Джефри Дивър
Професионалистите (77)

77.

Джейкъб Суон се чудеше какво се е случило.

Плановете му за Нанс Лоръл бяха прекъснати от пристигането на необозначена полицейска кола пред апартамента й в Бруклин — точно когато Суон се готвеше да стане, да отиде да посети прокурорката и да разиграе сценария си за отмъщение.

Цивилният детектив бързо я отведе — толкова бързо, че явно ставаше нещо важно. Дали беше свързано със случая „Морено“, който уж вече не беше на дневен ред? Или с нещо друго?

Сега беше в нисана си и се връщаше у дома. Отговорът на загадката пристигна с текстово съобщение от централата му. По дяволите. Шрив Мецгър съобщил, че случаят отново е отворен, но с интересна подробност: Бари Шейлс бил арестуван не за убийството на Робърт Морено, а на Едуардо де ла Руа, репортера, който го интервюирал, когато куршумът пръснал стъклото на хотелския прозорец на хиляди парченца.

Де ла Руа бил американски гражданин — ола, Пуерто Рико! — така че Нанс Лоръл отново работела по случая.

Мецгър не беше обвинен, но беше възможно скоро и това да стане — поне по едно-две обвинения. Естествено арестът на пилота на самолета целеше да го притисне да издаде шефа си.

Дали е лесно да убиеш някого в ареста, запита се Суон. Подозираше, че не е съвсем лесно, поне не без вътрешна помощ, която сигурно щеше да струва много скъпо.

Съобщаваха на Суон, че отново ще се нуждаят от него. Трябваше да чака инструкции. Утре се очертаваше натоварен ден, но понеже вече беше късно, надали щеше да се наложи тази вечер отново да излиза.

Добре.

Малкият касапин беше гладен и му се пиеше вино. Чаша-две испанско албариньо заедно с остатъка от неговия вероник от снощи, старателно загърнати и прибрани в хладилника. На света нямаше главен готвач — дори онези, които се хвалеха с три звезди на „Мишлен“ — който да не обича остатъци, независимо какво говори пред хора.