Джефри Дивър
Професионалистите (76)

76.

— Може би няма да мине лесно пред съдебните заседатели — каза Линкълн Райм, имайки предвид новата теория по делото срещу Мецгър и Шейлс.

Теорията на Амелия Сакс, не неговата. Теория, която адски му допадаше и за чието формулиране страхотно се гордееше с нея. Райм тайно ужасно обичаше хората — някои хора — да го надхитряват.

Сакс погледна към вибриращия си телефон.

— Съобщение.

— Нанс?

— Не. — Тя отмести очи от въпросителния поглед на Мел Купър към Рон Пуласки и накрая към Райм. — Бари Шейлс е задържан. Не е оказал съпротива.

Значи вече действаха според теорията на Сакс, която й беше хрумнала благодарение на един простичък текст на белите дъски.

— Втора жертва: Едуардо де ла Руа.

— ПС: Кръвозагуба. Разкъсвания от прободни рани от стъкла с ширина 3–4 мм и дължина 2–3 см.

— Допълнителна информация: журналист, интервюиращ Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.

— Фотоапарат, диктофон, златна писалка, бележници — липсват.

— По обувките му има влакна от килима в коридора на хотела, прах от входа на хотела.

— По дрехите му има следи от закуската: бахар и сос с черен пипер.

Хрумването й беше още по-блестящо, защото беше простичко: хората, родени в Пуерто Рико, бяха американски граждани.

Ето защо Бари Шейлс беше убил американец по време на нападението от 9 май в „Саут Коув Ин“.

Шефът на Нанс беше решил да прекрати делото „Морено“ само защото той не беше американски гражданин. Обаче Де ла Руа беше. Дори случайна смърт при дадени обстоятелства може да даде основание за отправяне на обвинение в убийство.

— Поне можем да го обвиним в непредумишлено — продължи Сакс. — Шейлс непреднамерено е убил Де ла Руа като част от планираното убийство на Морено. Когато е стрелял, би трябвало да знае, че друг човек в стаята може да бъде фатално ранен.

— Добър анализ, Амелия — прозвуча женски глас в стаята. — Мислила ли си да завършиш право?

Райм се извърна и видя Нанс Лоръл да влиза в салона, отново помъкнала куфарчето и голямата си чанта. Зад нея беше детективът, когото бяха помолили да я доведе, приятел на Сакс. Бил Флеърти. Райм беше преценил, че е по-безопасно Нанс да има придружител. Още се притесняваше, че НИ 516 е на свобода, още повече сега, когато имаше вероятност да подновят случая „Морено“.

Лоръл благодари на детектива, който кимна, усмихна се на Сакс и на Райм и напусна къщата.

— Е, какво ще кажеш за нашия случай? От правна гледна точка — попита Райм прокурорката.

— Ами — настани се тя на масата си, отново извади папките си и се зае да ги подрежда, — вероятно ще успеем да обвиним Бари Шейлс в непредумишлено убийство. Наказателният кодекс ни дава такава възможност. — Тя перифразира текста: — Извършителят е виновен за убийство втора степен, когато с намерението да причини нечия смърт причинява смъртта на трети човек. Така че Амелия има право. Определено имаме шанс за непредумишлено. Обвинението няма да е в най-тежкото престъпление, но съм сигурна, че все пак ще успеем да го обвиним за убийство.

— Благодаря, че се върна — каза Сакс.

— Не, аз ти благодаря, че спаси нашия случай.

Нашия случай…

— На Амелия й хрумна — обади се Лон Селито.

— Аз съвсем пропуснах тази вероятност — додаде Райм.

След това Селито обясни, че се е свързал с капитан Майърс и той с известна неохота се е съгласил да отправят новите обвинения. Прокурорът също им беше дал колебливото си одобрение.

— Сега трябва да решим как да процедираме — каза Лоръл и учуди Райм, като не само разкопча, но и съблече сакото си. Значи можеше да се усмихва, да пие уиски, да се отпуска. — Първо, искам малко информация. Кой е този репортер?

Рон Пуласки беше направил проучването.

— Едуардо де ла Руа, на петдесет и шест. Женен. Журналист на свободна практика и блогър. Роден в Пуерто Рико, има американски паспорт. Обаче живее в Буенос Айрес през последните десет години. Миналата година е спечелил наградата Premio a la Excelencia en el Periodismo за журналистически постижения.

— И испански ли говориш, новобранецо? — попита Райм. — Не спираш да ме изумяваш. Произношението ти си го бива.

— Nada.

— Ха! — обади се Селито.

— Напоследък Де ла Руа пише за „Диарио Семинал Негосио де Архентина“ — продължи младият полицай.

— Седмичен журнал за Аржентина — пробва се Райм.

— Почти. Седмично бизнес списание.

— Разбира се.

— Пишел е поредица материали за американски предприятия и банки, които започват дейност в Латинска Америка. Месеци наред увещавал Морено да му даде интервю по този повод — алтернативната гледна точка защо американските компании не бива да бъдат насърчавани да отварят свои клонове там. Накрая той се съгласил и Де ла Руа отлетял за Насау. Знаем какво се случило после.

— Шейлс е арестуван — осведоми Сакс прокурорката.

— Хубаво. А сега с какви улики разполагаме?

— А, уликите — замислено се обади Райм. — Уликите. Трябва само да докажем, че куршумът е предизвикал разпиляването на стъклата, които са причина за смъртта на репортера. Близо сме. Имаме следи от стъкла по куршума и по дрехите на Де ла Руа. Просто бих искал парченца, които наистина са причинили разрезите и кървенето. — Той погледна към Лоръл. — Съдебните заседатели обичат оръжията, нали?

— Несъмнено, Линкълн.

— Моргата на Бахамите? — попита Сакс. — Патологът сигурно още пази стъклата, не мислите ли?

— Да се надяваме. Хората там може и да крадат часовници и скъпи слънчеви очила, обаче надали счупените стъкла им се лепят по пръстите. Ще звънна на Майкъл да видим какво ще открие той. Можем да докараме тук няколко парчета с клетвена декларация, че парчетата са взети от тялото и са причина за смъртта. По дяволите, може той дори лично да дойде да свидетелства.

— Страхотна идея — възкликна Том. — Ще остане при нас да се помотаем.

Райм въздъхна отчаяно:

— Ама, разбира се, имаме толкова време да си общуваме! Мога дори да го разходя из Голямата ябълка. Знаеш ли, не съм ходил до Статуята на свободата… никога. И смятам така да си остане.

Том се засмя, с което още повече подразни Райм.

Криминалистът извика на екрана снимките от аутопсията и ги разгледа.

— Парченце от югуларната вена, от каротидната или феморалната артерия ще свърши най-добра работа — разсъди той. — Те ще са били фаталните. — Обаче първоначалният оглед не показа видими късчета стъкло, които да стърчат от бледия труп на Едуардо де ла Руа. — Ще звънна на Майкъл утре сутрин. Вече е късно. Не искам да пречим на втората му работа.

Райм можеше да се обади и сега, обаче искаше да разговаря с ефрейтора насаме. Всъщност наистина смяташе да покани Поатие в Ню Йорк, а сега вече имаше и повод да го направи.

Освен това, помисли си той с известна ирония, наистина възнамеряваше да разведе Поатие из града. Обаче Статуята на свободата не беше включена в маршрута.