Джефри Дивър
Професионалистите (89)

89.

Оборудваният за инвалиди бус мина покрай паркираните коли на специалните служби и спря до тротоара близо до къщата на Спенсър Бостън. Преди това Линкълн Райм се намираше на няколко пресечки от тук. Имайки предвид невъзможността си да държи оръжие, която беше установил на Бахамите, той реши, че е по-добре да остане далеч от потенциално полесражение.

Том, разбира се, щеше да настоява на същото.

Старият закрилник.

След няколко минути той излезе от буса и стигна с новата си инвалидна количка, която доста харесваше, до Амелия Сакс.

Райм я огледа внимателно. Забеляза, че изпитва болка, макар да се опитваше да го прикрие. Безпокойството й беше очевидно за него.

— Къде е Рон?

— Оглежда обстановката в къщата.

Райм направи гримаса, докато разглеждаше тлеещите дървета, чемширите и пушека, който се надигаше от скъпата къща.

— Не очаквах диверсия, Сакс. Съжалявам.

Беше бесен на себе си, че не го беше предвидил. Трябваше да се сети, че НИ 516 ще опита нещо подобно.

— И все пак измисли добър план, Райм — каза Сакс.

— Е, постигнахме желания резултат — призна той скромно.

Криминалистът не беше подозирал Спенсър Бостън в нещо повече от издаването на Заповедта за специална задача. Вярно, както беше отбелязала Сакс, Бостън и Морено имаха връзка с Панама. Но дори Бостън да беше участвал в нападението, тогава Морено е бил момче. Нямаше как да се познават. Не, Панама беше просто съвпадение.

Райм беше решил, че административният директор на Мецгър би бил идеална примамка, защото който и да стоеше зад заговора, шефът на неизвестния субект би искал да убие и информатора.

Това беше задачата, която беше възложил на Шрив Мецгър. Откакто беше разбрал за разследването миналия уикенд, Мецгър се беше свързал с всички взели участие в програма за ЗСЗ с безпилотни самолети и им беше казал да унищожават доказателства. Тези кодирани текстове, имейли и телефонни разговори бяха изпратени до хора в НРОС, както и до частни предприемачи, военни и висши служители от Вашингтон. Ето как шефът на НИ 516 знаеше толкова много за случая. Мецгър беше предоставял на всички информация от истинското разследване за това какво се случва — толкова много искаше програмата за ЗСЗ да продължи да работи. Организаторът от своя страна беше информирал подробно неизвестния субект.

Но кой точно беше този човек?

По настояване на Райм Мецгър се беше обадил на тези хора преди около час и им беше казал, че информаторът е идентифициран като Спенсър Бостън и че трябва да унищожат всички доказателства, които ги свързват с него.

Райм подозираше, че главният организатор, който стои зад заговора за убийството на Морено, ще заповяда на НИ 516 да се появи в Глен Коув и да елиминира Бостън.

И така, административният управител заедно със Сакс и Пуласки чакаше вътре, тактически войски на Нюйоркското полицейско управление и окръг Насау се укриваха наблизо заедно с хеликоптер на Спешните служби. Шумната резачка, която трябваше да прикрие бученето на хеликоптера, беше идея на Рон Пуласки.

Това хлапе не си поплюваше.

Райм погледна НИ 516, който стоеше закопчан с белезници на моравата пред къщата на Бостън, на около десетина метра. Ръката му беше превързана, но раната не изглеждаше сериозна. Мъжът погледна спокойно полицаите, после насочи вниманието си към това, което приличаше на градина с билки наблизо.

— Чудя се колко ли време ще ни отнеме да разберем за кого работи. Предполагам, че няма да сътрудничи и да издаде името на главния организатор — каза Райм на Сакс.

— И няма нужда — отвърна тя. — Знам за кого работи.

— Знаеш ли? — попита той.

— За Хари Уокър. В „Уокър Дифенс Систъмс“.

— Откъде знаеш? — попита през смях криминалистът.

Тя кимна към неизвестния извършител.

— Сещаш ли се, когато отидох до компанията, за да потърся пистата? Той беше човекът, който дойде да ме вземе от чакалнята и ме заведе при Уокър. Между другото, наистина се опита да флиртува.