Джефри Дивър
Професионалистите (90)

90.

Името му беше Джейкъб Суон, началник на охраната на „Уокър Дифенс Систъмс“. Суон беше бивш военен, изгонен от полка заради прекалено жесток разпит на заподозрян в Ирак. Не чак изтезание с вода, но отстраняване на няколко сантиметра кожа от телата на неколцина въстаници. Отстранени били и някои части на тялото. „Изкусно и бавно“ пишеше в доклада.

По-задълбочено разследване разкри, че живее сам в Бруклин, купува си скъпи кухненски принадлежности и често посещава сам скъпи ресторанти. Миналата година ходил два пъти в „Бърза помощ“. Първия път заради огнестрелна рана, която според твърдението му била дело на непознат ловец, докато бил на лов за елени. Втория — заради лошо порязване на пръста уж с нож, докато Суон режел лук за някакво ястие.

Първото беше лъжа, а второто може би беше истина, предположи Райм, като се имаше предвид хобито на Суон, за което вече знаеха.

Комбинирайте онези съставки с хайвер и ванилия и ще получите изключително скъпо ястие, което сервират в „Пачуърк Гус“…

Близо до полицейския кордон спря кола, стар модел „Хонда“, която се нуждаеше от ремонт.

От нея излезе Нанс Лоръл, с бялата си блуза и морскосин костюм, същия като сивия. Търкаше бузата си и Райм се зачуди дали току-що си е сложила грим. Заместник-прокурорката приближи и попита дали Сакс е добре.

— Добре е. Малко се спречкаха. Но той го отнесе — отговори Райм и кимна към Суон. — Прочетени са му правата. Не е поискал адвокат, но не иска да съдейства.

— Ще видим тази работа — отвърна Лоръл. — Хайде да говорим с него. Може да имам нужда от помощта ви, Линкълн. Ще го доведем тук.

— Не е необходимо. — Той погледна надолу към инвалидната количка. — Казват, че е доста добра на неравен терен. Да проверим дали е така.

И количката веднага пое през ливадата право към заподозрения. Нанс Лоръл и Сакс я последваха. Заместник-прокурорката погледна Суон:

— Казвам се…

— Знам коя сте.

Последва една от типичните за нея паузи.

— Джейкъб, знаем, че Хари Уокър стои зад всичко това. Поръчал ви е да направите фалшиво разследване, за да накарате НРОС да убият Робърт Морено като прикритие, за да можете да убиете телохранителя му Симон Флорес, който е изнудвал Уокър. Били сте в „Саут Коув Ин“, когато се е случило, и сте чакали своя час. Веднага след това, преди да дойде спасителният екип, сте нахълтали в апартамент 1200 и сте намушкали до смърт Флорес и Едуардо де ла Руа. След това сте отишли при адвоката на Флорес в Насау, измъчвали сте го и сте го убили, откраднали сте документите, които Флорес е оставил на съхранение при него — документите, които Уокър се е притеснявал да не станат обществено достояние. След като разследването ми започна, Мецгър даде на Уокър обновена информация и имена, за да унищожи доказателства и да бъде нащрек, тъй като полицията разследва случая. Но Уокър ви нареди да направите още нещо — да елиминирате свидетелите и следователите. Вие убихте Анет Бодел, Лидия Фостър и шофьора на Морено, Влад Николов. — Лоръл погледна към Сакс. — Офицери в Куинс са намерили тялото му в мазето на къщата му.

Суон едва погледна превързаната си ръка и не каза нищо. Прокурорката продължи:

— Заедно със сътрудници в Насау сте подготвили убийството на капитан Райм и други, които са работили с него там… А после и това — кимна тя към обезобразения крайградски пейзаж, който наподобяваше военна зона.

Дълбочината на тази информация, представена толкова безчувствено от Нанс Лоръл, трябваше да изненада Суон, но той се поколеба само за миг и после заговори с равен тон:

— Първо, що се отнася до този инцидент… — Посочи къщата на Бостън. — И що се отнася до оръжията, всички ние имаме разрешително за притежание на федерално огнестрелно оръжие клас три и за носенето му в границите на Ню Йорк. Работата ми в „Уокър Дифенс“ ме обвързва с националната сигурност. Дойдохме тук, защото ни беше съобщено, че Спенсър Бостън е отговорен за опасно изтичане на информация в сферата на сигурността. С колегите ми щяхме да проверим и да обсъдим въпроса с него. А изведнъж ни заплашиха тактически войски. Те твърдяха, че са от Нюйоркското полицейско управление, но как да им вярвам? Никой не предложи да се легитимира.

Амелия Сакс наистина се разсмя при тези думи.

— И очаквате да ви повярвам? — попита Лоръл.

— О, важният въпрос, госпожо Лоръл, е ще повярват ли съдебните заседатели? Подозирам, че биха могли. Що се отнася до другите престъпления, които споменахте — всичко това са подозрения. Сигурен съм, че нямате нищо срещу мен.

Прокурорката погледна Райм, който се доближи с инвалидната си количка. Осъзна, че Суон напрегнато изучава безчувствените му крака и лявата му ръка. Беше наистина любопитен, но криминалистът нямаше ни най-малка представа какво си мислеше или каква беше целта на това изследване.

От своя страна той огледа заподозрения и както често правеше, се усмихна на нахалството на престъпниците.

— Нямате нищо! Нямате нищо! — замислено повтори Райм. — А може би имаме, Джейкъб. Не ме интересуват особено мотивите, но да си призная, имаме няколко добри. Убили сте Лидия Фостър — и сте искали да убиете шофьора на Морено — защото сте смятали, че ще изникне въпросът защо Симон Флорес не е съпровождал Морено на това пътуване. А това щеше да ни накара да се зачудим защо той не е тук. Убили сте Анет Бодел, защото тя можеше да ви постави на мястото на действието на Бахамите, когато се е случила стрелбата.

Суон примигна, но бързо се съвзе и просто вирна любопитно глава. Райм не му обърна внимание и погледна небето:

— А сега още по-конкретно доказателство: имаме къс кестеняв косъм от мястото на убийството на Лидия Фостър. — Той погледна главата на Суон. — Можем да направим задължителен ДНК анализ и съм сигурен, че ще съвпадне. О, и все още проследяваме онова сребърно колие, което сте подарили на Анет Бодел — за да привлечете баракудите, които да скрият факта, че сте я измъчвали и убили. Сигурен съм, че някой ви е видял да го купувате.

При тези думи Суон зяпна. Езикът му докосна ъгълчето на устните.

— По дрехите на Едуардо де ла Руа открихме малко бахар и лютив сос. Смятах, че това са следи от закуската му на девети май. Но като знам влечението ви към кулинарното изкуство, се чудя дали не сте готвили в нощта, преди да го убиете? Може би сте приготвили вечеря за Анет. Ще бъде интересно да изследваме куфара и дрехите ви за някаква следа. А като говорим за храна, открихме следи на две места в Ню Йорк — комбинирахме ги и се натъкнахме на много интересно ястие, включващо артишок, сладник, хайвер и ванилия. Да не би наскоро да сте видели рецептата в „Ню Йорк Таймс“? Чувам, че „Пачуърк Гус“ е доста добър ресторант. Трябва да знаете, че имам експертен свидетел, който да даде показания за храната.

Райм знаеше, че Том би се зарадвал да бъде описан така. Суон беше замлъкнал напълно. Всъщност беше като вцепенен.

— Сега разследваме дали сте имали достъп до определен вид военно самоделно взривно устройство, използвано в „Джава Хът“. Там, както и в апартамента на Анет Бодел в Насау, е открит соленоводен пясък. Ще изследваме дрехите и обувките ви и ще разберем дали по тях случайно не е останало малко. Както и пералнята ви. Хм, имаме ли още нещо?

— Следата от масло от двутактов двигател — напомни Сакс.

— А, да, благодаря ти, Сакс. Оставили сте следа от масло от двутактов двигател на едно от местопрестъпленията и съм сигурен, че ще открием същото гориво в офиса ви в „Уокър Дифенс“ или в Базата на въздушните сили в Хоумстед, ако сте били там преди или след нападението на девети май. Между другото, специално ви благодаря за това; така разбрахме, че НРОС използва самолети без пилот, а не снайперисти от плът и кръв. Извини ме, безпилотни самолети. Отклонявам се. Да видим този ваш интересен нож… — Беше видял, че в плика с доказателства има японски готварски нож. — Свързваме го с раните по телата на Лидия Фостър, Де ла Руа, Флорес и адвоката на Бахамите, както и на шофьора на лимузината. Още ли искате? Добре. Разследваме кредитната ви карта, тегленията от банкомат и мобилния ви телефон. — Той си пое дъх. — Изпращаме призовка на техническата поддръжка на „Уокър Дифенс“, за да видим кого са разследвали и шпионирали. С това до голяма степен се изчерпва официалното ми изявление. Прокурор Лоръл?

Последва една от специфичните паузи, които Райм бе започнал да намира за доста очарователни. После тя продължи:

— Усещате ли накъде бием, Джейкъб? Трябва да свидетелствате срещу Хари Уокър. Ако не го направите, ще измислим нещо.

— Какво означава това „ще измислим нещо“? Колко години?

— Очевидно не мога да кажа със сигурност, но вероятно става въпрос за трийсет.

— Нямам голям избор, нали? — попита той и погледна хладнокръвно.

— Алтернативата е да не оспорвам екстрадицията ви на Бахамите. И да прекарате живота си в един от техните затвори — отвърна тя.

Това като че ли за кратко накара Суон да се сепне. И все пак не проговори.

В интерес на истината той не беше грижа на Райм. Но криминалистът почувства, че трябва да помогне.

— И кой знае, Джейкъб — каза развеселен, — може би заместник-прокурор Лоръл ще се опита да ви осигури работа в кухнята, където и да ви изпратят. — Сви рамене. — Просто споменавам.

— Ще направя каквото мога — кимна Лоръл.

Суон погледна към обвитите в дим останки от къщата на Спенсър Бостън. После се обърна.

— Кога искате да говорим?

В отговор Нанс бръкна в дамската си чанта и извади очукан диктофон.