Джефри Дивър
Професионалистите (84)

84.

Линкълн Райм забеляза, че Шрив Мецгър, който го оглеждаше, беше изненадан да го види.

Може би фактът, че е в инвалидна количка, го беше шокирал, но това би трябвало да му е известно. Господарят на разузнаването събираше данни за всички, свързани с разследването по случая с Морено.

Може би изненадата по ирония на съдбата се дължеше на това, че Райм е в по-добра форма от ръководителя на НРОС. Той забеляза колко благ изглежда Мецгър — с рядка коса, кокалеста фигура и очила с дебели бежови рамки с петно на всяко стъкло. Райм допускаше, че мъжът, който от време на време убива хора, за да си изкарва прехраната, би изглеждал по-жилав и по-страшен. Мецгър разглеждаше мускулестото тяло на Райм, гъстата му коса и квадратното лице. Примигна със загадъчно изражение, достойно за Нанс Лоръл.

Мъжът седна зад бюрото си и хвърли не толкова изненадан поглед към Сакс и Селито. Само те бяха там — Лоръл я нямаше. Райм беше обяснил, че това е работа на полицията, а не на прокуратурата. Освен това имаше вероятност, макар и малка, да е опасно.

Той се огледа. Кабинетът беше доста безличен. Малко украса и няколко книги, които изглеждаха непрочетени, с ненапукани гръбчета, върху прашни рафтове. Имаше шкафове с документи с огромни ключалки и скенери на ириса. Беше пълно с функционални, несъчетаващи се помежду си мебели. На тавана беззвучно просветваше червена лампа, което, Райм знаеше, означаваше, че външни хора се намират в сградата и всякаква поверителна информация трябва да бъде скрита.

Мецгър послушно го беше направил.

С мек, овладян глас ръководителят на НРОС каза:

— Разберете, няма да ви кажа нищо.

Лон Селито, най-старшият служител на реда тук, понечи да отговори, но Райм кисело го прекъсна:

— Позоваваме се на законите, а?

— Не ви дължа никакви отговори.

С което наруши мълчанието си.

Изведнъж ръцете на Мецгър затрепериха. Очите му се присвиха, а дишането му се учести. Случи се за миг. Трансформацията беше тревожна. Бърза и сигурна като змия, която от състояние на покой скача, за да сграбчи мишка.

— По дяволите, въобразявате си, че можете да идвате тук… — Трябваше да спре да говори. Стисна зъби прекалено рязко.

Имаше емоционални проблеми, предимно с овладяването на гнева…

— Хей, по-спокойно де? — каза Селито. — Ако искахме да ви арестуваме, Мецгър, вече щяхте да сте арестуван. Слушайте човека, за бога!

Райм с умиление си спомни дните, когато бяха станали партньори, изкуствения изказ на Селито. Подходът им не беше добро ченге — лошо ченге, а спокойно ченге — грубо ченге.

Мецгър се успокои.

— Или какво… — Той се пресегна към шкафчето си.

Райм забеляза, че Сакс леко се напрегна, а ръката й се насочи към оръжието. Ръководителят на НРОС извади само нокторезачка, след това седна, без да реже.

Селито кимна и даде думата на Райм.

— Имаме случай, който трябва да бъде… разрешен. Вашата организация е пуснала заповед за специална задача.

— Не знам за какво говорите.

— Моля ви. — Райм нетърпеливо вдигна ръка. — ЗСЗ срещу мъж, който изглежда е бил невинен. Но това си е между вас, съвестта ви и вероятно някои доста трудни изслушвания пред Конгреса. Не е наша работа. Тук сме, защото трябва да намерим човек, който убива свидетели, свързани със случая „Морено“. И…

— Ако искате да кажете, че НРОС…

— … е повикала специалист ли? — довърши Сакс.

Мецгър потрепери отново. Сигурно се чудеше откъде знаят този термин. Как изобщо знаят за това? Той измърмори:

— Не съм заповядвал на никого да прави това.

Казано с бюрократичен евфемизъм.

Да прави това…

— Погледнете китките си, Мецгър. Погледнете! С белезници ли сте? Не виждам никакви белезници, а вие? — обади се Селито.

— Знаем, че е бил някой друг и затова сме тук. Трябва да ни помогнете да го намерим — продължи Райм.

— Да ви помогна? — отговори Мецгър с усмивка. — И защо, по дяволите, да помагам на хора, които се опитват да унищожат важна правителствена служба? Служба, която върши жизненоважна работа, като пази гражданите от врагове?

Райм го погледна язвително и дори ръководителят на НРОС разбра, че малко е попрекалил с реториката.

— Защо да помагате? — повтори криминалистът. — Хрумват ми две причини. Първо, за да не отидете в затвора за възпрепятстване на правосъдието. Започнахте кампания, за да спрете разследването. Проследихте отказа от гражданство на Морено, вероятно като сте задействали връзки в Държавния департамент. Интересно ми е дали сте последвали каналния ред. Сигурен съм, че сте използвали Бари Шейлс, служители на НРОС и доставчици, които да работят за вас, за да унищожите доказателства за програмата за безпилотни самолети със ЗСЗ, изровили сте компромати за следователите. Хакнали сте телефони, засекли сте имейли, взели сте информация за сигнали от вашите приятели в Лангли и форт Мийд.

— Откраднали сте лични медицински картони — добави Сакс решително.

С Райм бяха обсъдили как капитан Бил Майърс беше взел от ортопеда информация за състоянието й. Бяха заключили, че някой от НРОС е хакнал записите и ги е изпратил на шефа й.

Мецгър сведе поглед в знак на мълчаливо потвърждение.

— А втората причина да ни помогнете? Натопили са вас и НРОС да убиете някого. Само ние можем да ви помогнем да заловите престъпника.

Райм беше привлякъл вниманието му.

— Какво казвате, че се е случило?

— Чували сме хора да твърдят, че използвате работата си, за да убивате хора, които смятате за не-патриоти и антиамерикански настроени. Не смятам така. Мисля, че наистина сте смятали Морено за заплаха — защото някой е искал да мислите така и ви е предоставил фалшиво разследване, за да пуснете ЗСЗ и да го отстраните. А това е дало възможност на истинския престъпник да убие истинската жертва.

Мецгър отмести поглед за момент.

— Сигурно! Морено е застрелян, другите в стаята са смаяни и уплашени. Престъпникът се промъква и убива мъжа, когото наистина преследва. Репортерът Де ла Руа. Пишел е експозе, изобличавал е корупция или нещо подобно и някой е искал да го убие. Не, не, не — поде Райм, но после отстъпи. — Добре. Първоначално и аз си мислех същото, но после осъзнах, че не е така.

Това беше признание. Всъщност той още се дразнеше, че толкова бързо стигна до заключение за репортера, без да вземе предвид всички факти.

— Тогава кой… — Мецгър вдигна объркано ръце.

— Симон Флорес, телохранителят на Морено. Той е бил мишената през цялото време.