Джефри Дивър
Професионалистите (83)

83.

Шрив Мецгър седеше зад бюрото си, когато чу сирената, но не й обърна внимание.

Все пак това беше Манхатън. Винаги се чуват сирени, както се чуват викове, клаксони, от време на време някой писък и грачене на чайки. Експлозии… Е, отсечени звуци, които най-вероятно бяха експлозии.

Просто обстановката в града беше такава.

Той почти не обърна внимание, особено сега, когато се опитваше да потуши силния горски пожар, в който се беше превърнала задачата „Робърт Морено“.

Хаосът се завъртя около него като торнадо от пламъци: Бари Шейлс, проклетият информатор, онази кучка прокурорката и хората във и извън правителството, които бяха създали програмата за заповеди за специални задачи.

Скоро към тлеещия огън щеше да бъде добавено ново лесно възпламенимо вещество: пресата.

И, разбира се, над всичко това кръжеше Вълшебника.

Чудеше се какво ли решаваше в момента „бюджетната комисия“.

Изненадващо това, което най-много го тревожеше, беше оставката на Бари Шейлс, защото този човек беше дяволски добър. Никой не можеше да управлява безпилотен самолет като него. Той наистина беше ядрото на програмата за специални задачи. Летецът можеше да вдене игла със самолета си. Той…

Мецгър осъзна, че сирените бяха спрели.

И то точно пред кабинета му.

Той се изправи и погледна надолу към затворения паркинг, където се намираше станцията за наземен контрол.

Пълен със…

Несъмнено.

Една кола без маркировка и с примигващи сини светлини, кола на Нюйоркското полицейско управление и един ван — може би на специалните части. Вратите бяха отворени. Полицаите не се виждаха.

Обаче Шрив Мецгър знаеше къде са. Не се и съмняваше.

След малко това беше потвърдено от охранителя долу, който му се обади и заговори неуверено:

— Шефе? — Той прочисти гърлото си и продължи: — Тук има едни полицаи, които искат да говорят с вас.