върти трафик на наркотици с помощта на бейрутското бюро — нетърпеливо каза Сам. — Къде са отишли?
— Не знам…
— Добре — каза Сам. — Тъкмо се чудех какво извинение да намеря, за да те убия.
— Но…
— Едно — озъби се Сам.
Направи едва забележима пауза и още по-здраво натисна цевта в шията на ал-Зариф.
— Две…
— В… Кипър — заекна ал-Зариф. — Оттам са се прибрали в Америка.
Сам бавно отслаби хватката си.
— Жалко — усмихна се той. — Точно се надявах да ти осигуря бляскаво погребение.
И докато вървеше към вратата, добави:
— Не забравяй, че ако през следващите няколко дни някой се опита да убие мен или Орла, ще се върна право тук и ще ти видя сметката.