Джефри Дивър
Професионалистите (95)

95.

Струпалите се на предната палуба пътници бяха фотографирани от Джим от Ню Джърси, а не Джим от Кливланд или Джим от Лондон (добре, британците предпочитаха „Джеймс“, но щом беше на почивка, той нямаше нищо против да играе по свирката на другите).

Групата се беше сприятелила още в дните, след като океанският пътнически кораб беше напуснал Хамилтън на Бермудите, и прекараха първия си коктейлен час в отбелязване на съвпадения на кариери, брой деца… и фамилни имена.

Четирима мъже на име Джими и две жени на име Сали.

Джим от Калифорния беше долу и нито лепенката, нито лекарството против прилошаване му помагаха и затова не беше включен в картинката.

Джим от Ню Джърси подреди всички в редица пред планшира според него, макар че никой не знаеше какво точно е това — нито пък той — но изглеждаше много морско и забавно да го кажеш.

— Никой да не пее песента от „Титаник“.

Много от тях я пееха, особено след като баровете оставаха отворени до късно през нощта, но истината беше, че малцина, мъже или жени, можеха да изпеят сладникавата песен като Селин Дион.

— Това Флорида ли е? — попита една жена. Джим от Ню Джърси беше сигурен, че е една от онези с името Сали.

Той видя бледа линия на хоризонта, но вероятно бяха облаци.

— Не мисля, все още не.

— Тогава какво е? Сграда е.

— О, това е нефтеното съоръжение. Първото в тази част на Атлантическия океан. Не гледахте ли новините? Някъде преди година. Те откриха нефт между Насау и Флорида.

— Те? Кои са те? Всички казват „те“. Ще снимаш ли? Маргаритата ми се стопли.

— „Ю Ес Петролиум“, „Американ Петролиум Дрилинг“, не си спомням.

— Мразя ги тези неща — измърмори Сали от Чикаго. — Видяхте ли птиците в Залива? Всичките бяха покрити с нефт. Беше ужасно. Плаках.

— И в продължение на месеци нямаше хубави скариди.

Фотографът подреди обектите си в редица пред планшира и натисна копчето на фотоапарата.

Щрак, щрак, щрак, щрак.

Достатъчно, за да е сигурен, че няма да има замижали.

Доказателството за почивката се превърна в силициев чип, туристите се обърнаха, загледани в морето, и разговорът се прехвърли към вечеря, пазаруване в Маями, хотел „Фонтанбльо“ и дали имението на Версаче все още е отворено за посещения.

— Чух, че има душкабина за осем човека — каза Джим от Лондон.

Клеър оспори твърдението.

— По дяволите! — извика Джим от Ню Джърси.

— Скъпи! — смъмри го съпругата му.

Но фотоапаратът беше насочен още веднъж и преди звукът от експлозията да стигне до тях, всички се бяха обърнали и гледаха огромния облак с форма на гъба, който се издигаше на около триста метра във въздуха.

— О, боже! Това е нефтеното съоръжение!

— Не, не!

— О, боже мой! Някой да се обади на някого.

Щрак, щрак, щрак, щрак…