Джефри Дивър
Професионалистите (4)

4.

Миризмата на риба на грил вероятно със зелен лимон и банан го разсея за миг. Нещо друго, някаква подправка. Не можеше да определи точно.

Подуши въздуха отново. Какво можеше да е?

Стегнат, с късо подстригана кестенява коса, той продължи разходката си по разбития тротоар — черен път, където напълно липсваха бетонни плочки. Беше много горещо и той се зарадва, че поне не носи вратовръзка. Отново спря близо до буренясал двор. Улицата с ниски магазини и пастелни къщи, които се нуждаеха от още боя, беше безлюдна в късната сутрин. Нямаше хора, само два мързеливи мелеза се бяха изтегнали на сянка.

После се появи тя.

Излизаше от магазин „Дийп Фън Дайв“ и вървеше в посока Уест Бей.

Младата жена беше с тен и светлоруса разрошена коса, а от слепоочието до гърдите й се спускаше тъничка плитчица, украсена с мъниста. Фигурата й беше като на пясъчен часовник, но тъничък. Носеше жълто-червен бански костюм и прозрачен оранжев шал, завързан на кръста. Стигаше до глезените й. Беше гъвкава, енергична и усмивката й можеше да бъде палава.

Каквато беше сега.

— Я виж ти — каза тя и спря до него.

Мястото беше тихо, недалеч от центъра на Насау и доста замряло в търговско отношение. Кучетата гледаха летаргично, с провиснали уши като подгънати страници в книга.

— Здрасти! — Джейкъб Суон свали слънчевите си очила, избърса лице и пак ги сложи. Щеше му се да си беше взел слънцезащитен лосион. Пътуването до Бахамите не беше планирано.

— Хм. Може би телефонът ми не работи — изрече Анет кисело.

— Вероятно работи — предположи той с гримаса. — Знам. Казах, че ще се обадя. Виновен съм.

Обаче вината му беше съвсем дребна. Анет беше жена, за чиято компания той беше платил, така че престорено свенливата й забележка не беше толкова остра, колкото щеше да бъде при други обстоятелствата.

От друга страна, онази нощ миналата седмица беше нещо повече от предвиденото. Беше го таксувала само за два часа, но беше останала с него цялата нощ. Не беше като в „Хубава жена“, разбира се, но пък бяха прекарали добре.

Договорените часове бяха отлетели бързо, докато нежният влажен ветрец влизаше и излизаше през прозореца, а шумът на океана ритмично нарушаваше тишината. Беше я попитал дали ще остане и Анет се беше съгласила. Хотелската му стая имаше кухненски бокс и Джейкъб Суон приготви късна вечеря. След като пристигна в Насау, си беше купил малко козе месо, лук, кокосово мляко, олио, ориз, лют сос и местни подправки. Опитно отдели месото от кокала, наряза го на хапки и го маринова. До единайсет вечерта яхнията беше къкрила на бавен огън в продължение на шест часа и беше готова. Изядоха храната и пиха червено вино от долината на Рона.

После се бяха върнали в леглото.

— Как е работата? — попита той и кимна към магазина, за да стане ясно за коя работа говори, въпреки че почасовата работа в „Дийп Фън“ й докарваше клиенти, които й плащаха много повече, отколкото за шнорхели под наем. (Иронията в името на магазина не убягваше и на двамата.)

Анет сви прекрасните си рамене:

— Не е зле. Икономиката е в криза, обаче богаташите все още търсят контакт с коралите и рибите.

Буренясалият двор беше украсен с голи гуми и бетонни блокове, няколко вдлъбнати и ръждясали обвивки на уреди, чиито вътрешности отдавна бяха изтърбушени. С всяка секунда ставаше все по-горещо. Навсякъде беше пусто и прашно, имаше празни консервени кутии, храсти за подрязване, избуяла трева. Разнасяха се остри миризми на печена риба на грил, зелен лимон, банани и на запален боклук.

И онази подправка. Каква ли беше?

— Не си спомням да съм ти казвала къде работя — кимна тя към магазина.

— Каза ми — изтри той изпотеното си лице.

— Не ти ли е горещо със сако?

— Имах среща на закуска. Трябваше да изглеждам официално. Върнах се само за деня. Не знам каква ти е програмата…

— Довечера? — предложи Анет.

— Имам друга среща. — Лицето на Джейкъб Суон не изразяваше никакви емоции. Просто я погледна в очите и го каза. Нямаше съжаление, нито момчешки флирт. — Надявах се да се видим сега. — Представи си, че правят секс. Това почувства.

— Какво беше онова вино?

— Което сервирах с вечерята ли? „Шатоньоф дьо Пап“. Не си спомням от коя винарна.

— Беше страхотия.

Това не беше дума, които Джейкъб използваше често — по скоро никога — но реши, че виното наистина беше такова. Връзките на долнището на банския й висяха, готови да бъдат развързани. Джапанките й показваха сини нокти и златни пръстени на големите пръсти. Отиваха на халките на ушите й и на сложната комбинация от златни гривни.

Анет също го измери с поглед, спомняйки си мускулестото му тяло, тънкия кръст, силните гърди и ръце. Изваяни. Тренираше здраво, за да ги оформи.

— Имах планове, но… — Изречението завърши с усмивка.

Докато вървяха към колата му, тя го хвана за ръка. Той я съпроводи до предната седалка. Вътре тя му даде напътствия как да стигне до апартамента й. Той запали колата, но спря, преди да превключи на скорост.

— О, забравих. Може и да не се обадих, но ти донесох подарък.

— Не може да бъде! — изписка от удоволствие тя. — Какъв?

Той извади кутия от раницата на задната седалка, която използваше и като делово куфарче.

— Харесваш бижута, нали?

— Че кое момиче не обича? — попита Анет.

Докато тя отваряше кутията, той поясни:

— Това не замества таксата ти, а е допълнение към нея.

— О, моля те — отвърна тя с усмивка и се съсредоточи върху отварянето на дългата тясна кутия.

Суон огледа улицата. Все още беше пуста. Прецени ъглите, дръпна лявата си ръка назад — отворена, с раздалечен палец и показалец — и удари жената силно по гърлото по един особен начин.

Тя изпъшка. Повдигна се назад и хвана шията си.

— Ъх, ъх, ъх…

Ударът беше рискован. Трябва да го нанесеш нежно, за да не смачкаш напълно трахеята на жертвата и тя да може да говори, но да не може да вика.

Взираше се в него. Може би се опитваше да изрече името му — фалшивото име, което й беше казал миналата седмица. Суон имаше три американски и два канадски паспорта и кредитни карти с пет различни имена. Не помнеше кога за последен път беше използвал Джейкъб Суон с някого, когото не познава добре.

Изгледа я спокойно и се обърна, за да извади тиксото от раницата си.

Суон си сложи латексови ръкавици с телесен цвят и откъсна парче тиксо от ролката. Поспря. Това беше. Подправката, която готвачът наблизо беше добавил към рибата.

Кориандър.

Как не се беше сетил?