Джефри Дивър
Професионалистите (7)

7.

След като беше предал щафетата на Райм и екипа, капитан Бил Майърс си беше тръгнал заедно с дразнещия си изказ.

Разследването на заговора срещу Морено беше до някаква степен величаво, но в крайна сметка беше просто един от хилядите случаи на углавно престъпление в Ню Йорк, така че и други неща вълнуваха капитана и мистериозния му отдел от Специалните служби.

Райм предполагаше, че капитанът иска и да се дистанцира. Майърс беше подкрепил областния прокурор — един капитан трябва да го направи, защото полицията и прокуратурата са неразривно свързани, но вече беше време Майърс да се отправи към тайно място. Райм си мислеше за политическата му амбиция, която беше надушил по-рано, и ако беше прав, висшият чиновник щеше да се оттегли и да наблюдава как се развива случаят. После щеше да се върне под светлината на прожекторите, точно навреме, за да привлече вниманието на медиите. Или щеше напълно да изчезне, ако случаят се превърне в пиар кошмар.

Беше много вероятно да се случи точно това.

Райм нямаше нищо против. Всъщност беше доволен, че Майърс си тръгна. Не се разбираше добре с други готвачи в кухнята.

Лон Селито, разбира се, остана. На практика той беше главният следовател и сега седеше в скърцащ плетен стол и размишляваше върху една кифличка на подноса за закуска, въпреки че вече беше излапал половин сладкиш. После потупа два пъти корема си, сякаш се надяваше да е отслабнал достатъчно по време на последната диетична прищявка, че да си заслужи сладкиша. Очевидно не беше.

— Какво знаеш за ръководителя на НРОС? — попита Селито Лоръл. — За Мецгър?

Тя отново заговори:

— Четирийсет и три годишен. Разведен. Бившата му съпруга е адвокат с частна практика на Уолстрийт. Завършил е в корпуса за обучение на запасни офицери в Харвард. После влязъл в армията в Ирак като лейтенант и излязъл капитан. Говорело се, че ще продължи нагоре, но плановете се объркали. Има проблеми, за които ще ви разкажа по-късно. Уволнил се, след това завършил право, както и магистратура по обществена политика в Йейл. Отишъл в държавния департамент, а преди пет години започнал работа в НРОС като оперативен директор. Когато тогавашният ръководител на НРОС се пенсионирал миналата година, Мецгър получил поста, въпреки че бил един от най-младите в ръководството. Говори се, че нищо не би го спряло да поеме властта.

— Ами деца? — попита Сакс.

— Какво? — отвърна Лоръл.

— Мецгър има ли деца?

— О, да не мислиш, че някой го е притискал и е използвал децата, за да го накара да се заеме с неподходяща задача?

— Не — отговори Сакс. — Просто се чудех дали има деца.

Лоръл примигна и погледна бележките си:

— Син и дъщеря. В прогимназията. Отнето му било попечителството за една година. Вече има право да ги посещава, но децата живеят предимно с майка си. Мецгър е настроен повече от войнствено. Има запис на изявлението му, че би взривил с ядрени ракети Афганистан на дванайсети септември 2001 година. Много е откровен, когато става дума за превантивно елиминиране на враговете. Най-големият му противник са американските граждани отвъд океана, за които смята, че се занимават с неамерикански дейности — бунтове или словесна подкрепа на терористични групировки. Но това е неговата политика и тя не ме засяга. — Последва пауза. — По-важното е, че е психически нестабилен.

— Как така? — попита Селито.

Райм започна да губи търпение. Искаше да разгледа криминологичната страна на случая.

Но тъй като Сакс и Селито подхождаха към случаите „глобално“, както би се изразил капитан Майърс, той остави Лоръл да продължи и се опита да изглежда заинтересуван. Тя продължи:

— Има емоционални проблеми, предимно с гнева. Като цяло смятам, че това е нещото, което го движи. Уволнил се е от армията с почести, но там са му се случили неща, които вредят на кариерата му. Пристъпи на ярост, избухвания — наречете ги както искате. Напълно губи контрол. По едно време дори бил хоспитализиран. Успях да изровя някои данни и излезе, че все още ходи на психиатър и си купува лекарства. Задържан е от полицията няколко пъти заради проява на насилие. Но не са му повдигани обвинения. Честно казано, смятам, че е на ръба на параноята. Не е невротик, но определено има моменти на заблуда и пристрастяване — пристрастяване към самия гняв. За да бъдем точни — към последствията от гнева. Според това, което съм проучила по въпроса, облекчението, което изпитваш след изблик на гняв, е пристрастяващо като наркотик. Мисля, че поръчката на снайперист, който да убие омразен човек, за него е наркотик.

Наистина беше проучила. Говореше като психиатър, който изнася лекция пред студенти.

— Как е получил работата тогава? — попита Сакс. Въпрос, който си задаваше и Райм.

— Защото е много-много добър в убиването на хора. Поне това показва служебното му досие — продължи Лоръл. — Трудно ще е да представя личностните му проблеми пред съдебните заседатели, но ще го направя някак. Моля се само да свидетелства. Би било страхотно. Бих се радвала съдебните заседатели да го видят как избухва. — Тя прехвърли погледа си от Райм към Сакс. — Докато водите разследването, бих искала да търсите нещо, което разкрива нестабилността и гнева на Мецгър, както и склонността му към насилие.

Сега паузата предшестваше отговора на Сакс:

— Не мислиш ли, че това е малко несигурно?

Последва битката на мълчанията.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Не знам какви криминалистични доказателства бихме могли да намерим, които да покажат, че този човек има гневни изблици.

— Не мислех за криминалистично, а за общо разследване. — Заместник-прокурорката гледаше нагоре към Сакс, която беше с двайсетина сантиметра по-висока. — В досието ви има добри отзиви за умението да изготвяте психологически профил и да разпитвате заподозрени. Сигурна съм, че ако потърсите, ще намерите нещо.

Сакс вирна леко глава и присви очи. Райм също беше изненадан, че заместник-прокурорката й беше изготвила профил. Сигурно имаше и неговия профил.

Проучила ги беше…

— Така — отсече Лоръл. Бяха се уточнили — трябваше да търсят нестабилност. Схванаха.

Появи се помощникът на Райм. Носеше каничка с прясно кафе. Криминалистът представи мъжа. Забеляза, че гримираното лице на Нанс Лоръл за миг се оживи, когато погледна Том. В очите й несъмнено се появи интерес, макар че колкото и добре да изглеждаше и колкото и очарователен да беше Том Рестън, той не беше подходящ романтичен партньор за тази скарана с романтиката жена. Но малко по-късно Райм заключи, че реакцията й беше предизвикана не от привлекателността на помощника му, а защото той й напомня на някого, когото познава или е познавала добре.

Накрая, след като отклони поглед от младия мъж, прокурорката отказа кафе, като че ли беше в разрез с работата й. Потърси нещо в идеално подредената си чанта. Папките бяха с цветни кодове и той забеляза два компютъра, чиито лампички примигваха в оранжево. Тя извади документ.

— А сега — вдигна поглед тя, — искате ли да видите заповедта за убийство?

Кой би могъл да откаже?