Джефри Дивър
Професионалистите (5)

5.

— Жертвата е Робърт Морено — осведоми ги Лоръл, — на трийсет и пет години.

— Морено, звучи ми познато — отвърна Сакс.

— Съобщиха в пресата, детективе — каза Бил Майърс. — На първа страница.

— Чакайте, антиамерикански настроеният американец? Май така го наричаше едно заглавие — добави Селито.

— Точно така — каза капитанът. После изказа горчиво мнението си: — Никаквец.

Съвсем прилично.

Райм забеляза, че коментарът не се понрави на Лоръл. Изглежда, не търпеше отклоняващи вниманието закачки. Спомни си желанието й да се действа бързо и причината вече беше ясна: щом НРОС разберат за разследването, вероятно ще предприемат мерки да спрат делото — законно или не.

Е, и Райм нямаше търпение. Искаше интрига.

Прокурорката показа снимка на красив мъж с бяла риза, седнал пред радиомикрофон. Имаше обло лице и оредяваща коса. Тя им каза:

— Това е скорошна снимка в радиостудиото му в Каракас. Имал е американски паспорт, но бил емигрант, който живее във Венецуела. На девети май бил на делова среща на Бахамите, когато снайперист го застрелял в хотелската му стая. Убити са още двама — телохранителят на Морено и репортерът, който го интервюирал. Телохранителят му бил бразилец, който живее във Венецуела, а репортерът — пуерториканец от Аржентина.

— Нямаше много шум в пресата. Ако правителството беше хванато с пръст на спусъка, така да се каже, щеше да е по-голяма новина. Кой е предполагаемият извършител? — попита Райм.

— Наркокартели — отвърна му Лоръл. — Морено е създал организацията Движение за местна власт, която се занимава с местното население и бедните граждани на Латинска Америка. Критикувал е трафика на наркотици. Разбунил духовете в Богота и в някои страни от Централна Америка. Не успях да открия нищо, което да подкрепи тезата, че конкретен картел е желал смъртта му. Убедена съм, че Мецгър и НРОС са пуснали тези слухове за картелите, за да отклонят вниманието от себе си. Освен това има нещо, което не съм ви споменала. Знам със сигурност, че снайперист на НРОС го е убил. Имам доказателство.

— Какво доказателство? — попита Селито.

Езикът на тялото на Лоръл, но не и изражението й, показа, че тя с удоволствие иска да им покаже подробностите:

— Имаме информатор в НРОС или свързан с нея. Изтече заповедта за убийството на Морено.

— Нещо като „Уикилийкс“ ли? — попита Селито. После поклати глава. — Не, няма как да се е случило.

— Да — съгласи се Райм, — в противен случай историята щеше да е по всички медии. Прокуратурата я е получила директно и без шум.

— Точно така. Информаторът е пуснал заповедта за убийство по капилярите — каза на свой ред Майърс.

Райм не обърна внимание на капитана и странния му изказ.

— Разкажи ни за Морено — обърна се той към Лоръл.

Тя го направи. Роден в Ню Джърси, но семейството му напуснало страната, когато той бил на дванайсет, и се преместило в Централна Америка заради работата на бащата, който бил геолог в северноамериканска нефтена компания. В началото Морено бил записан в американско училище, но след като майка му се самоубила, се преместил в местно училище, където се справял добре.

— Самоубийство ли? — попита Сакс.

— Изглежда трудно понесла преместването… А работата на съпруга й изисквала той да е постоянно на път, за да разкопава и изследва места в региона. Не си стоял много вкъщи.

Лоръл продължи с портрета на жертвата. Още от малък негодувал срещу експлоатацията на местните жители в Централна и Южна Америка от страна на северноамериканското правителство и корпоративните интереси. След като завършил колеж в град Мексико, станал радиоводещ и активист, пишел и излъчвал остри нападки към американците и техния така наречен от него империализъм от двайсет и първи век.

— Установил се в Каракас и сформирал Движението за местна власт като алтернатива за работниците, за да разчитат на себе си, вместо да се налага да се обръщат към американски и европейски компании за работа и към САЩ за помощ. Има пет-шест клона в Южна и Централна Америка и на Карибите.

— Това изобщо не е биография на терорист — отбеляза Райм.

Лоръл продължи:

— Точно така. Но трябва да ви кажа, че Морено е говорил благосклонно за някои терористични организации: „Ал-Кайда“, „Ал-Шабаб“, Ислямското движение от Източен Туркестан в Синдзян, Китай. Сформирал е съюзи с няколко екстремистки групировки в Латинска Америка: Колумбийската АНО — Армията за национално освобождение — и ФАРК, както и Обединените сили за самозащита. Симпатизирал много на „Сендеро Луминосо“ в Перу.

— „Сияйния път“? — попита Сакс.

— Да.

„Врагът на моя враг е мой приятел — отбеляза Райм. — Дори и да взривява деца.“

— И все пак? — попита той. — Поръчково убийство на терорист? За какво?

Лоръл обясни:

— Напоследък блоговете и предаванията на Морено ставали все по̀ антиамерикански. Той наричал себе си „Пратеник на истината“. Някои от изявленията му били страшно злобни. Наистина ненавиждал страната ни. Носеха се слухове, че хора, вдъхновени от него, са стреляли по американски туристи и служители или са взривявали американски посолства и компании отвъд океана. Обаче не успях да намеря нито един случай, когато той действително заповядва или дори предлага да бъде извършено определено нападение. Да вдъхновяваш не означава да заговорничиш.

Въпреки че познаваше госпожа Нанс Лоръл едва от няколко минути, Райм подозираше, че тя бе подбрала думите си много внимателно.

— Обаче според НРОС имало разследване, което доказва, че Морено планира нападение: бомбардировка на седалище на нефтена компания в Маями. Прихванали телефонен разтвор на испански и потвърдили, че гласът е на Морено. — Тя отвори износеното си куфарче и погледна бележките си. — Морено казал: „Искам да погна «Американ Петролиум Дрилинг енд Рифайнинг», Флорида. Във вторник“. Неизвестният му събеседник отговорил: „На десети. Десети май?“. Морено: „Да, когато работниците излизат на обяд“. Другият: „Как ще ги закараш там?“. Морено: „С камиони“. Следва тенденциозно подбран разговор и отново Морено: „И това е само началото. Планирал съм още много такива послания“. — Тя прибра записа на разговора обратно в куфарчето си. — В момента компанията АПДР има две съоръжения във или близо до Флорида: югоизточното седалище в Маями и нефтени съоръжения на брега. Няма как да става дума за нефтените съоръжения, тъй като Морено споменава камиони. Така че според НРОС мишената била седалището на Брикъл авеню. В същото време аналитици на разузнаването открили, че компании, които имат връзка с Морено, доставят дизелово гориво, торове и нитрометан на Бахамите през последния месец.

Три популярни съставки за самоделни бомби. Тези вещества заличиха федералната сграда в Оклахома, където също са били доставени с камиони. Лоръл продължи:

— Ясно е, че според Мецгър ако Морено бъде убит, преди бомбите да бъдат контрабандно внесени в Съединените щати, подчинените му няма да довършат плана. Застрелян е ден преди инцидента в Маями, на девети май.

Без значение дали подкрепяш убийствата, или не, засега изглежда решението на Мецгър е спасило доста хора.

Райм тъкмо щеше да спомене това, но Лоръл го изпревари:

— Обаче Морено не говорел за нападение. Става дума за мирен протест. На десети май по обяд пред седалището на АПДР се появили шест камиона. Не докарали бомби, а демонстранти. А съставките за мнимите бомби били за клона на движението на Морено на Бахамите. Дизеловото гориво било за транспортна компания, торовете — за селскостопански кооперативи, а нитрометанът използвали като почвен дезинфектант. Всичко било законно. Това били единствените материали, забелязани в поръчката, които налагат убийството на Морено, но в същата доставка имало и тонове семена, ориз, резервни части за камиони, бутилирана вода и други невинни стоки. НРОС удобно са забравили да споменат това.

— Да не би да е грешка на разузнаването? — предположи Райм.

Последва по-дълга пауза и Лоръл най-накрая каза:

— Не, мисля, че става дума за манипулация на разузнаването. Мецгър не харесвал Морено, не харесвал начина, по който говори. Записан е да го нарича жалък изменник. Смятам, че не е споделил по веригата цялата информация, която открил. Затова по-висшестоящите във Вашингтон одобрили мисията, мислейки, че става дума за бомба, докато Мецгър знаел, че не е така.

— Значи НРОС са убили невинен човек? — попита Селито.

— Да — отвърна Лоръл. — Но това е хубаво.

— Моля? — рече Сакс, а веждите й се сключиха.

Кратка пауза. Лоръл очевидно не разбираше смайването на Сакс, аналогично на реакцията на детектива по-рано към коментара на Лоръл, че биха имали „късмет“, ако убиецът е цивилен, а не военен.

— Отново става дума за съдебните заседатели, Сакс. По-вероятно е да осъдят обвиняем, убил активист, който просто е упражнявал правото си на свободно слово според Първата поправка, отколкото жесток терорист — обясни Райм.

— За мен няма никаква морална разлика между двете: не екзекутираш някого без съответната процедура. Който и да е той. Но Линкълн е прав, съдебните заседатели трябва да се имат предвид — каза Лоръл.

— И така, капитане — обърна се Майърс към Райм, — ако този случай ще набира сила, имаме нужда от някой като вас, здраво стъпил на земята.

Като се имаше предвид основното средство на придвижване на криминалиста, изразът не беше уместен.

На Райм му се искаше веднага да се съгласи. Случаят беше интригуващ и предизвикателен, откъдето и да го погледнеш. Но забеляза, че Сакс гледа надолу и почесва главата си с пръст. Той се зачуди какво я притеснява.

— Не погнахте ЦРУ за Ал-Аулаки — каза тя на прокурора.

Ануар ал-Аулаки, гражданин на САЩ, беше радикален мюсюлмански имам и застъпник за джихад, както и основен играч на „Ал Кайда“ в Йемен. Емигрант като Морено, той бе наричан „Бен Ладен на Интернет пространството“ и въодушевено насърчаваше нападения срещу американците чрез своите блогове. Измежду тях бяха стрелецът на Форт Худ и самолетният атентатор с бомба в бельото, и двамата през 2009 година, както и атентаторът от Таймс скуеър през 2010 година.

Ал-Аулаки и още един американски гражданин, неговият онлайн редактор, бяха убити при нападение с безпилотен самолет, ръководено от ЦРУ.

Лоръл изглеждаше объркана:

— Как да се захвана с този случай? Аз съм прокурор в Ню Йорк. Убийството на Ал-Аулаки няма връзка с щата. Но ако ме питате дали си избирам дела, които мога да спечеля, детектив Сакс, отговорът е да. Обвинението към Мецгър за убийството на известен и опасен терорист вероятно няма да има успех. Нито дело за убийството на човек, който не е гражданин на САЩ. Но убийството на Морено е нещо, което мога да представя пред съдебните заседатели. Щом осъдя Мецгър и снайпериста му, ще мога да се захвана с други случаи, които са по-зловещи. — Тя направи пауза. — Или може би правителството ще преоцени политиката си и ще се придържа към конституцията… И ще престане да урежда убийства.

Сакс погледна към Райм и каза на Лоръл и Майърс:

— Не съм сигурна. Нещо не е както трябва.

— Не е както трябва? — попита Лоръл, очевидно объркана.

— Не знам, не съм сигурна, че това е работа за нас — рече Сакс.

— За вас с Линкълн ли? — попита Лоръл.

— За когото и да е от нас. Въпросът е политически, а не криминален. Добре е, че искате да спрете НРОС да убива хора. Но не е ли това работа на Конгреса, а не на полицията?

Лоръл тайно хвърли поглед към Райм. Сакс несъмнено имаше право — а на него дори не му беше хрумнало. Когато ставаше дума за закона, той слабо се интересуваше от това кое е правилно и кое е грешно. Достатъчно му беше, че Олбъни, Вашингтон или Градският съвет са формулирали подходящо обвинение. Оттук нататък работата му беше проста: да събере доказателства срещу обвиняемия.

Все едно да играеш шах. Имаше ли значение, че създателите на тази мистериозна игра са решили кралицата да е всемогъща, а конят да се движи под формата на „Г“? Не. Обаче щом са установени, трябва да играеш по правилата.

Той не обърна внимание на Лоръл и продължи да гледа Сакс.

Стойката на заместник-прокурора се промени леко. Първо Райм си помисли, че позата й е отбранителна, но после осъзна, че не е така. Беше заела адвокатска поза. Все едно се бе изправила в съдебната зала и беше застанала пред съдебните заседатели, които все още не са убедени във вината на заподозрения.

— Амелия, мисля, че справедливостта е в детайлите — започна тя. — В малките неща. Не водя дела за изнасилване, защото обществото става по-нестабилно, когато се упражнява сексуално насилие върху жени. Водя дела за изнасилване, защото един човек е нарушил забраните в Наказателния кодекс на Ню Йорк, параграф сто и трийсет точка трийсет и пет. Това правя аз, това правим всички. — След пауза продължи: — Моля ви, Амелия. Следя работата ви. Искам да участвате.

Амбиция или идеология, чудеше се Райм, докато гледаше Нанс Лоръл, твърдата й лакирана коса, късичките пръсти и ноктите без лак, малките й стъпала с удобни обувки, които старателно беше намазала с боя, както лицето си — с фон дьо тен. Не можеше да каже със сигурност, но беше забелязал едно: вледени го липсата на страст в черните й очи. Линкълн Райм не се вледеняваше лесно.

В тишината, която последва, погледът на Сакс срещна този на Райм. Очевидно тя усещаше колко силно той иска случая. Това беше решаващият фактор. Кимна.

— С вас съм — каза Амелия.

— И аз. — Райм гледаше не към Майърс или Лоръл, а към Сакс. Изражението му казваше „благодаря“.

— Въпреки че никой не ме попита — измърмори Селито, — и аз с удоволствие ще прецакам кариерата си, за да спипам висш федерален служител.

— Предполагам, че дискретността е приоритет — каза Райм.

— Не трябва да вдигаме шум — отвърна Лоръл. — Иначе доказателствата ще започнат да изчезват. Но засега да не се тревожим. В службата сме направили всичко да запазим случая в тайна. Силно се съмнявам НРОС да знае нещо за разследването.