Сам Грийн
Полет 103 (36)

35.

19 ноември

Кипър

Туристическа агенция „Скетос“ се намираше на малка странична уличка съвсем близо до река Канлидере, която течеше през средата на Кипър. Беше малка и се управляваше от Григориус Петракис. Преди десет години той я бе поел от своя гъст и я управляваше достатъчно умело, макар и да не печелеше големите пари, които старецът и жена му смятаха, че трябва да изкарва. Беше наел две жени на половин работен ден, които се редуваха сутрин и следобед, но днес и двете ги нямаше. Едната се грижеше за болната си майка, а другата трябваше да си седи вкъщи, защото челядта й се беше заразила с дребна шарка.

Това означаваше, че тази сутрин в агенцията беше само Петракис.

Той обаче реши, че няма кой знае какво значение.

Беше краят на ноември. От март до октомври Никозия винаги гъмжеше от туристи, повечето британци, германци и холандци. Разбира се, за цвят имаше и малко американци, както и гърци от материка. Винаги имаше достатъчно хора, които трябваше спешно да се върнат у дома, а те имаха нужда от резервации на влакови и самолетни билети. Или се местеха от Кипър на гръцките острови и искаха да им се запази стая в хотел. Достатъчно от тези хора се отбиваха в туристическата му агенция, така че да може да живее сносно. Но през ноември туристическият поток драматично пресъхваше. Никой не искаше да дойде в Кипър през зимата. Човек можеше да прекара целия ден в офиса и да направи само една или две резервации.

Така че беше доста необичайно да види наведнъж трима американци.

„Особено такива, които имат пари за харчене — каза си Петракис. — От печалбата ще си поръчам хубав обяд с бутилка добро вино.“

Бен Ханолд резервираше билетите.

Седеше срещу Петракис и му обясняваше подробностите. Имаше нужда от три места за полет 103, който щеше да излети тази вечер от Франкфурт за Вашингтон през Лондон.

— Коя класа? — попита Петракис.

— Няма значение — отговори Ханолд. — За която има билети. Е, ако има икономична — от тях.

— Момент да проверя.

Петракис набра резервациите. Може би щеше да е трудно толкова късно да запази местата от Лондон за Вашингтон. Този маршрут винаги беше оживен, особено сега, в навечерието на Коледа.

— Имате късмет — обърна се той към американеца. — Има достатъчно свободни места. Запазих в икономична класа.

— И три билета за Франкфурт, така че да можем да направим връзката.

Петракис отново се зае с телефона. Имаше полет, който щеше да излети след два часа и да кацне на франкфуртското летище малко преди шест, което им оставяше два часа време, за да се прехвърлят спокойно на полет 103.

— Запазете три места — каза Бен.

Петракис плъзна лист хартия по бюрото. Общата сума за всички билети възлизаше на 4655 долара. От тях, помисли той с лека усмивка, неговата комисиона беше малко повече от двеста долара.

Бен му плати с кредитна карта, взе билетите и пресече улицата до кафенето, където го чакаха Скот и Джим.

— Господа, връщаме се у дома. Ще разбием тази банда наркотрафиканти.

Джим и Скот си допиха кафетата и тръгнаха след него към стоянката за таксита. Летището на Никозия беше само на двадесет минути с кола, но нямаше смисъл да губят време.

Петракис ги гледаше през витрината на агенцията. После взе слушалката и набра един атински телефон.

Бюрото на ЦРУ.

Тъст му и жена му можеше да си мислят, че не ръководи агенцията както трябва, но не знаеха за сделката, която беше сключил с ЦРУ в Гърция. Въртеше бюрото като параван за Агенцията, за чиито служители уреждаше билети за пътуванията им из района на Средиземноморието, и съобщаваше за всеки подозрителен тип, който си запазваше билети от Никозия.

В Агенцията знаеха, че ако някъде по света става нещо незаконно, терористичен заговор, военен преврат, бягство или дезертьорство на агент, обикновено някъде по пътя има замесена туристическа агенция.

А туристическите агенции бяха едни от най-добрите източници на информация в света.

ЦРУ поддържаше туристически агенции като паравани във всички големи градове. Това беше огромна машинария и Петракис беше само малка бурмичка в нея. Но все пак нещо.

— Току-що трима американци си купиха билети от мен — каза той на дежурния в Атина. — Имената им са Джим Прентис, Скот Валентин и Бен Ханолд. Ще пътуват с тазвечерния полет 103 за Вашингтон.

Петракис затвори и си позволи тихичко да въздъхне от задоволство.

Комисиона от билетите.

Плюс комисиона от ЦРУ.

Работите не вървяха никак зле.

А сега наистина вече бе време за обяд. Оставаше да си избере виното, с което да го полее.