Джефри Дивър
Професионалистите (91)

91.

— Бизнесът не е това, което беше, бизнесът с оръжия, имам предвид — разказваше им Суон. — „Уокър Дифенс“ имаше проблеми, големи проблеми, тъй като войните преставаха.

— Вярно е. Когато бях там, много съоръжения във фабриките бяха затворени — каза Сакс на Райм.

— Точно така. Изгубихме шейсет процента от приходите и компанията беше на червено. Господин Уокър беше свикнал на хубав живот. Няколко от бившите му съпруги също. Както и настоящата му, която беше с трийсет години по-млада от него. Без добри доходи можеше и да не е много склонна да остане.

— Неговият астън мартин ли беше в сградата? — попита Сакс.

— Да. Един от неговите. Той има три.

— Много добре. Три.

— Имаше и още. Той вярваше, както и аз, че компанията върши добри дела, добри за страната. Стрелковата система за безпилотния самолет например. И това беше само едно от тях. Работата ни беше важна. Трябваше да поддържаме дейността на компанията. — Суон продължи: — От САЩ не пристигаха толкова поръчки, колкото преди, затова господин Уокър започна бизнес в други страни. Но там имаше голям излишък на оръжия. Не се търсеха много. Затова той създаде търсене.

— Като подкупи офицери и министри на отбраната от Латинска Америка, нали? — попита Нанс Лоръл.

— Точно така. Както и в Африка, и на Балканите. Малко и в Близкия изток, но там трябва да се внимава. Не искаш да те хванат да продаваш оръжия на бунтовници, които убиват американски войници. Та така, Симон Флорес, телохранителят на Морено, беше в бразилската армия. Дейността на господин Уокър в Латинска Америка е в Сао Паоло и затова Флорес беше наясно с подкупите. Когато напусна армията, той отмъкна много доказателства — достатъчно, за да тикнат господин Уокър в затвора до края на живота му. Флорес започна да го изнудва. Беше се срещал с Морено и харесваше дейността му. Морено го нае за свой телохранител. Предполагам Флорес е смятал, че това ще бъде добро прикритие. Можеше да пътува с Морено из Карибите, да купува недвижимо имущество, да инвестира парите, да намира офшорни банки — и все още да се прави на войник като телохранител. — Той хвърли поглед към Райм. — Да, правилно сте разбрали. Флорес не смяташе, че е разумно да идва на наша територия на първи май. А господин Уокър се притесняваше, че всичко ще излезе наяве.

— И ти фалшифицира разследването на Морено? — попита Сакс.

— Не, не беше фалшифицирано. Бих казал, че беше избирателно. Наблегнах на торовете за направата на бомба. След това НРОС пусна заповедта в сила на девети май, аз отидох в Насау, за да изчакам фойерверките. Бяхме сигурни, че след това всичко ще затихне, но после чухме за делото срещу Мецгър и Бари Шейлс. Господин Уокър ме накара да направя всичко по силите си, за да го спра. О, между другото, Мецгър не знаеше какво съм намислил. Да, искаше Уокър и всички други негови доставчици да унищожават доказателства и да изтриват имейли, но това беше всичко.

— Добре, това е достатъчно засега — каза Лоръл. Тя кимна към Амелия Сакс: — Може да го задържите.

Сакс обаче имаше въпрос:

— В „Уокър“ защо дойдохте да ме посрещнете във фоайето? Беше рисковано. Ами ако ви бях видяла, докато ме следите?

— Със сигурност беше рисковано. — Суон сви рамене. — Но вие бяхте добра. Извадихте ме от релси няколко пъти. Исках да ви видя отблизо. Исках да видя дали имате слаби страни. — Той кимна към коляното й. — И ги открих. Ако не бяхте една крачка пред мен в къщата на Бостън, може би нещата щяха да се развият по друг начин.

Сакс извика няколко униформени от Нюйоркското полицейско управление, те изправиха Суон на крака и го поведоха към полицейска кола. Той спря и се обърна.

— Още едно нещо. В къщата ми. В мазето.

Амелия кимна.

— Ще намерите една жена. Казва се Карол Фиори. Туристка от Великобритания.

— Моля? — Сакс примигна. На Лоръл й трябваше малко време, за да се съвземе.

— Дълга история, но както и да е. Тя е в мазето.

— Вие… Тя е в мазето ви. Мъртва ли е? Или ранена?

— Не, не, не. Добре е. Вероятно отегчена. Заключена е там долу с белезници.

— Какво направихте? Изнасилихте ли я? — попита Лоръл.

— Разбира се, че не — оскърбено отвърна Суон. — Приготвих й вечеря. Аспержи, картофи и моята версия на „Вероник“ — телешко с грозде и бюр блан. Доставиха ми месото от специална ферма в Монтана. Най-доброто в света. Отказа да яде. Не предполагах, че ще иска, но бях длъжен да опитам — сви рамене той.

— Какво щяхте да правите с нея? — попита Сакс.

— Наистина не знаех — отговори Суон. — Не знаех.