Джефри Дивър
Професионалистите (59)

59.

Половин час по-късно Нанс Лоръл пристигна в къщата на Райм.

— Невъзможно — прошепна тя.

— Той не е снайперистът — каза Сакс. — Увери се сама.

И й хвърли няколко документа на масата малко по-силно, отколкото според Райм беше нужно при дадените обстоятелства. От друга страна, явно двете жени никога нямаше да се сприятелят. Очакваше помежду им да има сблъсък, както любителите на бурите съзират граховозелен облак и си казват: ще има торнадо.

От информационния отдел на Нюйоркската полиция бяха установили, че Бари Шейлс не е бил на Бахамите в деня на убийството на Морено. Бил е в Ню Йорк през целия ден — всъщност от месеци не бил напускал страната.

— Направили са десетки проучвания, засекли са всякакви данни. Помолих ги да проверят повторно. Те дори провериха за трети път. Радиочестотните идентификационни чипове показват, че е отишъл в офиса на НРОС в девет и си е тръгнал най-вероятно за обяд към два часа. Отишъл в „Бенингам“ и платил с кредитна карта. Скенерът на почерка му категорично го доказва. После теглил пари от банкомат — идентификацията според данните от камерата е категорична. Разпознаване на образа по шейсет точки. Върнал се в офиса към три. Тръгнал си към шест и половина.

— На девети май? Сигурна ли си?

— Напълно.

Странен звук, като змийско съскане. Така прозвуча въздишката на Нанс Лоръл.

— В такъв случай какво? — попита Сакс.

— Значи имаме двама неидентифицирани извършители — каза Пуласки.

— Не разполагаме с нищо, което да сочи, че той е снайперистът — додаде Селито. — По-вероятно разчиства или е подкрепление. Обаче имаме обвинения и срещу него.

— Имаме и друга възможност — обади се Райм. — Да забравим за убийството на Морено. Да докажем, че Мецгър е наредил на НИ 516 да убие Лидия Фостър и да постави взривното устройство. Така поне ще имаме обвинението в заговор. Можем да лепнем на Мецгър убийство втора степен.

Обаче Лоръл се съмняваше.

— Не такова дело искам — каза тя.

— Искаш ли? — попита Сакс. Според нея прокурорката се държеше като разглезено момиченце.

— Точно така. Моето дело е срещу Мецгър и неговия снайперист за заговор за извършване на незаконно поръчково убийство. — Тя повиши тон и за пръв път Райм долови напрежение в гласа й. — Заповедта за убийство е основанието ни за това — впери поглед тя в копието на бялата дъска, като че ли я беше предало.

— Все още можем да закопаем Мецгър — отбеляза Сакс. — Има ли значение как?

Без да й обръща внимание, прокурорката застана до прозореца в предната част на салона. Загледа се към Сентръл Парк.

Амелия Сакс я проследи с поглед. Райм знаеше точно какво си мисли: „Аз искам… Моят случай…“.

Райм погледна към Лоръл. Дървото, което гледаше тя, беше блатен бял дъб, Quercus bicolor, дебело и не особено високо дърво, което вирееше добре в Манхатън. Той знаеше за него не от интерес към ботаниката, а защото беше открил миниатюрна частица от листо на блатен бял дъб в колата на Реджи Калахър, по прякор Клоаката — крайно неприятен гангстер от Хелс Кичън. Благодарение на парченцето и малко варовикова пръст беше доказал присъствието на Калахър в Проспект Парк, където беше намерен обезглавеният труп на ямайски наркобос.

Райм се съсредоточи над дървото, когато му хрумна една идея.

Той бързо се извърна към схемата на уликите и дълго се взира в нея. Смътно съзнаваше, че хората му говорят. Обаче не им обръщаше внимание и си мърмореше. После се провикна:

— Сакс, Сакс! Бързо! Искам да отидеш някъде с колата!