Джефри Дивър
Професионалистите (97)

97.

Бари Шейлс затвори вратата на Стаята на смъртта и без да обръща внимание на Шрив Мецгър, отиде при Райм и Сакс. Кимна.

Амелия го похвали за превъзходното управление на безпилотния самолет.

— Да, госпожо — каза той сдържано, а светлосините му очи се отместиха настрани. Донякъде резервираността му се дължеше на това, че се изправя пред двама души, които имаха намерение да го обвинят в убийство. След като помисли, Райм реши, че не е така. Просто изглеждаше много прикрит човек.

Може би, когато притежаваш неговите умения, умствено и емоционално си различен от другите през по-голямата част от времето.

Шейлс се обърна към Райм:

— Трябваше да действаме много бързо. Не ми се удаде възможност да попитам как се сетихте, че се очаква нападение на съоръжението.

— Имаше някои доказателства, за които не се знаеше нищо — отвърна той.

— О, точно така. Някой беше казал, че вие сте царят на доказателствата.

Райм реши, че доста му допада тази съдържателна фраза. Щеше да я запомни.

— По-точно парафин с променени молекули, ароматно съединение и циклоалкан… О, и някои алкани.

Шейлс примигна два пъти.

— Или на разбираем език: нефт.

— Нефт ли?

— Точно така. Следи от него бяха намерени по дрехите и обувките на Морено и неговия телохранител. Би трябвало да се е оказал върху тях преди нападението ви, когато са били на срещи в „Саут Коув Ин“. Не се замислих много — на Бахамите има рафинерии и складови съоръжения. Но после осъзнах нещо друго: сутринта, когато умира, Морено се среща с някакви хора, за да говорят за поставянето на началото на транспортни и селскостопански дейности там като част от Движението за местна власт. Но освен това знаехме, че торове, дизелово гориво и нитрометан са били доставени преди седмици в неговите компании. Ако тези компании все още не са били учредени, за какво са му тези химикали?

— Свързахте нефта с вероятна бомба.

— Знаехме за съоръжението от първоначалното разследване на плановете на Морено за десети май. Тъй като той шумно се обявяваше против „Американ Петролиум Дрилинг“, може би в крайна сметка компанията беше мишена на истинско нападение, а не само на протест. Мисля, че в неделя или в понеделник той се е срещнал с работници на съоръжението — може би за да получи актуална информация относно охраната. А, имаше и още едно нещо, което не се връзваше. Сакс го разгада.

— Когато Морено идва в Ню Йорк по-рано този месец, единствената среща, на която не кани преводачката си, е срещата с Хенри Крос във фондацията „Класни стаи за Америка“. Защо не? Повечето срещи са невинни — Морено няма да допусне тя да превежда, ако на срещата става въпрос за нещо нелегално. Ами срещата с Крос? Ако беше невинна, какво лошо има Лидия Фостър да присъства, дори да не й се налага да превежда? Това ми подсказа, че може би не е толкова невинна. Крос ми разказа за мистериозния син реактивен самолет, който Морено вижда. Е, не можахме да намерим нищо, свързано със сини реактивни самолети, които да съвпадат с това, което вижда Морено. Точно това би казал някой на полицай, за да отклони вниманието му — каза Сакс.

Райм затвори отново:

— „Класни стаи за Америка“ има представителства в Никарагуа, откъдето са доставени дизеловото гориво, торовете и нитрометанът. Няма как да е било съвпадение. Проучихме Крос и разбрахме, че всъщност е Круз и че с Морено имат история. Братът на Круз, който бил най-добър приятел на Морено, е убит в Панама по време на инвазията. Това го е настроило срещу Съединените щати. Проучихме записите на пътуванията на Круз и кредитните му карти и открихме, че вчера е заминал за Насау.

— Моят човек в полицията на Бахамите откри, че той и Морено са наели товарен кораб преди месец. Напуснал е пристанището тази сутрин. Полицията нахлу в склада, където е бил натоварен корабът, и откри следи от експлозивни вещества. Това ми беше достатъчно. Обадих се на Шрив, а той се обади на теб.

— Значи все пак Морено не е бил невинен — прошепна Шейлс и хвърли поглед към Мецгър.

— Никак даже. Свалили сте лош човек, пилоте — каза Сакс.

Летецът погледна шефа си. Изражението му беше трудно разгадаемо. И противоречиво. Един начин на тълкуване беше: „В крайна сметка беше прав, Шрив. Беше прав“.

— И това нямаше да е единственият му проект — добави Райм.

Разказа им за подслушания телефонен разговор, който Нанс Лоръл им беше прочела на първата среща в понеделник.

Планирал съм още много такива послания…

— Бари — каза Мецгър, — ще изпратя нашите посетители. После бих желал да поговорим в офиса ми.

Последва пауза, достойна за Нанс Лоръл. Най-накрая летецът кимна.

Мецгър ги изпрати до изхода през паркинга и сърдечно им благодари.

Отвън Райм мина през отрязаната част от тротоара, за да пресече улицата и да стигне до буса, който ги чакаше. Сакс мина през бордюра. Райм забеляза, че потрепна и леко изпъшка от болка, докато го правеше.

Тя скришом го погледна, сякаш за да види дали е забелязал смръщването й, и после бързо погледна напред.

Заболя го. Сякаш току-що го беше излъгала.

А той отговори с лъжа — направи се, че не е забелязал.

Те пресякоха улицата към вана. После Райм спря инвалидната количка насред тротоара. Амелия се обърна.

— Какво има, Райм?

— Сакс, трябва да поговорим.